Епизодите на Ради

И аз също

Имението

Пайпър и Пейдж влизат в имението, заедно с невинната. Лео излиза от кухнята.

Лео: Защо се забавихте толкова?
Невинната (към Пейдж): И той ли е вещер?
Пейдж: Не. Той ми е зет.
Пайпър (към Лео): Просто се опитвахме да спасим невинната от един даркауайлтър.
Лео: Даркуайлтър? Мислех, че сте след демон.
Пейдж: Каква е разликата?
Лео: Разликата е в това, че даркуайлтъра може да те убие със стрелите си.
Пейдж (към Пайпър и Лео): Личи си, че сте един за друг.

Пайпър се усмихва.

Лео: Поне хванахте ли го?
Пайпър: Не успя да избяга.
Лео: Какво?
Пейдж: Успя, защото на Пайпър изведнъж и прищукна, че го познава.
Лео: Какво?
Пайпър: Да. Ами оказа се, че Деймиън се е върнал.
Лео: Какво?
Пейдж (към Лео): Знаеш ли изобщо друга дума, освен "какво"?
Пайпър (към Лео): Няма страшно. Лесно ще го унищожим. Все пак няма някакви специални сили. Просто един даркуайлтър.
Лео: Няма специални сили? Доколкото си спомянм последния път ни изпрати в призрачна реалност без изход обратно!
Пейдж: Е, май там не ви е било много неприятно.
Пайпър: Какво?

Пейдж повдига вежди сочейки крис, който си играе във всекидневната с поглед. Пайпър го поглежда, а след това поглежда укорително към Пейдж.

Пейдж: Ами така си е.
Пайпър: Все едно. Да вървим на тавана.
Пейдж: Защо?
Пайпър: Искам да хвърля едно око за Деймиън в книгата, за всеки случай.
Пейдж: Добре, ти върви, а аз ще се обадя на Фийби. Лео, можеш ли да се погрижиш за Моли?
Лео: Коя е Моли?
Пайпър: Нашата невинна.
Лео: О, да, разбира се.

Лео и Моли се отправят към кухнята, Пейдж към телефонна във всекидневната, а Пайпър се качва по стълбите към тавана.

Супер еее

Направо съм изумена Ради

Страшно се радвам, че ви е харесало. То интересното сега предстои де, засега не е много яко.

Напротив Радинце

Апартамента на Фийби

Фийби е вдигнала слушалката на телефона.

Фийби: Какво?... Но как е възможно? Не го ли унищожихме?

Пренасяме се при Пейдж, която е в имението и е от другата страна на телефона.

Пейдж: Не сме ли унищожавали и Барбас?
Фийби: Барбас е уникат. Непрекъснато се връща.
Пейдж: Разбра какво имам предвид.
Фийби: Добре, добре. Веднага тръгвам.

През това време Куп излиза от спалнята, косата му е леко разрошена, но изглежда много добре. Фийби затваря телефона и се обръща. Когато вижда Куп се стряска, но след това се усмихва.

Фийби: Куп! Изплаши ме.

Куп се усмихва леко.

Куп: Добро утро.
Фийби: Добро утро.
Куп: Пак демони?
Фийби: Естествено. Ние не можем да живеем без тях.

Фийби започва да се смее.

Куп: И трябва да отидеш веднага?
Фийби: Мммм... Да. За предпочитане е, ако не искам Пайпър или Пейдж да ме убият.
Куп: Но... Точно днес?

Фийби поклаща глава и прави ирзжение, с което показва, че не разбира Куп.

Фийби: Ами, нали знаеш това е като внезапна доставка, пускат ти я без предупреждение.
Куп: Но...
Фийби: Добре, какво става?
Куп: Какво да става?
Фийби: Какво не ми казваш?
Куп: Ами... Нали знаеш, че се запознах с баща ти?
Фийби: Да, след като аз ви запознах се предполага, че трябва да съм осведомена.
Куп: Да. И с него си поговорихме, за да ме опознае.
Фийби: Да.
Куп: Да. Но ти не си се срещала с майка ми.
Фийби: Какво? Ти имаш майка?
Куп: Ами, не съм се бръкнал от въздуха.

Фийби започва да се смее.

Фийби (смеейки се): Да... Да знам, че не си...

Фийби изведнъж става сериозна.

Фийби: Всъщност не знаех.

Куп я поглежда леко изненадано.

Фийби: Добре, няма значение. Е, с радост бих се запознала с майка ти. Но някой друг път.
Куп: Ами, виждаш ли там е другия проблем.
Фийби: Друг проблем? Колко изненади си ми подготвил за днес?
Куп: Това е последната. Ами знаех, че няма да откажеш и затова я поканих...
Фийби: Какво си направил?
Куп: Ами нали и без това се съгласи?
Фийби: Добре, прав си. И така, кога ще дойде? След седмица? А може би две?
Куп: Днес.
Фийби: Дне... Днес! Ума ли си изгуби?... И ми казваш за това чак сега, защото?
Куп: Защото знаех, че ще стане така.
Фийби: Ами ако ми беше казал по-рано можеше да не стане така.
Куп: Добре, няма повод за паника. Тя ще дойде чак в пет часа.
Фийби: Какво? Но сега е единадесет. Какво ще правя? Трябва да сготвя. Да се приготвя.

Фийби оглежда апартамента.

Фийби: Боже мой! Това място изглежда така сякаш през него е преминал ураган.
Куп: Е снощо бяхме горе-долу като ураган.
Фийби: Куп!
Куп: Добре, съжелявам.
Фийби: Боже, трябва да сготвя нещо.
Куп: Ти нали не можеше да готвиш?
Фийби: Сега виждаш причината за паниката ми.
Куп: Добре, спокойно. Ще поръчаме нещо.
Фийби: Да бе, и майка ти да си помисли, че не мога да готвя.
Куп: Тя няма да разбере, че не си го сготвила ти.
Фийби: Не, трябва да е нещо домашно.
Куп: Но...
Фийби: Хей, аз давам съвети на целия Сан Франциско как да открива любовта. Имаш ли нещо против да не ми взимаш работата?
Куп: Добре. Значи ти ще сготвиш?
Фийби: Луд ли си? Не искам да убивам жената. Ще накарам Пайпър да сготви.
Куп: Добре, значи този проблем е решен.
Фийби: На връщане ще си купя някоя рокля. Добре, трябва да тръгвам.

Фийби изтичва към вратата и излиза от апартамента.

Куп: Е, прие го доста добре.

Суперско е!!!

Мерси Михинце

Моля

Супер е Ради

Мерси

Имението

Пайпър и Пейдж са пред книгата на сенките. Пайпър я разгръща.

Пайпър: Е, тук няма нищо.
Пейдж: Това е добре... Предполагам. Значи няма нищо страшно, за което трябва да сме предупредени.
Пайпър: Или пък нашите прадеди не са се срещали с Деймиън.

Пейдж хвърля леко сърдит поглед на Пайпър.

Пейдж: Добре, веднъж вече го унищожихме. Направихме го точно както обикновено.
Пайпър: Да, но преди да го убием ни беше заключил в призрачна реалност.
Пейдж: Да, вече знаем че може някак да го прави... Ако изобщо го прави сам, защото много се съмнявам. Вероятно има някой, който му помага, което означава, че трябва да унищожим и него.
Пайпър: Пак ли с тази демон-мания?
Пейдж: Казах ти, че нямам демон-мания.

Внезапно момичетата чуват глас от всекидневната - Лео.

Лео: Момичета, защо не слезете за малко?
Пейдж (към Пайпър): Какво пък стана сега?
Пайпър (към Пейдж): Млъквай и тръгвай!
Пейдж: Добре, шефе.

Пайпър се усмихва, а след това двете момичета тръгват към всекидневната. Те слизат по стълбите и когато вече са долу виждат един старейшина.

Пайпър (към старейшината): Ооо не! Какво искаш?
Пейдж: Пайпър!
Пайпър: Какво? Имам доста причини да реагирам така. Не мислиш ли?

Пейсж извърта очи и повдига едното си рамо, след това поглежда към старейшината.

Старейшината: Тук съм да ви кажа нещо важно...
Пайпър: Давай по същество.
Старейшината: Ние сме на мнение, че доста дълго останахте без уайтуайлтър.
Пейдж: Е, аз доста добре се вписвам в тази роля.
Старейшината: Но не може да продължава така.
Пайпър: Значи ще имаме нов уайтуайлтър?
Старейшината: Точно така.
Пейдж: Добре. Кой ще бъде? Познаваме ли го?
Пайпър: Пейдж, що за глупав въпрос? Все едно сме се срещали с онези горе.
Старейшината: Всъщност... Всъщност не мога да ви кажа. Скоро сами ще го видите.
Пейдж: Скоро? Няма ли да го изпратите сега?
Старейшината: Ще го пратим малко по-късно. Имайте търпение.

След тези думи старейшината се телепортира.

Пейдж: Нужно ли е вингаи да ни подлагат на такова напрежение?
Пайпър: Естествено. Иначе няма да са старейшини.

Лео се усмихва.

Пайпър: Не се смей! И ти беше същия.

След тези думи Пайпър се качва по стълбите към тавана, а Пейдж поглежда към Лео, наклания глава към едното си рамо, което повдига и след това се обръща и тръгва след Пайпър.

Много е интересно!

Мерси мило

Моля , слънце

Имението,
Таванът

Пайпър е пред книгата на сенките, а Пейдж стои над една карта с кристал. В този момент Фийби влиза в стаята.

Фийби: Здравейте. Нещо ново?
Пайпър: Имаш предивд освен Деймиън?
Фийби: Именно. Не че искам да има нещо друго, защото наистина не искам да има.
Пейдж: Е искаш или не има още нещо.
Фийби: Какво?
Пайпър: Ще си имаме нов ангел.
Фийби: На смъртта?
Пайпър: Не, за бога. Уайтуайлтър.

Фийби се усмихва.

Фийби (смеейки се): Ооо... О, това е друго нещо.

Пайпър повдига едната си ръка и извърта очи.

Фийби: И кой ще бъде?
Пейдж: Не знаем. Така и не ни казаха.
Фийби: Но защо?
Пайпър: Кой знае. Поредното им велико хрумване. Но кой ги брои?
Фийби: Е, добре. А какво стана с Деймиън?
Пайпър: Няма нищо за него в книгата.
Пейдж: И кристала не го намира.
Фийби: Уау!

Пайпър се стряска и поглежда към Фийби, Пейдж също.

Пайпър: Какво... Какво става?
Фийби (към Пайпър): Днес изглеждаш изумително.
Пайпър: Какво?
Фийби: Косата ти е толкова красива. Как постигаш този блясък?

Пайпър повдига края на косата си и го поглежда.

Фийби: И тези обувки. Прелестни са.
Пайпър: Какво искаш?
Фийби: Какво, не мога ли да направя комплимент на сестра си без да искам нещо в замяна?
Пайпър: Обикновено не.
Фийби (възмутено): Пайпър...

Пайпър повдига вежди и поглежда настоятелно към Фийби.

Фийби: Добре де. Може би има нещо.
Пайпър: Давай по същество.
Фийби: Ами, днес ще ме посети... майката на Куп.
Пайпър: Какво?
Пейдж: Той има майка?
Фийби: Да, и аз се изненадах.
Пайпър: Добре и какво точно искаш от мен?
Фийби: Ами нали знаеш, че готвенето не ми се отдава особено, за това... Исках да те помоля...
Пайпър: Да сготвя вместо теб?
Фийби: Именно.
Пайпър: Фийби с удоволствие бих, но сега...
Фийби: Знаех си, че няма да ми откажеш. Много те обичам. Страхотна си!

Фийби отива до Пайпър и я прегръща.

Пайпър: Но...
Фийби: Хайде, върви. Аз ще помогна на Пейдж.
Пайпър: Но... Е, добре. Ако има нещо...
Фийби: Ще те извикаме. Хайде, тръгвай.

Пайпър излиза от тавана, а Фийби и Пейдж остават сами.

Пейдж (към Фийби): Значи ще се запознаеш със свекърва си?
Фийби: Е, всъщност тя още не ми е свекърва.
Пейдж: Тогава каква е?
Фийби: Бъдеща свекърва.
Пейдж: Ахам.
Фийби: Да.

Имението,
Всекидневната

Лео и Моли седят на тавана, докато Пайпър слиза по стълбите.

Лео: Пайпър.
Пайпър: Да.
Лео: Какво става?
Пайпър: Отивам да готвя.
Лео: Какво?
Пайпър: Ами, майката на Куп щяла да идва, а нали знаеш, че Фийби не умее да готви и за това помоли мен. Това е в общи линий.

Пайпър тръгва към кухнята.

Лео (към Моли): Веднага се връщам.
Моли: Добре.

Лео става от дивана и тръгва след Пайпър. След като пристигав кухнята вижда, че Пайпър е извадила дъска за рязане и е взела един морков, който започва да реже.

Лео: Значи Куп има майка?
Пайпър: Очевидно.
Лео: Тя знае ли, че е...
Пайпър: Купидон?
Лео: Да.
Пайпър: Не знам. Вероятно, да.
Лео: Добре, а какво става с Деймиън.
Пайпър: Нищо ново.

Лео прави леко разтревожено изражение. Пайпър го вижда и оставя работата си.

Пайпър: Добре, няма за какво да се тревожиш. Всичко ще бъде наред.
Лео: Сигурна ли си.
Пайпър: Напълно. Освен това вече веднъж сме побеждавали Деймиън.
Лео: Да, но тази неизвестност не те ли тревожи?
Пайпър: Ще го открием рано или късно. Сега се върни при Моли и престани да мислиш за лоши неща. Става ли?
Лео: Да.
Пайпър: Добре.

Лео излиза от кухнята, а Пайпър въздиша и продължава работата си.

Ради браво супер е.

Мерси мило

Няма защо слънчице.

Много е готинко Ради , ама много

Мерси

Моля

Имението,

Фийби: Майката на Куп ще ме намрази.
Пейдж: Защо?
Фийби: Защото както е тръгнало няма да мога да се появя на вечерята. (С по-тих глас)Понякога си мразя работата.
Пейдж: Хей мислех, че обичаш да си вещица.
Фийби: Да, така е, но... Просто ми се искаше поне днес да нямаше демони, с които да се боря.
Пейдж: Е, ако побързаме с отварата ще успеем навреме.

Пейдж пуска някакви билка в казанчето с отварата и тя избухва.

Пейдж: Добре, отварата е готова.
Фийби: Страхотно!

Фийби отива до Пейдж и взима отварата.

Фийби: Добре, сега само трябва да намерим Деймиън.
Пейдж: Да... Знаеш ли, мислех си, защо трябва да го търсим?
Фийби: Какво имаш предвид?
Пейдж: Имам предвид, че той сам ще дойде при нас рано или късно.
Фийби: Да, нямам нищо против тази тактика, но точно сега нямам време, за да го чакам.
Пейдж: Да, но нямаш време и да го търсим.

Фийби въздиша.

Фийби: Права си.
Пейдж: Предлагам да използваме примамка.
Фийби: Лео?
Пейдж: Не, Лео вече е смъртен.
Фийби: Значи ние?
Пейдж: Не. Ще използваме Моли.
Фийби: Пейдж не можем да излагаме Моли на опасност. Трябва да я пазим не да я бутаме в устата на вълка.
Пейдж: Няма да позволим нещо да й се случи. Това е най-бързия начин...
Фийби: Добре. Ще го направим.
Пейдж: Да извикаме Пайпър.

Пейдж и Фийби напускат тавана.

Подземният свят

Деймиън стои пред една скала. Изведнъж зад него се появява демона с черната роба, който видяхме в първия епизод.

Демонът: Очакваш стената да ти каже как да победиш чародейките?

Деймиън се обръща към демона.

Деймиън: Коя си ти?
Демонът: Някоя която ще ти помогне. Хайде, кажи ми какво мислиш да направиш.
Деймиън: Как ли пък не. Никога няма да ти разкрия плана си. Разкарай се от тук.
Демонът: Не се прави на голям мъж. Веднъж вече беше победен и съм сигурна, че пак ще се повтори, ако действаш прибързано.
Деймиън: Не се трвожи, няма да ме победят този път, защото аз изобщо няма да се появявам пред тях.
Демонът: Какво имаш предвид?

Деймиън замахва с ръка към скалата и виждаме три светещи прозореца да се появяват на нея. На единият се вижда Пейдж, на Другия Фийби, а на последния - Пайпър.

Деймиън: Това е идея, която ми даде синът на една от вещиците.
Демонът: Уаят?
Деймиън: Крис. Той искаше да им даде урок. В крайна сметка успя, а на мен даде чудесна идея, която ще доведе до смъртта на чародейките.

Деймиън се усмихва злорадо, гледайки към прозорците.

Имението,
Кухнята

Пайпър отваря вратат на фурната и изважда тава със суфле от там.

Пайпър: Чудесно!

Пайпър оставя суфлето на масата, а Пейдж и Фийби влизат в кухнята в същия момент.

Пейдж: Пайпър, готови сме.
Фийби: Сготвила си суфле. Чудесно!
Пайпър: Да, сготвих също и супа, както и пиле. Също така направих и две салати.
Фийби: Уау! Толкова бързо?
Пайпър: Е, все пак бях главен готвач.
Пейдж: Да, добре. Не чу ли като ти казах, че сме готови.
Пайпър: Страхотно! Къде е Деймиън?
Пейдж: Не знаем.
Пайпър: Нали каза, че сте готови?
Пейдж: Да, готови сме с плана.
Пайпър: План? Какъв план?
Фийби: Този, който включва използването на Моли като примамка, за да подмамим Деймиън.
Пайпър: Не е ли малко опасно?
Пейдж: Няма да позволим на Деймиън да я нарани.
Пайпър: Добре тогава, да тръгваме. В прочем, къде отиваме?
Фийби: На мястото където видяхме Деймиън за последно.
Пайпър: Да, разбира се. Добре, хайде.

Момичетата напускат кухнята и отиват във всекидневната.

Пайпър: Моли, трябва да дойдеш с нас на едно място.
Моли: Къде отиваме?
Фийби: Просто ни се довери.

Лео отива до Пайпър.

Лео: Какво става?
Пайпър: Ще използваме Моли като примамка, за да хванем Деймиън.
Лео: Пайпър, не можете...
Пайпър: Защо не, последният път се получи.
Лео: Последният път се озовахме в призрачна реалност!
Пайпър: Знам, спомням си, спокойно, няма да се случи отново.
Лео: От къде знаеш?

В този момент Пейдж се приближава до Пайпър и Лео.

Пейдж: Пайпър трябва да тръгваме.
Пайпър: Добре.
Лео: Но...
Пайпър: Лео спокойно. Всичко ще бъде наред.
Пейдж: Да, по-лошо няма накъде.

В този момент в стаята се телепортира Кайл.

Кайл: Здравейте всички!
Фийби: Боже!
Пайпър: Какво...
Пейдж: Кайл?
Кайл: Да, върнах се.

Край на първа част

Имението

Сцената започва с Фийби, която се обръща към Кайл. От начало имаме близък план, който постепенно намалява.

Фийби: Ти не беше ли мъртъв?
Кайл: Така е.
Пейдж: Само че се превърна в бял ангел.
Пайпър: Значи ти си знаела?

Пейдж свежда поглед.

Фийби: Защо не ни каза?
Пейдж: Защото не мислех, че той ще се върне.
Кайл: Нито пък аз. Но старейшините искаха да ви назначат за ангел някой познат и...
Пайпър: И решиха да изберат теб? В случай, че не са забелязали, познаваме и други мъртъвци, които не са се опитвали да ни убият.
Кайл: Не съм се опитвал да ви убия.
Пайпър: Опита се да убиеш съпруга ми и омагьоса Пейдж, за да го постигнеш.
Кайл: Всъщност опитах се да убия аватарите. Нямам нищо против лео.
Лео (саркастично): Сериозно, поласкан съм.
Кайл: Добре, очаквах да реагирате така. Но не мислите ли, че си платих за това, което направих?

Пайпър поглежда към Фийби и Пейдж.

Фийби: Не знам, ситуацията е доста странна.
Кайл: Ти какво мислиш, Пейдж?

Пейдж поглежда Кайл.

Пейдж: Какво мисля? Мисля, че това е много лоша идея.

Пейдж се обръща и се качва по стълбите към тавана. Кайл изглежда доста се натъжава от репликата на Пейдж. Виждаме Фийби, която е вдигнала поглед към стълбите, с угрижено изражение. След това виждаме Пайпър, която изглежда е оаквала репликата на Пейдж. Пайпър поглежда към Лео, която гледа Кайл с недоверие, след това поглежда и жена си. Кайл въздиша.