Толкова далеч от мен

Мерси

Моля

Ето и грамотата ми към този филм:

Когато се събудих сутринта първият въпрос , който се появи в главата ми беше:Коя е тя и какво правеше тук?Защо за бога не мога си я избия от главата!!!Станах от леглото изпънах чаршафите и отидох да си избирам дрехи.Извадих си една дълга туника с копчета , един черен клин и едни черни ботуши.Облякох се и изправих косата си с преса намерих една подходяща лента и я сложих на главата си.Сложих си лек грим.(Ето как изглежда):



Погледнах се за последно в огледалото и излязох от стаята.Видях вратата на стаята на Стефан , която беше открехната и бавно я бутнах.

-Стефан....тук ли си? - не получих отговор сигурно е в кухнята.

Слезнах по стълбите и погледнах в кухнята , но и там го нямаше.Къде ли беше???Приближих се до хладилника и там имаше една бележка , която гласеше:

Нина излизам имам работа в града.Сигурно ще се прибера вечерта , ако искаш да излезеш ключовете от колата са на кухненския плот.

И отдолу се беше подписал.Какво да правя сама???Ако отида в града също няма какво да правя сама.Или може би ще отида и ще си потърся работа.Да точно това ще направя.На плота винаги имаше панерка с плодове взех една ябълка и ключовете и изляох.Заключих вратата и се качих в колата.Запалих я и тръгнах бавно по каменистия път.

Скоро стигнах до града и паркирах на центъра.Е от къде да започна!?Нямам си и представа къде имат нужда от работници!Тръгнах без посока по улиците и търсех някакво място където мога да работя.Сигурно съм вървяла с часове , защото краката много ме заболяха.Изведнъж видях един много готин магазин за сувенирчета.Над него имаше надпис "Всичко за всеки" а под него с по малък шрифт пишешеш "Желанията ви ще се сбъднат".Допадна ми имаше стъклена вратичка и на нея имаше залепен надпис ''Отворено''.Имаше хубава кръгла стъклена дръжка и за моя радост имаше надпис "Набираме персонал".Страхотно.......Мисля , че намерих точното място за мен.Приближих се до вратата и надникнах вътрше на едно столче стоеше една възрастна жена с очила.Изглеждаше мила....Отворих вратата и влязох в магазина.Жената ме видя и ми се усмихна.

-Ела , дъще ела. - подкани ме тя с мил тон.

Приближ се до нея и тя ми хвана ръката.

-Кажи какво ти трябва хубавице. - усмихнах и се мило.
-Ами...аз....такова дойдох за работата. - не знам защо се чувствах странно.
-Много се радвам , много.Аз съм стара и не мога да работя вече.Бих била радостана , ако красавица като теб работи в магазина ми. - и аз бих се радвала.

Тя извади някакви документи и ми ги даде.

-Тук пише всичко. - аз се зачетох.Тази работа ме устройваше.
-Добре приемам.Кога ще започна? - бях нетърпелива.
-След два дена , милата ми. - ами добре.
-Добре ще се видим тогава. - неочкавано тя ме прегърна.

След няколко минути ме пусна и аз излязох от магазина.

Много е яко!!!И изкам още,ако обичаш

Мерси миличка.След малко пак ще пиша Лов Ю

Суопер е

Sweet_Holly написа:

Мерси миличка.След малко пак ще пиша Лов Ю

Пак заповядай И аз те обичам

_krisi_ написа:

Суопер е

Мерси Криси.Да знаеш , че теб най - много си те обичкам

И аз теб

Когато излязох бях радостна , че имам работа и няма да се налага да се чувствам неудобно пред Стефан.Когато тръгнах по улицата видях , че е все още много рано и не ни се прибираше.Тръгнах из града и точно преди да вляза телефона ми позвъня.Кой ли ще ме търси нямах никакви познати.Тази мисъл ме натъжи , но извадих телефона и видях името на брат ми.Вдигнах радостно телефона.

-Здравей братчето ми. - обичах да го наричам така.
-Здрасти Нина.Как си?
-Ами добре.Ти?
-Аз също.Да кажеш нещо интересно!?
-Имам много за казване и да знаеш , че съм ти сърдита защото не ми се обаждаше.
-Не се сърди.Трябва да затварям ще говорим довечера. - винаги бърза.

Точно преди да кажа нещо чух сигнала на телефона.Беше затворил , прибрах си телефона в чантата и влязох в мола.Обиколих няколко магазина , но се задържах в един за дискове.Разглеждах филмите и си избрах няколко.Обожавам да гледам филми.

Вече във филма ми ще учавства и Hayden Panettiere.Ето и как изглежда:

Оки супер е. (Ти в сМОЛЯН ЛИ СИ ИС)

Мерси миличка (Да вече съм в СМ )

СУПЕРРРРРРРРРРРРР(аре утре на вънка , ако е топло?Нямаме да учим споко.)

Оки

Тъкмо посегнах към един филма на който пишеше "Last Song" и ръката ми се допря до чужда.Вдигнах глава и видях красиво момиче.Беше симпатична русокоска с хубави очи и очаровтелна усмивка.

-Вземи ти филма.Няма проблем. - каза тя със същата усмивка на лицето си.
-Не аз просто исках да погледна какъв е. - не мога да общувам много с непознати.
-Казаха ми , че е много хубав.Аз съм Ашли , а ти си...?
-Нина.Казвам се Нина.Приятно ми е.
-На мен също и както казах вземи филма.
-Благодатя толкова си мила. - казах и й се усмихнах.
-Няма нищо.Искаш ли да пием по нещо заедно?
-Ами добре. - взех филма , сложих го при другите и отидохме до касата.Аз платих моите филми , а тя нейните.Влязохме в едно кафене на мола и седнахме на една маса.Аз си поръчах едно капучино , а тя едно безкофеиново кафе , което дори не докосна.

Браво

Мерси

-Е , Нина къде учиш и живееш?
-Ами живея извън града и уча в тукашната гимназия.А ти?
-Ами аз също уча в тази гимназия и живея в края на града със сестра ми.А ти с кой живееш?
-Ами с приятеля ми Стефан.
-О , късметлийка с гаджето. - не ми е гадже за СЕГА!
-Не той не ми е гадже само приятел. - тя се усмихна някак си шеговито.
-Нина вярвай ми , че ти вярвам. - след тези думи тя се разсмя.
-Ами ти имаш ли гадже?
-Не нямам за съжаление. - не ми се вярваше беше голяма хубавица.
-Много си хубава как така нямаш!?
-Ами нямам.А ти?
-Какво аз?
-Ти също си красавица , но нямаш.
-Имах , но това е дълга история.
-Имам време.Разкажи ми! - подкани ме тя.
-Ашли , не.....
-Хайде моля те!
-Добре де. - извъртях очи й и разказах всичко.
-Горката ми. - тя хвана ръката ми.
-Няма нищо.Вече..... - точно преди да кажа нещо очите ми се напълниха със сълзи.
-Недей да плачеш моля те. - Ашли дойде до мен и ме прегърна.
-Аз не плача. - казах с треперещ глас.
-Да бе нали , а аз съм мъртва. - каза иронично Ашли.Когато бях по спокойна избърсах очите си със салфетката от масата.

Много е готино Михи. Страхотен Режисьор си

Мерси много Радинце

Вече се бях успокоила и с Ашли остнахме още няколко минути в кафенето.

-Искаш ли да тръгваме? - попита ме тя.
-Ами да и без това трябва да се прибирам. - казах леко унило.

Станахме и взехме торбите си.Оставихме по една банкнота на масата и напуснахме кафенето.Когато излязохме от мола трябваше да се разделим.

-Аз съм натам. - посочих посоката където беше колата ми.
-Добре , но пак ще се видим , нали? - запита тя и започна да търси нещо в чантата си.
-Разбира се , че ще се видим пак. - казах с усмивка на лицето.
-Дай ми номера си , за да ти се обадя. - каза и най - после извади телефона от чантата си.

Аз й дадох номера си , а тя ми даде нейния.Прегърнахме се и двете тръгнахме в различни посоки.Аз се качих в колата си, запалих двигателя и тръгнах към къщата.Навън се беше смрачило , луната се показваше на небето.Карах около 20 минути и стигнах пред къщата.Вкарах колата в двора и я паркирах.Слезнах от колата взех торбичките от съседната седалка и тръгнах към къщата.Отключих красивата входна врата , изтърках обувките си и влезнах във фоайето.Натиснах ключа за лампата и цялоро фоайе , всекидневната и стълбището се осветиха.Тръгнах към всекидневната и пуснах торбичките на дивана.После тръгнах към кухнята , бутнах вратата и пуснах лампата там.Налях си чаша вода и отпих.Точно тогава чух вратата да се отваря.Излезнах от кухнята и видях Стефан.

-Здравей! - поздрави ме той.
-Здрасти. - отвърнах му аз.
-Извинявай , че те оставих цял ден сама. - каза той и ми хвърли бърз поглед.
-Няма нищо.Аз също не бях вкъщи. - след тези думи и двамата се насочихме към дивана.Аз седнах в единия му край , а той в другия.
-Как мина денят ти? - попитах аз.
-Цял ден решавах проблеми. - каза загадъчно той. - А твоя Нина?
-Ами пълноценно.Намерих си работа и нова приятелка. - отвърнах жизнерадостно.
-Радвам се за теб. - каза замислено Стефан.

Тази вечер ми се стори много унил и притеснен.Беше потънал в мислите си.Явно наистина денят му е бил изпълнен с проблеми.Мисля да го оставя да си почине и да се успокои.

-Аз ще се кача горе да си почина. - казах и като се изправих взех торбичките си от дивана.Той само кимна и сложи ръце под брадичката си.Притесних се за него , но не исках да го разпитвам.Знам колко е неприятно.Качих се по мраморното стълбище и влязох в стаята си.Метнах торбичките върху тоалетката и се проснах на леглото , защото бях изморена.Отпочинах малко и седнах на леглото.Изхлузих ботушите от краката си и ги сложих до леглото.После отидох и седнах на тоалетката.Извадих дисковете и ги прибрах в един шкаф.Прегледах и още веднъж документите от магазина, които ми беше дала собственичката.Прибрах и тях при дисковете.После отворих дамската си чантичка и извадих телефона си.

ОЩЕЕЕЕЕЕ