Толкова далеч от мен

Много се радвам , милуууууу

И ас мисля като Зори

Мерси

Браво михинцеееееееееееее

Много благодаря

-След 3 дена сме на лекции. - тъпо , но нямаше какво друго да кажа
-Да така е. - явно и той нямаше много за казване.

Мълчанието настъпи отново.Отпих няколко пъти от кафето си , а той беше преповил водата си.

-Ъммм....имаш ли приятелка?В смисъл мноооого близка. - добре това беше малко прекалено
-Ами.... - той се почеса по главата.Често правеше този жест.
-Съжелявам неудобен въпрос. - да аз съм кралицата на неудобните моменти
-Не няма проблем.В момента съм САМ! - това исках да чуя.
-Ахам. - поне аз можех да се предпазя от такъв въпрос.
-Защо питаш? - мамка му за мен има други неудобни въпроси.
-Ъмммм.....не просто така от любопитство. - мразя да лъжа.
-Ясно. - не не е ясно!!!Да не е сляп , че го харесвам.Може би малко избързвам , но......
-Искаш ли да стваме? - явно му е доста скучно.
-Добре. - какво да кажа
-Ако искаш ще останем още? - попита както винаги мило.
-Не , не. - казах с досада.

Станахме и тръгнахме към колата.Разминахме се с едно момиче.....беше ми познато от някъде.Да това беше тя.Момичето от онази вечер.Дали Стефан я познавам.Няма да разбера , ако не го попитам.

-Стефан познаваш ли онова момиче? - изтрелях въпроса си.
-Не.А трябва ли? - ужас сега как да разбера коя е.
-Не просто онази вечер я видях да минава покрай домати късно вечер или рано сутрин.....късно вечер.......рано сутрин.... - не съм много добре с времето.
-Не съм я виждал. - не мизглеждаше така.
-Добре тогава. - продължихме мълчаливо към колата.

Качихме се в нея и потеглихме към къщата.Там беше приятно , но и малко скучно.Сега поне ще имам връзка с града - ЛАПТОПА МИ!Пътувахме бавно по пътя и аз оглеждах вече познатите ми гледки.

Яко е

Миси

Пристигнахме в къщата разтоварихме всичко и аз веднага се качих горе.Включих лаптопа си и го сложих пред мен.Все още нямаше нищо.Бързо натиснах иконката за интернет и влязох изтеглих си няколко картинки и музика.Направих си и няколко снимчици защото ми беше скучно.(Ето снимките):











Реших да потърся този филм , който гледахме със Стефан в киното.Написах заглавивето му и да ето го.Страхотно.Оставих го да се истегли.Включих и телефончето и набрах номера на брат ми.Даваше свободно явно пак някъде се е запилял.Тръгнах към долния етаж и видях Стефан във всекидневната.Отидох до него.

-Здравей.Съжелявам , че те зарязах така. - трябваше да се извиня.
-Няма проблем - колко е добър.
-Искаш ли да хапнем - бях гладна.
-Добре да отидем в кухнята. - влезнахме в кухнята и започнахме да се чудим какво да сготвим за вечеря.

Яко е

Мерси

Невероятно е!!! Мило изкам ощеееее

Ще го имаш , миличка

Накрая направихме спагети "Болонезе" и много се забавлявахме докато ги сготвим.Сервирахме ги в красиви чинийки и си сипахме по чаша вино.

-Е харесва ли ти? - попита ме той.
-Разбира се. - щом си го готвил ти.

Хапнах от спагетите и отпих от чашата си.Виното беше хубаво не много натрапчиво с лек плодов привкус изглеждаше ми на почти около 20 - 25 години.Ще се зачудите от къде знам толкова за виното.През една от годините работих като дегустатор на вина.Приключихме вечерята както винаги мълчаливо.Стефан не обичаше много да разговаря , а аз не можех да водя монолог.Явно самотата го е направила такъв , но аз ще поправя така.Ако има нещо в което съм то е да говоря.Брат ми винаги ми казваше , че като започна ме го да се спра и е напълно прав.Може да говоря глупости , но думите излизат от устата ми без да спират.Както и мислите минават през главата ми.Добре , но какво да му кажа?Какво да го попитам?Можех да говоря , но ако имаше тема , а в момента няма такава!Добре да помисля........Нем не се сетих.Добре какво да му кажа.Хайде.........мисли , мисли , мисли!!!

-Как си? - не измислих друго.
-Ъм.....добре. - колко глупав въпрос , нали!?
-Радвам се. - нямаше какво да отвърна.Защо той не попита нещо!!!!???

Тъпата тишина пак настъпи.Беше нарушавана само от тиктакането на часовника и от моите въздишки.

Нямам думи ИЗУМИТЕЛНО Е!

Миси

Да супер е

Мерси Криси

Пак заповядай

-Аз...ще ставам Стефан. - измънках тъжно
-Добре. - уфффф.

Започнах бавно да се влача към вратата с много , много ситни стъпки.

-Нина.... - това й очаквах.

Обърнах се бавно.

-Какво Стефан? - гласът ми трепереше.
-Леки сънища. - КАКВО?Само това , само толкова.
-Подобно. - обърнах се и излязох като стрела от кухнята качих се нагоре по стълбите и седнах пред тоалетката.Какво да правя сега?Започнах да отварям шкафчетата и пак попаднах на онзи в който бяха дневниците.Гледах ги няколко секунди и любопитството ме разяждаше отвътре.Започнах да ги изваждам един по един и ги подредих на тоалетката.В крайчето на всеки имаше номер.Явно такъв беше редът им на написване.Имаше един много красив.Докоснах го леко после прекарах пръсти по златистата ключалка.Не не можех да ги чета.Те не бяха мои.Нямаше да ми е приятно , ако някой четеше тайните ми.Но щом са толко важни , защо ги е оставила?А ако някой ги види?Не че има кой в тази пустошт , а Стефан не е много заинтересован.Тя не е предполагала , че някой любопитко ще дойде тук и ще настани в стаята й.Ще пипа нещата й и ще чете дневниците й.Затова няма да ги пипам , но ми беше толкова интересно.Изведнъж някакъв звук , които излезе от лаптопа ме стресна.Отидох и видях , че филма се беше изтеглил.Отидох до тоалетката и напъхах дневниците в шкафчето.Седнах на леглото си и сложих лаптопа на коленете си.Влезнах в папката и пуснах филма.

Много ми е интересно михи!

MXM

Радвам се!

Когато го изгледах много ми се спеше.Изключих лаптопа сложих го на тоалетката , облякох си нощницата и легнах.Не знам кога съм заспала , но по едно време се събудих , защото сънувах ужасен кошмар.Станах изплашена от леглото отидох в банята измих си лицето избърсах се с кърпата и тръгнах към стаята.Но като минах край прозореца онова момиче пак беше там.Застанах пред прозореца и се загледах в нея.Беше много красива искам да се запознаем.Инстиктивно облякох чехлите си и пеньоара излязох тихо от стаята и слезнах много бързо по стълбите.Излезнах през вратата на къщата и тръгнах към двора , но когато погледнах към улицата я нямаше.Господи къде ли изчезна и то толкова бързо.И защо ли идваше всяка вечер тук?Не мога да си го обясня.Навън беше студено и тъмно побиха ме хладни тръпки.Хвърлих поглед към страшната и мрачна гора.Стори ми се че видях човешка сянка , но може би само ми се е привидяло.Бързо закрачих към къщата и влезнах вътре качих се тихо по стълбите.Слава Богу Стефан не ме чу влязох в стаята затворих вратата.Свалих чехлите и пеньоара си и легнах в легото си.Не можех да си я избия от главата коя ли беше тя!?Защо идваше тук?И защо бягаше от мен?Тези въпроси ме заливаха , но бях изморена притворих очи и заспах.

Яко е