Толкова далеч от мен

Пътувахме мълчаливо аз внимателно оглеждах красивите места около мен.Стефан посегна към радиото и прозчува някаква песен.....Беше ми позната да ъова май беше песента Nickelback - Far Away.Да беше толкова хубава една от любимите ми.Заслушах се в текста и потънах в него.Дори не чувах мислите си....Песента скоро свърши , но ние бяхме пристигнали в града.Стефан паркира колата в един паркинг в началото на града и бавно излязохме от колата.Той ми хвърли един поглед и реших аз да предложа къде да отидем.
-Искап ли да отидем на кино? - попитах аз.Обичах киното с Коралайн често ходехме.
-Разбира се наблизо е. - каза с досега един по весел тон , който не бях чувала в галаса му.
-Страхотно. - вметнах въодушевено , но не заради киното , а заради тази радост в гласа му.
Тръгнахме бавно към киното то беше много близо.Пред очите ми се откри един огромен надпис над входа , който пресветкаше: Max Cinema.Влезнахме през огромния вход.Вътре беше пълно с хора , който разглеждаха различни брошури или ядяха пуканки.
-Ще отида да взема брошура. - каза със същият радостен тон Стефан.
-Чудесно. - отвърнах и аз със същия тон.
Отиде до един щанд каза нещо на момичето зад плота и след минута се върна.Носеше две брошури с прожекциите , които следват.Подаде ми едната.
-Заповядай. - каза той и стомахът ми потрепна.
-Благодаря , Стефан. - казах с непознат до сега за мен тон на гласа.
Започнах да оглеждам филмите , но никой не ми допадна.Всичко беше ужаси и екшъни.А ето едно заглавие , което ме впечатли....Филма се казваше "Толкова далеч от мен" - беше включен в жанра драма , романтика.Ще го предложа , ако иска ще го гледаме.

Олеле , Михи много ми харесва твоя филм.ВЪРХОВЕН Е!

Phoebe-charmeddd написа:

Олеле , Михи много ми харесва твоя филм.ВЪРХОВЕН Е!

Да и като чета се едно съм там

Мерси

ЯКО Е МИХИНЦЕ. Лов ю 

Мерси и аз теб

Хвърлих му един бърз поглед и видях , че все чете така задълбочено брошурата.Не исках да го прекъсвам.Аз се направих,че също чета.Въпреки , че мислех съвсем други неща.

-Избра ли си нещо? - изпревари ме той.
-Ами ето този тук. - посочих му филма в брошурата.
-Добре да го гледаме. - отвърна той.
-Страхотно. - усмихнах се мило.
Той отиде да купи билети обърнах се за секунда и той изчезна от погледа ми.Къде ли отиде!?Дали не ме остави сама тук?Какво щях да правя?През главата ми се стрелкаха хиляди въпроси,но изведнъж той изскочи от един ъгъл.Слава Богу не ме оставил.В ръцете си носеше пуканки и два сока.Дойде до мен и ми подаде пуканките и единия сок.

-Заповядай. - каза мило той.
-Благодаря - отвърнах аз.
-Да отиваме към зала номер 2 , защото ще заемат местата. - подкани ме той.
-Добре. - казах аз.

Влезнахме в залата и заехме едни удобни места.Лампите угаснаха и прожекцията започна.Още в началото филма ме впечатли.След два часова прожекция излезнахме от залата.Филмът беше толкова хубав.Хареса ми.Двама продължавахме да вървим мълчаливо.Забелязах , че не обича много приказките.Няма значение аз също обичах да съм насаме с мислите си.Излезнахме от киното и вече нямаше как да не го попитам къде ще ходим.

-Ами сега къде ще отидем? - попитах с нисък тон.
-Може да се разходим из града - предложи той.
-С удоволствие. - казах аз въпреки , че глезена ме наболяваше.
Тръгнахме из града.Посетихме много места и се забавлявахме.Когато се върнахме вкъщата вече беше доста късно през нощта.

Влезнахме славилхме си палтата и се насочихме към всекидневната.Глезенът много ме болеше и исках да си почина.Седнахме на мекия диван , беше толкова удобен с големи възглавници и просто беше удивителен.

-Искаш ли да си легнеш? - попита ме той.
-Ами...да. - казай смутено.
-Добре да се качим горе , аз също ще си легна. - каза ми Стефан и се усмихна.

Качихме се по мраморното стълбище и той се спря пред първата врата на етажа.

-Това е моята стая. - така й предполагах.
-Добре лека нощ. - казах му аз и го прегърнах спонтанно.
-Лека нощ... - каза той с един странен тон на гласа.
-Извинявай за това не знам защо го направих. - сигурно съм станала червена като домат.
-Няма проблем. - усмихна се той.

Аз продължих към стаята си.Отворих вратата и бързо влезнах вътре , когато вратата се затвори се опрях успокоено на нея.Добре не знам какво ми става.Отворих гардерода и намерих една много готино копринена нощница , а към нея имаше страхотен пеньоар.Ще спя с тази взех я от гардероба и я облякох.Свалих дрехите и ги сложих на леглото трябваше да ги изпера , а щеще да е добре да сменя и тюркоазените чаршафи , защото съм ги изцапала с кръв.Махнах ги згънах ги и ги сложих в пералнята , която беше в банята.Отворих един шкаф , а там имаше много чаршафи.Избрах си едни бели със златна нишка.Когато ги сложих отново забелязах познатия надпис Golden Rose.Вече бях готова и си легнах , но не можех да заспя.Няколко часа се преобръщах в леглото , но просто не можех.Сърцето ми биеше лудо и усещах болка в гърдите все едно не можех да дишам.Трябваше да подишам въздух.Станах от леглото и отворих прозореца.Подухна лек ветрец и ме побиха тръпки.Навън беше тъмно луната също , като моето разбито сърце бе закривана от тъмните облаци.Щеше да вали - мразех бурите.Въпреки , че беше тъмно на алеята имаше много улични лампи и виждах ясно всичко.Чух някакъв шум , но не можа да е от двора.Вгледах се добре и видях един силует явно на човек.Скоро се приближи и спря точно под лампата.Беше жена - ясно виждах лицето й.Беше красива не много висока с добро телосложение и с чуплива светло лешникова коса.Тя отново тръгна по алеята , но какво ли правеше тук по това време.Спря точно пред вратата на оградата и изведнъж ме погледна.Очите ни се срещнаха и погледа й ме прониза , като стрела.

Много ми харесва

Мерси

Бързо затворих прозореца и се подпрях на стената.Коя ли беше и какво ли правеше тук в 4:00 сутринта!?Задавах си хиляди въпроси на които няма отговор.Бях изморена и реших да си легна.Пъхнах се в леглото и неусетно съм заспала.Събудих се в 9:00 сутринта.Протегнах се в леглото и бавно се измкънах от завивките.Сложих пеньоара си и оправих леглото.Отворих гардероба и се чудех какво да облека.Днес денят беше много слънчев и топъл.Затова избрах една дънкова поличка една черна тениска със златист надпис и един златист колан.Сложих една огърлица и хванах косата си на шнола.Сложих си само малко пудра и много леки сенки.(Ето в крайна сметка как изглежда):



Погледнах се за последен път в огледалото и тръгнах към долния етаж.Стефан го нямаше никъде може би още спеше.Влезнах в кухнята и реших да му приготвя закуска за да му се отблагодаря.Приготвих яйца на очи , палачинки и бекон.Разделих го на порции и сипах чаша кафе за него и за мен.(Ето и закуската):



Качих се горе за да го събудя.Почуках леко на вратата.

-Влез. - чух гласът му.Отворих вратата и надникнах вътре.Беше се облякъл и приготвил.
-Здравей. - казах аз.
-Добро утро Нина.Къде ще отидем да хапнем? - попита ме той.
-Ъммм...няма нужда.....аз сготвих закуска , за да ти се отблагодаря. - казах притеснено аз.
-Не е било нужно. - каза той мило.
-Не е много , но все пак е начало. - казах тихо аз.
-Добре да слезем долу. - подкани ме той.Аз излязох от стаята и тръгнах по стълбите , а той слезе след мен.Влезнахме в кухнята и седнахме на масата.

-Е , как е? - попитах аз.
-Страхтно е нямало е нужда. - каза още по мило той.
-Напротив има.Ти направи толкова за мен. - казах аз утвърдително.
-Направих го защото искам.Не е нужно да се чувстваш длъжна към мен. - каза той и ме докосна за ръката.Потреперах при този негов жест.Само се усмихнах и започнах да закусвам и той също.След като бяхме готови сложих всичко в миялната машина.

-Аз имам малко работа в града.Нали нямаш нищо против да останеш за няколко часа сама нали? - попита той.
-Не няма проблем. - казах спокойно
-Добре. - той си взе палтото и излезна.Погледнах през прозореца и видях колата , която потегли по пътя надолу.Беше ми скучно нямаше какво да се прави тук.Пуснах телевизора на един музикален канал.Добрата страна беше , че мога да слушам музиката високо и няма да има досадни съседи.Усилих телевизора и се качих до стаята си или по скоро стаята на сестра му.Влезнах стаята а музиката се чуваше дори там започнах да си пея и да разглеждам дрехите в гардероба.Имаше много хубави неща.След като разгледах почти всичко излезнах от стаята и видях една врата точно до моята.Реших да проверя какво има там.Отворих вратата вътре имаше много книги.Явно беше библиотека.Разгледах ги и реших да почета малко.Взех една произволна книга и слезнах на долния етаж.Изгасих телевизора и започнах да чета.Книгата беше интересна.Сигурно съм чела с часове изведнъж чух вратата в антрето , която се отвори.Оставих книгата на масата и станах от дивана.Беше Стефан , който се връщаше с покупки в ръцете.

-Здравей.Да ти помогна ли? - попитах го бързо.
-Ами....ако няма да те затрудни. - каза той.
-Разбира се. - отвърнах и взех бързо две от торбите.Занесохме ме ги в кухнята и ги сложихме на плота.
-Е ще ги подредим ли? - попитах усмихнато аз.Винаги съм обичала да подреждам покупки.
-Ще се наложи. - каза Стефан.
-Страхотно. - казах още по весела.
-Не знаех , че обичаш да подреждаш? - погледна ме учудено той.
-Обожавам! - отвърнах ентусиазирано.
-Добре. - каза Стефан.

След час подредихме покупките в шкафовете.Навън беше започнала да пада нощта.

-Стефан...... - казах аз преди да се усетя.
-Кажи Нина.
-Ами ни.....Всъщност си мислех , че след седмица отново започват лекициите и не ми се иска да ги изпускам.
-Не е нужно.И аз имам лекции.Ще ходим заедно.
-Страхотно! - изчуруликах аз.

Яко е

Мерси

Той беше толкова мил , а и след няколко дена щях да ходя със страхотно момче на училище.Великолепно нали!?Май забравих нещо........Коралайн и Деймън също ще бъдат там.Добре трябва да събера кураж.Просто ще ги игнорирам.Докато размишлявах отидохме и седнахме във всекидневната.Беше само 20:00 , а ми беше толкова скучно.

-Тази вечер има едно събиране в града.....В градския музей за избарни членове.Искаш ли да отидем? - попита той.Страхотно само това ми трябваше малко развлчения.
-С удоволствие.Дай ми само няколко минути да се приготвя. - казах аз.
-Добре и аз ще отида да се преоблека. - отвърна Стефан и заедно се качих ме по стълбата.Аз бързо влязох в стаята.отворих гардероба и измъкнах една черна рокля.Сложих нея и едни черни токчета и започнах да къдря косата си.Набързо я начупих и излезнах от стаята (ето как изглежда):



Зададох се по стълбите , а Стефан вече беше долу и ме чакаше.Той изглеждаше много добре.С много модерен костюм , който му стоеше чудесно.Слезнах и го хванах под ръка.

-Изглеждаш много добре. - отбеляза той.
-Благодаря.Ти също. - усмихнах се аз.
-Мерси.
-Все пак това са стилните дрехи на сестра ти. - при тези ми думи ми стана малко неудобно.
-Не се притеснявай зависи и кой ги е облякъл. - каза Стефан.

Излезнахме , качихме се в колата и тръгнахме.

Стигнахме при музея имаше много коли отпред а музея беше много красив.Имаше един голям надпис "Музей Антрополис".Странно име , няма значение.Видях доста млади и красиво облечени дами.

-Ще влизаме ли? - попита Стефан
-Да разбира се. - казах аз.

Влезнахме вътре и пред погледа ми се откри чудесна зала.С една огромна маса с питиета и храна , имаше стъклен под и много балони беше красиво , а и имаше доста хора.Влезнахме в навалицата , а Стефан се запиля с някакви хора.Беше ми скучно и се разходих из залата.Зърнах познато лице това беше......Коралайн........ГОСПОДИ!!!!Какво правеше тя тук!?Дали и Деймън беше с нея!?Не исках все още да ги срещам....не болката беше толкова прясна.Трябваше тази седмица да се подготвя за това.Не и сега дано не ме забележи.Все пак беше хубава.Косата и беше накъдрена и беше вдигната на кок , а няколко кичура се спускаха красиво.Тя също беше с черна рокля и лек грим.(ето как изглежда):



След минута видях и Деймън , който отиде до нея.Дано не ме видят.Както винаги Деймън беше облечен с неговия тъп и скучен черен костюм (ето го и него):



Бързо трябва да намеря Стефан и да се махаме.

Много е яко Нямам търпение да продължиш

Мерси

Супер е

Мерси

Минах покрай тълпата и започнах да се оглеждам за Стефан.Никъде не го виждах в тази навалица.Видях го в края при едни хора и бързо се затичах към него въпреки , че ми беше трудно с тези високи обувки.Скоро стигнах до него и въпреки , че е некултурно го дръпнах за ръката и се наложи да остави хората с които говореше.

-Какво е станало Нина? - попита ме учудено той.Поех си дълбоко въздух.
-Коралайн и Деймън са тук.Помниш ги нали? - попитах задъхана.
-Да , разбира се. - каза той.
-Трябва да се махна оттук.Не искам да ги срещам. - казах много бързо и почти неразбираемо.
-НЕ! - отсече твъдо той.
-Но защо? - попитах измъчено.
-Защото трябва да се изправиш пред проблема.Не можеш вечно да бягаш.Не се страхувай. - каза ми окуражително той и ме прегърна силно.Беше толкова топъл и нежен , но го пуснах.Погледнах го и му се усмихнах и той ми се усмихна.

-Сега да отидем и да си вземем по нещо за пиене. - каза той.
-Добре. - казах аз и си прочистих гърлото.

Хвана ме под ръка и тръгнахме към масата и там бяха Коралайн и Деймън.

-Стефан те са там не мога - казах аз
-Можеш.Успокой се. - той стисна още по силно ръката ми.

Отидохме до масата и срещнах погледа на Коралайн.Корема ми се сви на топка и почувствах напрежението.Деймън още не ме забелязваше , а Коралайн ме гледаше с отворен уста.

-Нинааа.... - едвам промълви тя.
-Здравей Коралайн - казах аз въоръжена с валшиво самоуверие.
-Ккккакво прави тук? - попита тя.
-Както виждаш.Придружавам приятеля си . - погледнах към Стефан и му се усмихнах
-Ппппрррриятеллл!? - започна да се запъва тя.
-Да. - казах още по усмихнато

Деймън чак сега ме забеляза.Той държеше една чаша в ръката си и я изпусна.Пълен идиот......

-Деймън , здравей. - казах вече по самоуверена.
-Нина , мила къде беше? - попита той "загрижено" и тръгна към мен.
-Деймън какво си мислиш , че правиш?Не съм ти мила! - казах аз леко гневна
-Но....скъпа притеснявах се за теб - каза той.Колко е повърхностен.Моля те притеснявал се е.....
-Да виждам колко си тъжен и притеснен.Жива агония. - казах иронично
-Не се дръж така. - посегна към ръката ми , а аз стиснах Стефан.
-Сега не е момента. - казах аз.
-Но..... - погледна гневно към Стефан.
-Запознайте се със Стефан.Моят приятел. - представих го аз.Той хвана ръката на Коралайн.
-Приятно ми е. - каза мило той.
-И....на мен. - каза едвам - едвам тя.
-Какъв си ти?И какво правиш с гаджето ми? - каза разярен Деймън.
-Хей , хей успокой се.Вече не съм ти никаква. - намесих се аз.
-Не смей да ме заплашваш. - каза Стефан
-Хайде Стефан.Не искам да стоя в такава компания. - ние тръгнахме бавно напред.

Невероятно,изомително и очарователно и трогатрлно и нямам думи да опиша филмрето ти михи.ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ!!!

Мерси миличка.ЛОВ Ю

AND I LOVE U TOO SWEET HART

I want to continue!!!Please