Обикновено момче или вампир

Вече си бях у нас. В красивата , голяма , розово-синя къща. Страхотно. Качих се по красивите стълби и влезнах в стаята си. Метнах раницата си на леглото и седнах на компютъра. Исках да разбера повече за вампирите. Дали в този град има? Веднага натиснах кръглото копче на компютъра . След около 2 минути се включи.  Веднага натиснах иконката за интернет. Отвори ми се страницата на "гугъл". Там написах "Вампири". Излезнаха много неща. Натиснах на първото. Там пишеше , че вампирите пият човешка или животинска кръв. Пишеше още , че те не ядът храна. Също така , че немогат да са на слънце без пръстен или огърлица на която е изобразено гора и мрак. Имаше различни легенди. Разгледах и картинки. Имаше на вампири и на шия която е ухапана от вампир. Имаше две дупки точно както на трупа в училище. В този момент се сетих , че Стефан не яде нищо , има същия пръстен какъвто имаше във интернет. Не , неможе Стефан да е вампир. Може би е само съвпадение. Все пак нещо отвътре ме човъркаше. Трябваше да спра това гадно чуство. Дали да не го попитам направо. Не немога , ако не е ще ме помисли за луда. Какви ги дрънкам не , той неможе да е вампир..........или може. Добре , ако не съществуват кой ще е изпил кръвта на невинния чоек само през две миниатюрни дупчици. Все още се колебаех дали съществуват такива същества. Може би "да" , а може би "не".

В този момент званеца на входната врата звънна. Аз излезнах от стаята си , слезнах по красивите стълби , със ситни стъпки ходех по мраморния под и отворих вратата. Срещу мен стоеше Попи.
- Какво мислиш за днешния случай? - попита тя.
- Здравей и на теб. Ами незнам. Какво да мисля? - отговорих със въпрос аз.
- Според мен е вампир. Може да ме помислиш за луда , но според мен съществуват. - я с Попи сме на едно мнение.
- Да и аз съм на същото мнене. - и все пак още се колебаех.
- Ами ако е тук в града. Може да ни убие. - каза със страх в гласа Попи.
- Я стига. - отвърнах иронично аз.
- Какво? Щом го е направил веднъж , ще се повтори.- каза тя.
- Ам запозна ли се с онва момче което ми показа пред училище.- опитах се да сменя темата.
- Ами още не , но и това ще стане. Все пак е тлкова сладък. Хей ти се опитваш да смениш темата. - пф усети се.
- Добре. За вампирите. Ами проверих в интернет там пише те се се хранят само със животинска или човешка кръв , кожата им е много студена и за да издържат на слънце носят гердан или пръстен. Всичко това го има и Стефан. Ледена кожа , не се храни , има такъв пръстен. Незнам какво да мисля. - сопделих със прителката си аз.
- Мислиш , че Стефан е вампир. - каза със лека усмивка Попи.
- Ами както казах незнам какво да мисля. - отвърнах аз. - Какво ще кажеш да идем на кафе за да забравим за това?
- Добре. - отвърна Попи.
- Аз отивам да се оправя , а ти ме изчакай в хола. - предложих аз.
- Добре.
Аз изтичах до стълбите , качих се по тях и влезнах в стаята ми. Отидох пред гардероба си и го отворих. Пред мен се появиха ужасно много дрехи. Досега не съм осъзнавала колко много са те. Аз извадих Една черна блузка и един черен панталон. Сложих си лек грим , сресох се и излезнах от стаята си.Ето как изглеждах.



След това отидох при Попи. 
- Е да тръгваме . - казах аз.
- Уоу. Красива си.- каза тя , като опули очите си.Имах чуството , че очните и ябълки ще изкочат.
- Благодаря . -казах стеснително аз.
Сложих едно жълто яке , обувки и за последен път се погледнах във огледалото. Излезнахме , аз заключих вратата  , а Попи ме изчака на тротоара. Когато отидох при нея тръгнахме.

Ние вървяхме а по пътя тогава аз видях едно много красиво кафене. Беше със красиви диванчета и стъклени маси. Предложих на приятелката си да влезнем вътре. Тя се съгласи. Вътре беше още по красиво. Вътре изглеждаше така:



Ние се настанихме на една от масите. При нас дойде младо и красиво момиче с униформа.
- Какво ще желаете. - попита тя.
- Ами за мен един сок.- казах учтиво аз.
- За мен едно кафе с пяна. - поръча си Попи.
Момичето записа нещо в тефтера си и отиде на бара. Каза нещо на бармана и отиде на друга маса. След около 5 минути тя донесе поръчките ни.
- Заповядайте. - каза тя.
- Благодаря. - отвърна Попи.
Момичето си тръгна.
- Е още ли мислиш , че Стефан е вампир. - попита ме Попи.
- Ами , всъщност да. - казах самоуверено аз. - И смятам да го питам.
- КАКВО? - ококори очи приятелката ми. - И какво щ му кажеш " Здравей Стефан. Искам да те питам нещо. Ти вампир ли си?"
Ами всъщност точно това смятах да кажа , но сега ми изглеждаше тъпо.
- Добре ще му пиша съобщение. - казах аз , но погледа ми спря на входа на заведението там беше Стефан. Страхотно. Сега ще го питам. Аз махнах с ръка и той седна до нас.
- Какво ще пиеш. - попитах аз.
- Не , нищо не искам. - ето отново. Това момче май не се храни. Ами да като вампирите.
- Стефан , какво мислиш за днешната случка във училище. Вярваш ли във вампири? -попитах предпазливо аз.
- Ами , да вярвам и мисля , че във нашия град има.- каза съвсем спокойно той.
- Да и според нас. А , какво би направил ако си вапир? - допълни Попи.
- Ами , определено нямаше да се храня със хора.
- Оу значи не си бил ти.- каза Попи. Но какво правеше тя. Нали уж тя се питаше как ще му каза. А сега му го каза направо във очите.
- Какво имаш предвид. - попита Стефан.
- Ами нищо. Просто според мен ти си вампир. Имаш всички значи , не се храниш , кожата ти е ледена , и този пръстен. - КАКВО ПРАВЕШЕ ТЯ.
- Ами , всъщност да аз съм вампир. - КАКВО ПАВЕШЕ ТОЙ? ТОЙ Е ВАМПИР?
- КАКВО? Ти....ти....ти си.... - неможах да си довърша изрешението.
- Да аз съм вампир. Незнам защо ви го казах , но имам чуството , че мога да ви се доверя. - отвърна спокойно той.
- Не , неможе да бъде. Докажи го? - казах изпитателно аз.
В този момен , нещо стана със лицето му. Очите ми станаха черни като мрак , а зъбите остри като бръснач. О , не бях права. Приятелят ми е Вампир.
- О , боже. Толкова е яко. - каза Попи.
- Яко ли? Та той е вампир? - отвърнах ужасена аз.
В този момент Стефан възвърна човешката си форма.
- Но , защо ни казваш , защо не го скри? - попитах уплашено аз.
- Ами защото искам да ви предпазя , а ако незнаехте нямаше да ми се доверите.
- От какво да ни предпазиш. - попитах аз. - И мислиш ли , че сега ще ти се доверим?
- Мисля , че да , защото във града има друг вампир , който убива хора. Човекът пред училището беше първата му жертва. - обясни ни Стефан.
- Аз го приемам , но не съм сигурна за Елена. - каза Попи.
- Е да права си аз не го приемам. Приятелят ми да е вампир. О , боже.
Тогава аз станах от мястото си и излезнах от кафенето. Веднаха взех такси и се прибрах. Отидох във стаята си , пуснах си успокоителна музика и легнах за да се успокоя. Не всеки ден ти казват , че приятелят ти е вампир.

Супер е

Радвам се Михи. ОБИЧАМ ТЕ!!!

И аз теб

След около 5 минути заспах. Незнам колко съм спала , но поедно време звънеца на входната врата звънна. Отидоха да отворя , като преди това се изплакнах и се сресах. На вратата бяха Попи и Стефан. Какво правеше Стефан ТУК!
- Какво искаш Стефан? - попитах ядосано аз.
- Искам просто да знаеш , че никога няма да те нараня тъй като те харесвам. - Той ме харесва?
- Ами влезте не стойте на вратата. - поканих ги вътре .
Те влезнаха , събуха се и отидохме във хола.
- Ами , добре щом ще ти вярвам трябва да знам повече неща за теб. Как стана вампир? На колко години си? - започнах да го разпитвам аз.
-Ами станах вампир преди доста време. Едно момиче се опиа да ме изяде , но не успя. Тогава реши да ме превърне. Ототгава съм се хранил само 80 години с хора. Оттам нататък със животни. - обясни бавно и предпазливо той.
- 80 години? На колко си ти? - попитах учудено.
- Ами аз съм на 620. - Уоу 620 години , доста си е стар.
- Ако разберат майка ми и баща ми ще полудеят. - казах аз. - Няма да и казвам.
- Разбира се , че няма. Какво искаш да почнат да го гонят и да се опитат да го убият. - започна да се включва във разговора Попи.
- Добре , макарче е живял доста няма да казвам на никой. Искате ли нещо за ядене? - попитах аз.
- Аз ще искам един сок. - каза учтиво приятелката ми. А Стефан както винаги нищо не искаше.
След около 30 минути сестра ми се върна. Тя само ме погледна с усмивка и се качи във стаята си.

Много е готино Криси

Вече със Стефан се изяснихме. Двамата със Попи си тръгнаха , аз се качих във стаята си. Там ме чакаше сестра ми. Какво правеше тук?
- Здрасти. Случайно да видя табелката на вратата "Не влизай"?- попитах леко ядосано аз.
- Да видях я. - каза Корийн.
- Защо ли въобще си правя труда да ги лепя щом никой не ги спазва.- казах отекчително аз.
- Незнам , но това момче - Стефан , е много готино. Имаш добър вкус. - но ние не сме гаджета.
- Чакай , чакай ние не сме ГАДЖЕТА. - отвърнах аз. Наистина беше така макарче ми се искаше , но дали съществува връзка между вампир и смъртен?
- Ами тогава станете. - каза сестра ми.
- О , Корийн моляте излез от стаята ми , много съм изморена искам да си почина. - казах аз.
- Но аз спя тук. -каза тя. Оу да вярно не и бях казала , че я преместихме в по голяма стая.
- Всъщност вече спиш във стаята на баба.
- Онази грамадна , синьо-жълта стая. - каза с голямо вълнение сестра ми.
- Да същата.
Сестра ми подскочи и излезна. Беше по бърза и от слънчева светлина. Както и да е. Аз си оправих леглото , съблякох дрехите си , облякох пижамата и се мушнах под топлите чаршафи. Пуснах си музика и почивах. Беше толкова приятно , спокойно и без проблеми. Всеедно бях във розовата страна , където не съществуват проблеми , гадни момичета като Беки и всякакви неприятности. В моята стая се чуствах като в рай беше страхотно.

Вече беше много късно. Незнам кога съм заспала. На вън беше тъмно , бяха излезнали и звездите , луната беше много красива.Светеше като едно голямо фенерче със много силни батерии , но и много далеч от земята. Реших да отида във стаята на сестра ми. Излезнах от моята и се запътих към нейната , но във коридора се срещнаме. Беше много красива със една бяла рокля до коленете , косата и беше вдигната на кок , беше си сложила едни перли и лек грим. Беше много красива , страхотна.
- Много си красива. Къде отиваш? - попитах аз.
- На среща със едно момче. - отвърна безразлично сестра ми , но в очите и личеше колко е радостна от това.
- Кое момче? - продължавах да питам аз.
- Казва се Хенри и е много красив , но закъснявам затова чао. - отвърна със същото аматьорско безразличие.
Тя слезна по стълбите и излезна.Реших да си направя нещо за ядене. Отидох във кухнята и отворих хладилника. Там имаше маргарин , лютеница , пастет , мед , салам , сирене и още много други продукти. Извадих лютеницата , салама и сиренето. Отворих хляба , намазах малко лютеница , натруших сирене върху филийката и нарязах салам. Обичах такъв сандвич. Сложих го във чинийка и когато прибрах всички продукти обратно във хладилника се качих във стаята си.

Супер Влюбих се в този филм

Радвам се

Много е яко

Мерси

Моля

След около 1 час някой отвори вратата. Може би беше сестра ми. Слезнах за да видя кой е. Познах беше сестра ми. Изглеждаше доста бледа. Тя се зпъти към кухнята. Отидох след нея , защото се притесних. Тя отвори хладилника и от там извади салам , лютеница , хляб и всичко каквото има вътре. Започна да яде като за световно. В този момент забелязах , че има две дупки на врата точно като на мъртвеца до училището. Какво ставаше забога? Затворих очи и веднага ги отворих. Дупките ги нямаше. Какво става? Като помислих малко се сетих , че и на Стефан му стана така , но той е вампир забога а сестра ми НЕ. Непроумявах нищо.
- Хей как си Корийн? - попитах я със малко притеснение.
- Оставиме на мира. Отивам да си лягам. - КАКВО?
Когато каза това се запъти към стаята си , трясна вратата и заключи.Уоу. Странен ден. Тогава се качих във стаята си и си легнах.

Крисенце супер е

Мерси

Много е яко Криси

Мерси

Моля

На следващия ден.

Вече бях стана и се бях оправила. Изглеждах така:



Все още мислех за миналия ден.л Доста странно беше. Сестра ми никога не ми е говорила так. Ще питам Стефан какво става. Веднага взех телефона си и набрах Стефан.

- Ало. - чух глсът му от другата страна.
- Здравей Стефан. Аз съм. - казах мило.
- Здравей. Как си?
- Ами не много добре.
- Защо? - попита загрижено момчето.
- Ами вчера се случи нещо. Когато сестрами се прибра имаше две дупки на врата , но когато затворих очи тях вече ги нямаше.После се държаше ужасно с мен , а това не го прави никога. Има ли нещо което трябва да знам?
- Ами...всъщност...аз...- започна да се заплита Стефан.
- Казвай , ако има нещо.
- Боя се , че някой я е преобразил. - КАВО? Явно мислите са ми били правилни. Немога да повярвам сестра ми да е...Дори немога да го кажа.
Веднага затворих телефона и се отправих към стаята на Корийн , но нея я нямаше. Когато слезнах във кухнята взех един сандвич , сложих го във устата си и тръгнах. Дори неможех да кажа "ЧАО" на майка ми.

Яко е!