Толкова далеч от мен

Това е вторият ми филм.Ради надявам се , че нямаш нищо против , че си направих втори филм (ще си продължа и стария)

В ролите:

Деми Ловато - Нина
Пол Уесли - Стефан
Иън Сомърхолдър - Деймън
Нина Добрев - Коралайн
Холи Мари Комбс - Беки
Кайл Шмид - Люк
Дженифър Лав Хюит - Джени

Нина:



Стефан:



Деймън:



Коралайн:



Беки:



Люк:



Джени:

Ще пиша от името на Нина (Деми)

Тъмната гора ми навяваше страх,несигурност и неясното бъдеще , което ме очакваше.Продължавах да тичам не спирах , а луната ме следваше като сянка.Докато тичах се спънах и паднах.Глезена ме заболя ужасно , а от коляното ми лееше кръв.Не можех да помръдна.Едвам , едвам успях да стигна до едно дърво.Последното , което помня бе непоносимата болка в глезена ми.Когато отворих очи вече беше сутрин.В гората се вдигаше гъста и задушлива мъгла.Не можех да видя почти нищо , болката в глезена ми беше утихнала , когато погледнах към коляното си видях , че дънките ми бяха изцапани с кръв.Бавно повдигнах крачола на дънките си и видях една огромна рана от която продължаваше да тече кръв.Скъсах тънка ивица плат от сивата си блузка и го завързах за коляното си.Кръвта веднага попи в парцалчето ми.Върнах дънките в нормалното им състояние.О , не спомените отново започнаха да се връщатат в главата ми.Исках да ги прогоня , но не можех те ставаха все по натрапчиви.Пред очите ми се появиха същите болезнени сцени.Видях как Деймън и Коралайн ми изневериха , не мога да повярвам с най - добрата ми приятелка.Следваща сцена , която си спомних беше как с Деймън се карахме и аз излязох ядосана.А той стоеше във фоайето и дори не ме последва.Помня студената нощ и незнайно как се озовах в тази гора.Спомените започнаха да избледняват и изчезнаха , но болката в глезена ми се върна.А сега какво щях да правя , какво.в тази безлюдната гора не идваше никой , а аз дори не можех да помръдна.Мисля , че чувам нещо.Да това са стъпки.Първата мисъл която мина през главата ми е , че съм спасена.След минута пред очите ми изкочи малко бяло зайче.Беше толкова пухкаво протегнах ръка за да го докосна , но то избяга и се скри в храстите.Стъпките продължаваха и идваха все по близо.Чувах шума от листата и се радвах , че ще бъда спасена.Те бяха толкова близо почти до мен и скоро бяха точно до мен.Вдигнах поглед и видях мъж , по - скоро момче на околко 17 колкото мен.Беше висок , едър и мускулест с тъмни очи и коса.Изглеждаше толкова загадъчен в следваща минута той клекна до мен.
-Хей добре ли си?Какво правиш тук сама?
Не можех да промълвя и думичка.Едвам - едвам му казаха , че съм добре.
-Цял нощ ли си била тук сама?
-Ами....да - промълвих аз.
-Но как така тук е опасно и как си дошла до тук?
-Не знам просто се озовах тук.А ти какво правиш в тази изостанала местност?
-Аз живея на близо и обичам да идвам тук.Какво ти е?
-Ами спънах се и мисля , че съм си изкълчила глезена.
-А коляното?
-Просто драскотина.
-Не ми изглежда така.
-Не е нищо сериозно.
-Можеш ли да се изправиш?
-Мисля , че не.
-Добре ще те заведа вкъщи.На няколко километра е от гората.Хвани ме , а аз ще те вдигна.
-Добре.

Аз го прегърнах , а той бавно ме вдигна и ме взе в ръцете си.Бях изморена от болката , а бях и много гладна.Усещах как силите ми намаляват и се облегнах на рамото му.Усетих аромата му беше толкова хубав , а кожата му беше толкова мека и нежна.В ръцете му се чувствах в безопасност и в сигурност.Отпуснах се върху силните му ръце , а той продължи да върви през гората.

Минаха около два часа и излезнахме от гората пред погледа ми се откри една чудесна полянката в края на която имаше малка , но красива и подредена къща.Искаше ми се да живея тук - беше толкова спокойно , а къщата беше прекрасна.Просто...изведнъж гласа на момчето прекъсна мислите ми.
-Е това е дома ми.Харесва ли ти?
-Да прекрасен.
-Добре да влизаме. - каза с явно нетърпение той.
Стигнахме до входа.Вратата беше от прекрасно дърво в бледо кафяв цвят и с прекрасна дърворезба.Той бръкна в джоба си изкра ключовете и ги пъхна в ключалката превъртя.След секунда хвана златната дръжка и отвори вратата.Озовахме се в огромно фоайе с мраморен под.Беше прекрасно от там се виждаше голямата и чудесно подредена всекидневна.А стълбището извито към втория етаж беше също мраморно със златист парапет.Вече наистина...той отново прекъсна мислите ми.
-Ще се качим горе.
-Добре. - отвърнах аз.
Той се качи по мраморното стълбище.Пред погледа ми се откриха много врати.Подминахме една и се спряхме пред друга.С бяла боя и позлатена дръжка.Той отвори вратата и о , господи.По красива стая не бях и сънувала.Над високото легло се спускаха тюркоазени завеси , имаше огромен гардероб и тоалетка.Просто беше прекрасно и..... о не прекъсва ме за трети път.
-Това беше стаята на сестра ми , но тя се омъжи и сега е празна.
-Страхотна стая. - не скрих възхищението си аз.
-Да така е.

Той се приближи до леглото и ме положи върху мекото легло.Чаршафите бяха копринени и меки , а възглавниците още повече.
-Аз ще отида долу за да взема неща за да мога да те превържа. - каза ми той.
-Добре - гласът ми потрепери.
Той беше седнал до мен на леглото и бавно стана и излезе от стаята.Когато излезе болката в глезена ми се засили и спомените пак започнаха да се връщат.Не ги исках , но те идваха.Усетих как очите ми се пълнят със сълзи , но не можех да ги спра.Една сълза текна по бузата ми след нея втора и трета......Чух стъпките му по стълбата и веднага изтрих очите си с ръка.

Много яко е станало за ся.

Мерси , Крисинце . Нямам търпение да дойде утре за да се видим

И аз , сладур. (пак почвам)

Виждам .Влез в скайп да обсъждаме любовния триъгълник:Габи Иван и Мишо

Михи наистина е много яко
Просто като чета напреаво бях там и го преживявах

Радвам се , че ти харесва Зори

Да.
Изкам продължение Моля

Ще пиша след мъничко

След минута той отвори вратат и влезе в стаята в ръката си държеше малко , бяло куфарче с червено кръстче на капачето - очевидно аптечка.Когато я видях стиснах силно копринените чаршафи , очевидно той заблязал този мой жест леко се усмихна и се приближи към леглото.Приседна до мен и остави аптечката на леглото.
-С кое да започнем глезена или коляното?
-Ами с коляното - казах притеснено аз.
-Добре.

Той отвори аптечката , а аз бавно повдигнах окървавените си дънки.

-Готова ли си? - попита той.
-Мисля , че да.

Той развързва сивото парцалче от коляното ми и го сложи на леглото.Пред очите ми се откри огромна и кървава цепнатина.Изглеждаше толкова дълбока.Той извади малко памук и го намокри с малко спирт.Бавно го положи върху раната.О , господи гореше , имах чувството че изгарям.Ужасна болка.Бързо мина още няколко пъти с памука и ми сложи непромокаема лепенка.

-Благодаря ти. - казах през зъби аз.
-Няма защо , но страшното предстои.
-Много ме успокои. - казах с фалшива усмивка.

Той само се усмихна леко , а аз се стиснах силно за копринените чаршафи.Само тях имах в момента.Той бавно свали чорапа ми и го остави зад себе си.Аз затворих очи и стиснах чаршафите още по силно той леко докосна глезена ми , но имах чувстово че някой 100 кг. човек е стъпил върху него.

-Добре готова ли си? - попита той.

Дори не можех да му отговоря , а само кимнах с глава.Той хвана глезена ми и го стисна.Имах чувството , че ще умра.Болката беше неописуема много по силна от снощи , беше ужасно не усетих как сълзите пак потекоха по лицето ми.След няколко секунди болката започна да отшумява и скоро почти утихна.Той извади някаква пристягаща лента и превърза глезена ми , а аз избърсах лицето си.

-По - добре ли си?
-Да благодаря - отвърнах аз.
-Добре аз ще отида долу за да приготвя нещо за хапване.А ти можеш да си вземеш душ и ще сложих нещо на сестра ми.
-На сестра ти?
-Да преди живеех със сестра си - Беки , но тя се омъжи и замина , но си е оставила някой неща тук.
-Добре.Много ти благодаря.

Той ми подава ръка и аз ставам от леглото , когато навеждам поглед виждам едни бели чехлички на който с прекрасни златни букви пишеше Golden Rose пъхнах краката си в тях , а той бавно ми помогна да се изправя.

Браво! Страхотен е !!!

Мерси

Отидохме пред огромния гардероб и той пусна ръката ми.
-Е избери си нещо , а аз ще те чакам долу , нали?
-Ахам - измърморих аз.
Посегнах към красивите дръжки на гардероба и когато го отворих пред погледа ми се разкриха милион закачалки на , които висяха красиви дрехи.Имаше рафчета с обувки , шапки и ръкавелки,шалчета и още много неща.Обърнах поглед към моя спасител.
-И казваш , че е оставила част от нещата си тук!?
-Да така е.Не знаеш още колко има.Е аз ще отивам долу. - той се обърна на пети и излезе.Аз гледах в морето от дрехи и накрая избрах една розова блузка с дантелка в края на ръкавчетата , удобни дънки и едни ниски розови ботушки.Оставих всичко на леглото и свалих мръсните си и разпокъсани дрехи.Оставих ги в ъгъла на стаята и отидох пред вратата на банята.Влезнах вътре там имаше чудесен бял халат.Пуснах душа и топлата вода рукна от него.Обичах да са взимам горещ душ - винаги ме отпускаше.Влезнах под топлата вода и тя обля цялото ми тяло.Беше толкова отпускащо.Измих заплетената си коса и тялото си.Спрях водата и ме полазиха ледени тръпки.Бързо взех мекия халат и се пъхнах в него.В началото не бях забелязала , но на халата имаше същият надпис - Golden Rose.Какво ли значеше!?Няма значение видях една кърпа и завих мократа си коса , на нея отново се появи този надпис.Това беше странно , но сега няма значение.Излезнах от банята и отидох до леглото.Облякох се набързо в тези дрехи ми беше толкова удобно.Седнах пред тоалетката и отворих първото шкафче.Вътре имаше аксесоари за коса и един сешоар.Махнах кърпата от косата си и я сресах с четката.После се изсуших и намерих две подходящи фибички за облеклото ми.Сложих ги в единия край на косата си.Прибрах другите неща и отворих следващия шкаф.Вътре имаше няколко тетрадки , но бяха заключени , явно бяха дневниците на сестра му.Няма да ги пипам - затворих шкафчето и отворих следващото.Там намерих много гримове.Избрах си един черен молив , спирала , нежни розови сенки и гланц за устни.Очертах очите си с молива и си сложих спирала.Нанесох сенките и гланца.Вече изглеждах по - добре от снощи.Прибрах всичко и тръгнах към долния етаж.

много ми харесва

Мерси , мила

Няма защо

Започнах бавно да слизам по стълбите , защото глезена още ме болеше.Видях го...Той беше седнал на дивана и се взираше в пространството.Беше толкова загадъчен и красив.Стигнах предпоследното стъпало и се спрях там.Беше приятно да го наблюдавам.Изведнъж извърна глава към мен.
-Хей защо стоиш там?
-Щях да сляза. - казах леко смутено.

Той стана от дивана и дойде до мен.Подаде ми ръка и слезнах по последните стъпала.

-Е , какво ще кажеш?Как изглеждам? - попитах смутено и наведох поглед към земята.
-Много добре. - той хвана нежно брадичката ми и вдигната лицето ми.Аз го погледнах и се усмихнах.Заедно тръгнахме към кухнята.Влезнахме вътре.....УАУ....беше великолепно , прекрасно толкова изискано.Имаше един голям плот във средата на кухнята около него имаше столове.Кухнята имаше красиви бели шкафчета , а в ъгъла имаше маса за хранене и няколко красиво тапицирани столове.Аз тръгнах към масата и се настаних удобно на единия стол.
-Какво искаш да хапнем? - попита ме той като преглеждаше шкафовете.
-Няма значение.
-Ако искаш ще сготвя нещо , но ще стане много бавно , затова , ако искаш ще хапнем хот-дог?
-Добре.
Той извади от един шкаф два опаковани ход - дога и ги сложи в красиви чинийки.Пъхна ги в микровълновата и след около 5 минутки бяха готови.Взе чинийките и отвори хладилника , а от вътре извади две шишета Кока - кола.Сложи една чиния пред моя стол и едното шишенце , а другите ги сложи пред един празен стол.Дръпна стола и седна.Отхапах от толия и вкусен хот - дог и пийнах глътка кола.О , сега се сетих как можах да забравя....ние дори не се познаваме.Аз не знам името и той моето.Оставих хот - дога в чинията си и виднах поглед към него.

-Ами ние.....още дори.....
-Не се познаваме - довърши ми той изречението.
-Да. - казах аз.
-Приятно ми е Стефан.
-Нина и на мен ми е приятно. - стиснах смутено ръката му.
-Нина....хубаво име. - каза ми той и леко ми се усмихна
-Благодаря. - усмихнах се и аз
Продължихме да ядем мълчаливо , когато приключихме той взе чинийте и ги сложи в миялната машина.Аз бавно наблюдавах всяко негово движение бях като запленена от него.Не мога да го обясня просто не можях да спра да го гледам.......Беше толкова.... не знам просто , кои са точните думи.

Той затвори съдомиялната , а аз станах от стола и отидох до него.
-Искаш ли да отидем до градчето? - попита ме той.
-Ами , да защо не.
-Добре.

Бавно излязохме от кухнята аз си взех едно сладуранчесто розово палтенце от дрехите на сестра му и излезнахме навън.Качихме се в колата и тръгнахме по каменистия и неравен път.Това ми напомняше калните улички в нашето градче , когато бях дете , но сега не исках да мисля за тези неща.Ние все още не се познаваме добре.Реших да го поразпитам малко.

-Ами имаш ли против да ти задам няколко въпроса? - попитах внимателно аз.
-Не разбира се. - отвърна все така съсредоточен в пътя.
-Ами мислех си , че не се познаваме добре и може да ми разкажеш нещо за теб , ако искаш.
-Добре.Родителите ми починаха , когато бях малък.Леля ми ни прибра при себе си в Лондон.Там учихме със сестра ми в едно чудесно училище и получихме чудесно образование.Тя е по - голяма от мен и реши да се преместим тук в Америка.Доста време живяхме в града , но преди няколко години аз купих тази къща и се нанесохме тук.Беки ходеше на работа в града , а аз учих.Там тя се запозна със съпруга си - Люк и се премстиха при леля в Лондон.От доста време не съм ги виждал и общо взето е това.Живея сам в покрайнините.Ами ти? - тук той ме погледна изпитателно
-Какво за мен? - казах аз с престорено неразбиране.
-Разкажи ми и ти за своя живот.
-Ами добре. - казах аз като въздъхнах.Моите родители починаха , когато бях на 3 и с брат ми живеехме в дом за сираци , той е по - малък от мен.Аз първа излязох от дома и успях да уредя някой неща след 1 година той също излезе и започнахме на чисто.Записхаме се в университета и учихме там.Той беше много добър и получи стипендия замина за Нова Зеландия.След 2 години ще се върне.Аз се запознах с Деймън моето гадже или вече бившо.В университета намерих и най - добрата си приятелка Коралайн , но накрая двамата ме предадоха.Аз се озовоах в гората и се запознах със загадъчно , красиво и добро момче - Стефан.
Той само ме погледна и се усмихна , а аз му отвърнах със същото.

Яко е михинце.

Мерси

Пак заповядай