Толкова далеч от мен

After a moment special for you

THANKS
YOU ARE THE BEST
LOVE U

I want Too

Ok and a special for you Krisi

THANKS
HONEY

No problem my fluffy kitty

MOREEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE
ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Започнах и скоро ще има нова част

Стигнахме до дансинга....всички танцуваха и нямаше как да минем от там.

-Ще танцуваме ли? - подаде ми ръка Стефан.
-Ами....аз не съм много добра танцьорка! - казах притеснена.
-Хайде.... - каза той с мил глас.
-Добре де. - каза аз и извъртях очи.

Хванах ръката му и отидохме на дансинга.Започна песента на Christina Aguilera - Hurt и тярбваше да танцуваме.Стефан ме хвана нежно през кръста , а аз го прегърнах и се облегнах на рамото му.Започнахме да танцуваме беше много хубаво.Изведнъж видях Коралайн и Деймън , които също танцуваха и дойдоха възможно най - близо до нас.Деймън погледна разярено Стефан , но аз се направих , че не съм го видяла.Продължавахме да танцуваме.

-Нина не си толкова лоша танцьорка! - каза ми мило Стефан.
-Оууу , балгодаря ти. - каза аз.

Той само се усмихна.Скоро песента свърши и прозвуча друга песен.Казаха , че се казва Jadyn Maria Feat. Flo Rida - Good Girls Like Bad Boys - подходящо заглавие за мен.Започнах да танцувам в началото по неуверено , но песента започна да набира сокрост аз също.Стефан ме гледаше много учуден.

-Хайде , Стефан , нали ти искаше да танцуваме? - казах весело аз.
-Ами.... - почеса се той по главата.
-Моля те. - направих една тъжна физиономия и той започна да танцува.

Не усетих как но танцувах толкова разгорещено , дори и пеех.Вече знаех текста....песента много ми хареса и ме отпусна.Всички ме зяпаха , а да не говорим за Деймън , но аз продължавах да танцувам.Когато песента свърши погледнах притеснено всички хора , които ме гледаха.

-Много добре танцуваш и пееш. - каза Стефан.Толкова е мил , нали!?
-Благодаря. - казах много изморена от този танц.

С него остнахме още малко и скоро се прибрахме.

Стигнахме в къщата и влезнах вътре.Свалих токчетата от краката си.Краката ме боляха толкова много.

-Аз ще си взема душ и ще си лягам. - измрънках изморено
-Добре.Имаш нужда от почивка след този танц. - каза той усмихнато
-Лека нощ Стефан.
-Лека Нина!

Качих се по стъблите и влязох в стаята.Оставих обувките на пода свалих роклята и я пъхнах в пералнята.Имаше доста дрехи вече там вътре.Утре ще ги изпера.Пуснах душа и се пъхнахн под водата.Изкъпах се изуших си косата и намерих една много удобно пижамка бяха еластични къси гащенца и потниче.Облякох я и си легнах.Тази вечер си прекарах много добре.Отпуснах се и преодолях притесненията си.След няколко седмици спокойно ще ходя на лекции.Тази вечер заспах бързо , защото бях изморена.Събудих се към 8:00.Беше хубава хладна сутрин вдигаше се не много гъста мъгла.Отворих малкото прозорче в стаята за да влезе въздух.Трябваше отново да сменя чаршафите.Този път избрах едни лилалви , а другите ги сложих в пералнята и я пуснах.Отидох пред гардероба и пак се появи огромния въпрос какво да облека!?Избрах си едни дънки в светло синьо бяха много красиви.Взех си една бяла блузка и едно черно елече.Облякох ги , но имах чувството , че нещо ми липсва тогава избрах едно лилаво шалче.Сресах се сложих си една гривничка и лек грим.(Ето как изглежда):



Слезнах на долния етаж , но тази сутрин Стефан беше станал преди мен.Отидох в кухнята и го видях там.Изглеждаше много добре.Беше облякъл едни тъмни дънки една сива блуза и едно черно яке.

-Добро утро. - поздравих.
-Хей , Нина добро утро. - отвърна й той.
-Как си? - попитах учтиво.
-Добре.Какво ще закусваш? - винаги беше толкова загрижен.
-Ами мисля да изпия само чаша чай. - казах мило.
-Добре. - той ми сипа чаша чай и ми я подаде.

Аз я поех и скоро я изпих.Вече беше стнало 9:30.

-Днес ще отидем до града за да ти купим нужните неща за лекции , мобилен телефон и лаптоп. - каза Стефан.Бях шокрина!
-Ннннн.....НАИСТИНА ЛИ? - казах много превъзбудена
-Да ще са ти нужни. - каза той.
-Много благодаря. - казах това и го целунах по бузата

Супер е Сладурано

Миси , Криси

Супер е Михи

Мерси

Нямам търпение да продължиш Обичам си те МИХИ

И аз тебе

-Няма защо. - каза мило той.Страхотен е.

Излязохме качихме се в колата и скоро стигнахме в града.Паркирахме колата и влезнахме в огромния МОЛ.Насочихме се към един огромен магазин за техника.Влезнахме вътре.Там беше рая на електрониката.Имаше всичко , което поискаш....Лаптопи,компютри,телефони , камери и всичко за което се сетите.

-Е , избери си. - каза Стефан.
-Добре. - казах развълнувана.

Потънах в рая на лаптопите.Имаше какви ли не.....по малки , по - големи , черни , бели , зелени , всякакви.В погледа ми влезна един много сладуранчески и щур лаптоп.Беше жълто оранжев и на него имаше каквили не сърчица и щуротийки точно по мой вкус.Сложих го в кошницата за пазаруване , а Стефан ме чакаше на касата.(ето как изглежда лаптопа):



Насочих се към мобилните телефони.Избрах си един елегантен розов телефон с капаче на , които имаше гравирани рози.Беше красив....сложих и него в кошницата.(ето как изглежда телефона):



Закарах количката на касата.Там маркираха и опаковаха всичко.Стефан плати и ги сложихме в колата.

-Харесват ли ти? - попита той.
-Разбира се.Толкова съм ти благодарна. - отвърнах мило.
-Сега за тетрадки и учебници. - каза той.

Скука мразех да пазарувам такива неща.Насочихме се към една книжарница.Купихме каквото ни е нужно и ги сложихме в колата.

-Искаш ли да отидем да пийнем нещо? - попитах внимателно.
-Добре. - каза Стефан.

Тръгнахме към едно кафене.

Михи мн е якичку

Дам

Мерси

Невероятно е

Мерси

Както се разхождахме в погледа ми попадна едно красиво и спретнаното местенце.Масите бяха много красиви и бяха подредени отвън.Столовете представляваха едни красиви диванчета или по ското бяха тапицирани люлки , защото бяха повдигнати от земята.Хареса ми , толкова......Не пак го направи.

-Искаш ли да отидем в онова кафене? - посочи същото кафене , което харесах и аз.
-Дам. - мислим еднакво

Насочихме се към кафенето и седнахме на една от масите.Люлкоте бяха толкова удобни и меки при нас дойде едно момиче за да ни вземе поръчката.

-Какво ще желаете. - попита то с безразличен тон.
-За мен едно кафе моля. - униформата и не беше особено хубава.
-За мен една минерална вода. - колко е скромен Стфан.
-Добре. - тя си отбеляза в тефтера и тръгна към вътрешността на кафенето.

Имаше доста хора тук , но пак беше приятно.Гледах , хора които минаваха по улицата.Беше ми интересно да ги оглеждам.Винаги съм обичала.Хвърлих бърз поглед към Стефан и той беше много замислен.Понякога ми се искаше да мога да прочета мислите му.Видях момиче , което се задаваше с поръчката.

-Заповядайте. - тя постави поръчките прес нас и пъхна касовата бележка под пепелника.Стана ми много неудобно , нямах никакви пари.Стефан плащаше всички сметки и живеех у тях.Трябва да си намеря работа!
-Благодаря ви. - той и подаде 5 долара тя ги взе и си тръгна.
-Стефан.... - казах със запитващ тон.
-Кажи , Нина.
-Много ми е неудобно.Когато започнем университета ще си намеря работа и ще ти върна всички пари. - казах с твърд тон.

Той се усмихна широко и ми хвана ръката.

-Ако искаш си намери работа , но не искам да ми връщаш и цент. - колко е благороден
-Не може така. - инат съм знам.
-Напротив!Аз не го правя заради пари , а защото искам. - добре де пречупи ме.
-Добре. - сведох поглед и отпих от кафето си.Той също си отвори водата и отпи.

Харесва ми и ми е много приятно когато чета