Епизодите на Ради

И аз тебе

Супер е Ради

Мерси Сиси

Направо НЕВЕРОЯТНО!!!

Подземният свят,
Пещерата на Феликс

Пайпър, Лео, Фийби и Пейдж са се скрили зад една скала. Фийби пише нещо на лист хартия. Пайпър периодично се изправя и отпраща атаките на Феликс, понякога Пейдж й помага. След поредното изправяне Пайпър отново се скрива зад скалата.

Пайпър: Фийби, по-добре да побързаш!
Фийби: Добре... Ето, само една минутка.

Внезапно едно огнено кълбо улучва скалата. Гледката се премества върху Феликс.

Феликс: Малки вещици! Още не ме познават!

Феликс мята още едно огнено кълбо по скалата. След това още едно. Скалата се разрушава след второто кълбо. След като скалата пада Феликс вижда чародейките да стоят изправени пред него. Фийби държи листа в ръката си, явно заклинанието й е готово. Лео стои малко по-встрани от сестрите.

Пайпър: Искаше битка, ето ти битка.

Пайпър/Фийби/Пейдж: Призоваваме великите магически сили,
Преди нещата да са се влошили,
Демона помогнете ни да унищожим,
Доброто по-света да размножим.

Феликс избухва в пламъци. Но преди да умре Лео добавя:

Лео: Май ти подписа смъртната си присъда.

Пайпър извърта очи, а Фийби се подсмихва.

Пейдж: Това да ти е за урок. Не можеш да победиш чародейките.
Феликс: Това не е краят!

Феликс избухва.

Фийби: Да, всички така казват.
Пейдж: И никога не се връщат.

Сан Франциско

Започва да звучи песента на Christina Vidal - Take me away. Виждаме гледки от Сан Франциско през нощта. След това се пренесяме в "Пи3". На сцената е Кристина Видал и пее припева на песента, защото тя точно до там е стигнала. Виждаме как огромната тълпа в заведението танцува, а след това и Пайпър, Фийби и Пейдж, които също танцуват, заедно с останалите. Момичетата решават да седнат на една мас. След като се настаняват Лео идва с напитки за всички.

Лео: Ето ги и питиетата.
Пайпър: Благодаря ти, скъпи.

Всички си взимат питие. Момичетата пият със сламки, разбира се, а Лео-без.

Лео: Е, къде са Куп и Хенри?
Пейдж: Изтрезняват.

Фийби започва да се смее.

Лео (леко възмутено и същевременно разочаровано): Изтрезняват?
Фийби (към Лео): Възмущаваш се, че са се напили?
Лео: Не. Възмущавам се, че са го направили без мен.

Пайпър въздъхва.

Пейдж (към Лео): Не се разстройвай. Следващият път като искат да злусвовят ще те извикат.

Лео се усмихва.

Лео: Надявам се.
Фийби: Ооо, много ти благодаря.

Фийби забелязва, че Пайпър не е особено весела.

Фийби: Пайпър, добре ли си?
Пайпър: Да, нищо ми няма.

Но изглежда изражението на Пайпър подсказва друго.

Пейдж: Опита ти за лъжа не беше особено успешен.
Фийби (към Пайпър): Хайде, кажи какво става.
Пайпър: Посто съм малко растроена, че не успяхме да идем да видим Прю.

Фийби свежда поглед, а Пейдж променя изражението си и сега и тя изглежда тъжна.

Лео: Е, може да отидете утре.
Пайпър: Не е същото. Днес изминаха точно пет години, откакто си отиде, а дори не успяхме да отидем до гроба й.
Пейдж: Щяхме да отидем, ако не беше непридвидената атака на Феликс.

Фийби поглежда часовника си.

Фийби: Технически все още можем да го направим.
Пайпър: Какво имаш предвид?
Фийби: Часът е едва десет и половина. Тоест, не е минало полунощ, което означава ще все още не сме изпуснали "срока".
Пейдж: Тогава какво още чакаме?
Пайпър: Добре, да вървим.

Момичетата стават, както и Лео. След това всички излизат от клуба.

Ради амии такова няма какво да кажа освен че си супер и че епизодите са супер Извод : Лове Ю

Мерси Цвети Ами, то изводите и на двете ни май съвпадат, защото и моя е: Лов ююююююю

Аз повече те обичкам

Много е яко Ради браво супер си.А моят извод е:Двете с Цвети ви обичкам много

И ние тебе Михи

Мхм и ние много те обичкаме

И аз вас

Гробището

Звучи песента на Dido-Here with me. Фийби, Пейдж, Пайпър и Лео отиват до гроба на Прю. Те застават пред него и никой не смее да помръдне. Фийби гледа гроба с тъжно изражение на лицето си и въздиша. Пайпър също изглежда много тъжна. Една стлза се стича по лицето й, но тя веднга я избърсва, сякаш за да не я видят другите. Лео стои точно зад Пайпър. Той я е прегърнал с едната си ръка и също има доста тъжно изражение, разбира се не като на Пайпър и Фийби. Сега виждаме Пейдж. Тя е с насълзени очи, а една сълза вече се стича по лицето й. Пейдж държи една отвара в ръката си. Пайпър се обръща към Пейдж. Тя се насилва да й се усмихне, колкото и да й е трудно.

Пайпър (към Пейдж): Давай!

Пейдж свежда глава и пристъпва малко по-напред от останалите. След това хвърля отвара към гроба на Прю. Отварата улучва долната му дясна половина. След като димът изчезва виждаме един трилистник в долния десен край на гроба, а под него пише "Сестри Завинаги". Фийби свежда глава. По лицето на Пайпър отново се стича една сълза. Лео свежда поглед, а Пейдж поглежда към трилистника и се усмихва с тъжната си усмивка. Картината се съсредоточава върху трилистника и надписа. С това сцената приключва.

Имението

Лео седи на дивана, а Крис и Уаят си играят до него. Пайпър идва от кухнята с поднос в ръка.

Пайпър: Така, чаят е готов.

Лео сякаш не чува репликата й. Той се е загледал напред и изглежда си мисли за нещо. Пайпър оставя подноса на масата и сяда до съпруга си.

Пайпър (към Лео): Земята вика Лео!

Лео леко се стряска и се обръща към Пайпър.

Лео: Извинявай, бях се замислил.
Пайпър: За какво?
Лео: За всичко, което съм пропуснал.

Пайпър изеърта очи и изглежда леко ядосана.

Пайпър: Добре, стига толкова!

Лео я поглежда с недоумение.

Пайпър: Лео, не си пропуснал нищо. Единственото, което пропусна беше една битка с Били и Кристи и сватбата на Пейдж. Това е.
Лео: Не мислиш ли, че леко смекчаващ нещата?
Пайпър: А ти не мислиш ли, че леко преувеличаваш?
Лео: Пайпър знаеш, че не е така.
Пайпър: Там е работата, не знам. Ти си въобразяваш, че си пропуснал страшно голям период от време и говориш само за това. Разбирам, че ти е трудно. Нормално е да ти е трудно. Но поне за малко, не се ли замисли какво ми е на мен? Изгубих съпруга си за половин година, а сега, когато той се върна, няма никакво време за мен. По точно, не може да отдели време за мен, защото е прекалено зает да мрънка, вместо да се радва, че отново е със семейството си.

Лео свежда поглед. Пайпър добива леко тъжен вид. Тя затваря очи, за около дванадесет секунди, след като ги отваря въздиша и отново заговаря.

Пайпър: Може би не трябваше да казвам това, но просто...
Лео: Беше права.

Пайпър изглежда леко изненадана.

Пайпър: Така ли?
Лео (усмихвайки се): Голямо мрънкало съм понякога, нали?

Пайпър се усмихва.

Лео: Знаеш ли това, за малкото внимание...
Пайпър: Да?

Лео се приближава до Пайпър.

Лео: Трябва да поправим тази грешка.

Пайпър се усмихва.

Пайпър: Мислиш ли?
Лео: И още как.

Лео и Пайпър се целуват. Внезапно те чуват смях зад себе си. Когато се обръщат, осъзнават че не са сами в стаята. Уаят и Крис също са там.

Лео (към Пайпър): Дали баща ти е свободен днес?

Пайпър започва да се смее, Лео също.

Невероятноо ее !!

Мерси Цвети

Апартамента на Фийби и Куп

Фийби отваря входната врата на апартамента. Тя чува някаква романтична музика, идваща от хола (Kelly Clarkson - A moment like this). Пътят към хола е обсипан с рози. Фийби сменя изненаданото си изражение с усмивка. Фийби тръгва към хола.

Фийби (вървейки): Уау, Майкъл това е невероятно. Само дано Куп да не разбере за това.

Точно след края на репликата си Фийби стига до хола и вижда Куп, в официален костъм да стои пред масата, която е украсена в романтичен стил, както и всичко останало.

Куп: Много смешно. Е, госпожо Фийби, готова ли сте за най-романтичната вечер в живота си?
Фийби: Трябва да си помисля.

Куп свежда глава и хвърля укорителен поглед към Фийби. Фийби се усмихва.

Фийби: Само че, трябва да ви поправя.

Куп поглежда въпросително към Фийби.

Фийби: Аз не съм госпожа, а госпожица.

Куп се усмихва.

Куп: Не за дълго.

Фийби поглежда Куп с недоумяващо изражение. Куп изважда една малка червена кутийка от джоба на костюма си и пада на колене пред Фийби. След това отваря кутийката - вътре има пръстен. Фийби изглежда доста изненадана.

Куп: Фийби Халиуел, Ще се омъжиш ли за мен?

Фийби се усмихва. Тя забавя отговора си с няколко секунди.

Фийби: Да. Да, ще се омъжа за теб.

Куп се усмихва широко. След това слага пръстена на ръката на Фийби, изправя се и я прегръща, вдигайки я във въздуха. След това я пуска и двамата се целуват.

Апартамента на Пейдж и Хенри

Хенри лежи на дивана и гледа някакво предаване по телевизията. По всичко личи, че страда от махмурлук. Пейдж отваря входната врата и влиза в апартамента.

Пейдж: Я виж ти, спящата красавица се е събудила.
Хенри: Пейдж моля те не викай.

Пейдж се усмихва.

Пейдж: Май някой има махмурлук.
Хенри: Докога ще продължаваш да ми се подиграваш?

Пейдж се преструва, че размишлява по въпроса.

Пейдж: Мммм... Докато не ми омръзне.
Хенри: Значи цял живот.

Пейдж отново се усмихва.

Пейдж: Хенри не ти се случва често да се изложиш така. Трябва да се възползвам от момента.
Хенри: Правиш го отлично.

Пейдж отново се усмихва и сяда на дивана до Хенри.

Пейдж: Е, поне ще ми кажеш ли защо се напи така?

Хенри поглежда към Пейдж.

Хенри: За да забравя това, което ми каза.
Пейдж: Това, което ти казах? Имаш предвид, тогава, когато ти казах, че си доста мърлив?
Хенри: Пейдж, знаеш какво имам предвид. Това, което каза за сватбата ни. Че сме избързали с нея.
Пейдж: А, да, относно това...

Хенри внезапно прекъсва Пейдж.

Хенри: Може би си права. Може би ни трябва малко време.

Пейдж добива неразбиращ вид. Тя се опитва да каже "какво" но го прави без да издаде звук.

Пейдж: Какво... Какво имаш предвид? Как така ни трябва време? Време за какво?
Хенри: Време, за да помислим.
Пейдж: За какво да помислим?
Хенри: Дали наистина искаме да сме заедно.
Пейдж: Но...

Хенри отново прекъсва Пейдж.

Хенри: Може би трябва да се разделим за известно време. Не да се разведем... Освен, ако не искаш.
Пейдж: Не! Хенри...

Хенри отново прекъсва Пейдж.

Хенри: Може би ще ни се отрази добре. И на двама ни.

Пейж свежда поглед.

Пейдж: Щом това е желанието ти...

Хенри поглежда Пейдж много тъжно. След това става от дивана и тръгва към вратата.

Хенри: Много съжелявам, че се получи така.
Пейдж: Да, аз също.

Хенри излиза от апартамента а Пейдж остава сама на дивана, както изглежда и в живота.

Край на втора част
Край на епизода

Много е яко нямам търпение за втори епизод

Радвам се, че ти е харесал

Мхм

Втори Епизод:

Агент Уайтуайлтър (Идва от Агент Броуди и Уайтуайлтър).

Старейшините решават да назначат нов ангел на момичетата. За тяхна изненада ангела се оказва Кайл Броуди. Сякаш той идва точно навреме, за да утеши Пейдж след раздялата й с Хенри. Междувременно Фийби се сблъсква с много тежко изпитание - запознанството със свекърва си.

оо ще е супер

Дано да ви хареса

Нямам търпение да го видя Радинце

Втори Епизод
Агент Уайтуайлтър

Сан Франциско

Епизода започва с гледки от града, на фона на песента на Ashley Simpson - Pieces of me. След гледките следва имението. След това виждаме Пайпър, която подрежда няколко червени рози в една вазичка. След като е готова тя ги поставя на ма масата в трепезарията. Песента постепенно затихва. Когато Лео слиза по стълбите песента напълно спира. Лео се доближава до Пайпър и я прегръща през кръста.

Лео (шепнейки): И всичките рози на света не могат да се сравнят с твоята красота.

Пайпър се усмихва и отпуска главата си на рамото на Лео.

Пайпър: Май днес си в добро настроение.

Лео се усмихва, а Пайпър се обръща към него, за да го целуне, когато изведнъж Пейдж влиза в стаята.

Пейдж: Добре, стига сте се лигавили. Видях един демон в книгата на сенките и реших да го потърся с кристала.
Пайпър: И?
Пейдж: И го открих.
Пайпър (саркастично): Сериозно?
Пейдж: Да. По добре веднага да тръгваме преди да е избягал.

Пайпър извърта очи и тръгва след Пейдж.

Пайпър: Чао Лео.
Лео: Чао. Пазете се.

Момичетата затварят вратата, точно след края на репликата на Лео.

Сан Франциско

Пайпър и Пейдж са в колата на Пайпър.

Пайпър: От кога те обзе мания да преследваш демони?
Пейдж: Не ме е обзела мания.
Пайпър: Да, разбира се. Затова ли всеки ден намираш нов демон, в най-добрия случай. Но обикновено са трима или четирима.
Пейдж: Просто съм загрижена за съдбата на света. Това е.

Момичетата пристигат до една уличка.

Пейдж: Това е мястото.

Пайпър спира колата и двете момичета слизат от колата. След това изтичват до уличката и виждат един даркуайлтър.

Пайпър: Мислех, че е демон.
Пейдж: Демон или уайтуайлтър, каква е разликата?
Пайпър: Разликата е в това, че единият може да те убие с отровните си стрели.
Пейдж: Не бъди така песимистка.

Пейдж отива към даркуайлтъра, който е хванал едно момиче.

Пейдж: Хей, остави я.
Даркуайлтъра: Вещици?

Пайпър вдига ръце и го замразява, само че той не се вкаменява.

Пейдж (към Пайпър): Какво чакаш? Замрази го.
Пайпър: Опитах. Не стана.

Пайпър изведнъж поглежда ангела без да отмества поглед. Сякаш е видяла нещо познато. Даркуайлтъра също я поглежда.

Даркуайлтъра: Какво има вщице? Не ме ли помниш?
Пайпър: Боже мой! Деймиън!
Пейдж: Деймиън?

Пайпър взривява Деймиън и го запраща в стената, но той полита заедно с невинната.

Пейдж (викайки): Кутий!

Пейдж телепортира едни картонени кутий, точно на мястото където пада момичето. След това изтичва при нея. Момичето се изправя.

Пейдж: Добре ли си?
Момичето: Кои сте вие?

Пейдж е на път да й отговори, но в този момент вижда, че Деймиън се изправя.

Деймиън (гледайки към Пайпър): Ще се върна!

След тези думи Деймиън се изпарява.

Пейдж: Кой по дяволите беше този?
Пайпър: Гост от миналото.

Интро:

Радии супер е !! искам ощее