Обикновено момче или вампир

Тък като наскоро стана доста популярни филмите с вампири реших и аз да направя някакъв.Ето ги и актьорите(ще ги пиша със имената им от някои филми да ви е по лесно , а и на мен също):

Кайл  Шмид - Хенри
Джина  Холдън- Корийн
Деми Ловато - Елена
Ема  Робъртс - Попи
Пол  Уесли - Стефан
Ашли  Гийн  - Алис

  -Хенри
  - Корийн
  - Елена
  - Попи

  - Стефан
  - Алис

(Ще пиша от името на Елена)
-Ставайте! Време е , днес е първият ви учебен ден. Елена , Корийн.
Първият учебен ден. Това винаги е бил най ужасния ден в живота ми. Първо , защото сме сменили най - малко 20 училища и второ - нови деца , нови запознанства , нови приятели. Майка ни винаги се мести , а с нея и ние. Работата и е такава.
-Хайде ставайте.
-Добре мамо , ще станем само още 5 минути.-казах сънено и неразбрано аз.
-Нямате време , ще закъснеете. - отвърна тя.
-Мамо винаги казваш така и винаги отиваме 30 минути по-рано.-каза също така неразбррано и сънено сестра ми Корийн.
Двете с нея сме много повече от сетри. Винаги си помагаме , когато имаме нужда една от друга.Повечето хора мислят , че постояно се караме , но не е така. Тя е по - голямата.Аз съм на 16 години , а тя на 18 години.
-Хайде , деца не ме ядосвайте.- каза леко изнервено , майка ни.
-Добре мамо - казахме във един глас аз и сестра ми.
Както всеки път ставаме и се оправяме.
-Къде ми е четката за коса Елена?- попита сестра ми.
Тя винаги си губи нещата  , но в случея аз и я бях взела.
-В мен е. - отвърнах аз.
-Добре , като си готова ми я върни.
-Добре.
Ние се оправяме и слизаме за закуска. Почити винаги майка ни прави препечени филийки и сок. Този ден не беше по различен.След около 15 минути ние се назакусвахме и тръгваме , но майка ни ни спира.
-Изчакайте. Ето ви храна за училище. - каза тя.
Винаги ни даваше храна за изпът , но вече не сме бебета.
-Мамо вече сме големи , не ни трябва храна за училище.- отвърна сестра ми.
-Но...-недовършва.
Преди да е довършила нас вече ни няма.
-Деца - имърморва майка  ни.

Е вече пристигнахме. Голямо , бяло с много ученици - училище. Накъдето и да се обърна има деца с различен стил - метали , рокери , зубари , леки жени или по скоро момичета и обикновени деца.
- Е в коя стая си? - попита ме Корийн.
- 3А. А ти?
- 4В.
- Добре. След часовете ще се чакаме тук. ОК? - попитах сестра си. Все пак първия учебен ден , невярвам да си вържа приятелство.
-Добре Елена. - съгла си се тя. 
Аз тръгнах да си търся стаята , нямаше кого да попитам. Всички ме гледаха странно сякаш погледите им казваха "Погледнете новата. Прилича на Изрод". Наистина ли бях такава? Не не мисля.
- Ти трябва да си новата. - чух някакъв тънак гласец зад мен.
- Ам , да. Коя си ти? - това беше момиче със руса коса , слаба  и ми изглеждаше добра.
- Оу , аз съм Попи. Приятно ми е да се запознаем....?
- Елена. - представих се и аз.
- Е мисля , че не си запозната със училището? - предположи много правилно.
Мислех си , че няма да завържа приятелство , но грешах. Попи беше приятна.
- Да така е. Ще ми помогнеш ли да намеря стая 3А? - само тя можеше да ми помогне никой друг не познавах.
- Да , аз също имам час там.
Това беше страхотно , първото момиче с което се запознах е в , моя клас. Какво по хубаво от това.
- Страхотно. Е да вървим. - казах аз.
Тя ми се усмихна и тръгнахме  към стаята. Училището беше доста по - голямо отколкото изглеждаше. Има доста стаи по физика , биология , химия , математика имаше и театрална стая , басейн и още много други.Трудно ще науча къде се намират , но нямах избор.

Първият ни час беше биология. Господинът ни разказваше за едноклетъчните животни и разтения. Този предмет не беше един от любимите ми , но се справях. Следващия час беше математика , този предмет го мразя , а и не ми върви. Госпожата обясняваше за някакви формули , но си нямах и представа от тях. Най - лошото в този час беше това , че "любимата" ми госпожа ме вдигна.
- Е , хайде сега да ми решиш задачата. - каза ми и ме вдигна от затопления стол.
Когато излезнах на дъската ми се идеше да потъна в земята , сигурно съм била като домат.
- Новата не стига , че е грозничка , а и глупава. - чух глас зад мен. Това беше Беки.
Тя беше малката кукличка на класа. Когато каза тази обида към мен , целия клас започна да се смее само едно момче стоеше и я гледаше лошо.
- Оставия я глупачке. - каза Попи като се опита да ме защити....
- О , Попи ти си и приятелка? Сега разбирам защо , вие си приличате. Двете имате мозък на маймун  и сте грозни като Грозната Бети.
- Вече прекали.
Попи се запъти към нея искаше да я удари и успя. Лицето и излъчваше много ядосана физиономия. Дали няма да се стигне на бой?
- О , не нокътя ми. - изписка Беки и тръгна незнайно къде. Не мислех , че тук момичетата са такива. Красиви , но глупави и глезени . След часа благодарих на Попи.
- Защо тя се държеше така с мен. - попитах приятелката си.
- Тук всички се държат така с новите.- ми отвърна тя . Странно , тук се държат много глупаво с новите. В този момент видях момчето което не се смееше. Реших да отида при него.
- Ей сега идвам Попи , изчакай ме.- помолих Попи и отидох при момчето.

- Хей! - казах аз.
- Здрасти Елена.- ми отвърна.
- Откъде ми знаеш името?- попитах го много учудена.
- Тук слуховете се разпространяват бързо. - отвъна ми през смях.
- Аха. Оу ам не ми се представи.- побързах да му кажа. Исках да се запознаем , изглеждаше мило момче.
- Вярно. Стефан приятно ми е.
- Елена както вече знеш. На мен също ми е приятно.Всъщност дойдох тук да те питам , защо не се смееше със класа. Разбрах , че така се държите със новите. - да нетрябваше да идвам това е тъпо. Как може да питаш момче защо не ти се е смяло.Уф , че съм глупачка.
- Има ли причина да ти се смея?- попита той.
- Не , но..... Хм , ами , ..... искаш ли да се видим пак? - исках да изляза с него и то много.
- Добре , ще се видим пак. Чао. - защо така бързо искаше да си тръгне. Може би съм го притиснала или пък.......В този момент Попи ми прекъсна мисълта.
- Браво на теб Елена. Това момче много рядко излиза с момичета. Трябва да си горда , че ще излиза с теб.- каза приятелката ми.
- Оу така ли.Значи трябва да се радвам? - плахо попитах Попи.
- Разбира се. - отвърна с усмивка.
Не показвах радоста си , но отвътре бях на седмото небе идеше ми да се изкрещя , но всички щяха да ме помислят за луда затова си замълчах.

Харесва ли ви? (ако не ви няма смисъл да продължавам затва питам.)

На мен лично много ми харесва

На мен също много ми харесва нямам търпение да прочета продължението

Радвам се

Кога ще е продължението

Е вече свършихме всички часове. Със сестра ми трябваше да се срещнем на двора. А ето я и нея. Както винаги идва на време. Това ми харесва в нея , но изглеждаше меко казано УЖАСНО!!!
-Какво ти се е случило? - попитах я без да се замисля.
-Откъде да започна?-започна да ми крещи.
-Ами първо се успокой.- казах и аз.
Когато се успокои започна да ми разказва.
-Ами като за начало по химия ми гръмна изобретението , после една крава ме поля със желе , сок и торта , а за черешката на тортата паднах във кофа за боя.Уффффф.
-Явно деня ти е минал ужасно. - казах през смях аз.
-Елена , не е смешно. Единственото хубаво нещо беше , че се запознах със Алис. Мило и добро момиче. - само това ми каза за нея , но разбира се аз щях да се запозная със Алис.-А твоя ден как мина. Виждам , че нямаш нито сок , нито боя , нито ....нищо.
-Е все една от нас трябва да е добре.- отново казах през смях аз.- Всъщност добрите новини са повече. Запознах се със Попи - една приятелка от класа , и Стефан - момче от класа.
-Още от първия ден си се запознала с момче. Родена си с късмет - каза тъжно Корийн.
-Хей , имаше и нещо лошо. - неисках да си спомням но...-В час по математика , а ти знаеш че не ми върви , госпожата ме вдигна пред класа. Както винаги не написах нищо и "куклата Барби" на класа каза , че съм грозна и глупава. Тогава всички започнаха да се смеят. Беше ми много Гадно. - довърших го край вече няма да си спомням за това. Това е минало. Но как? Всеки ден щях да виждам Барби Беки. УЖАС!
-Как изглежда "куклата Барби" на класа?- попита Корийн.
-Името и е Беки и е висока , русокоса , тъпа кльоща.-поех си въздух и продължих-Тук е първият ми ден , а забелязвам , че е лека жена.
- И защо?- попита отново сестра ми. Ако я познаваше щеше да знае защо.
-Защото се предлага на всеки. - отвърнах твърдо.
- Аха. - кимна тогава Корийн.
Тогава се прибрахме. Сестра ми се изкъпа и едвам махна боята от себе си , но успя. Майка ни още я нямаше. Може би щеше да се прибере към 5:00 или 5:30 часа.

Вече го написах.

Супер

Много добре е станало.Кефи ме

Супер , много се радвам. Мерси много хора. Love You.

И аз теб

Вече е 4:30 , сестра ми се оправи. Беше облякла едни карсиви панталонки , една жълта блузка. Грима и беше лек. Бритона си го беше хванала със две жълти , в тон с блузката , фибички.Беше красива.
- Е как изглежда този Стефан? - защо трябваше да ми задава този въпрос.
- Ами красив.- отговорих стеснително аз.
- Я стига , само това ли? - искаше да знае повече сестра ми.
- Ами имаше кестенява коса и не видях очите. - отговорих още по стеснително аз.
- Моляте!
- Не искам да говорим за това. Става ли? - вече малко се бях изнервила. Не обичам да разговарям за момчета.
- Добре де. Аз отивам със Алис на разходка.- хм жалко останах сама.
- Добре,Корийн.
Тя излезна. Взе си ключовете и телефона. На него имаше лепенка на Хело Кити. Обу жълти обувчици на които от едната страна имаше цветенце , погледна се за последен път в огледалото и излезна.Вече съм сама. Какво ли да правя. Ами , мисля да поуча , защото утре ще имаме тест. Качих се по красивите , кафяви , гланцирани стълби и срещу мен беше стаята ми. Влязох в нея , седнах на бюрото , извадих учебниците и започнах да чета.

Много готино филмче , Криси

Радвам се , че ти харесва. Лов ю

Вече бях готова с домашните , освен по математика , неможах да реша задачите и затова ги оставих.Вече беше 5:45 , а мама още я нямаше. В този момент чух звънеца да звъни. Слязох по красивите стълби и отворих. Но КАКВО? Това беше............ами това........беше.........момчето от училище. В този момен осъзнах , че не се познаваме.
- Здрасти , Елена .-каза ми той.
- Ъм здрасти. - отвънах стеснително.
- Имаш красива къща , доколкото мога да я видя. - каза учтиво момчето.
- Да наистина. Майка ми има вкус. Ами всъщност осъзнавам , че ние..- не си довършвам мисълта когато той ме прекъсва.
- Стефан.- каза той.
- Какво? - отвърнах доста учудена аз. Откъде знаеше , какво щях да го питам.
- Името ми е Стефан. - повтори той.
- Аха.-кимах , когато все още не проумявах как разбра за въпроса ми.
- Разбрах какво щеше да ме питаш , защото съм се запознавал с доста момичета  и момчета и вече съм научил как започва въпроса. - обясни ми и тогава разбрах. Но той не се движи с никой от училище , а сам. Странна работа. Може би има приятели извън училище. Няма значение.
- Ам  какво правиш тук? - попитах го аз.
- Нали щяхме да се срещнем пак? - отвърна с усмивка той.
- Да , но не мислех , че ще е сега. - усмихнах се и аз.
- А ти искаш ли да е сега? - попита с красивия си глас той.
- Да разбира се. Изчакай ме 10 минути и идвам. - казах аз. Той кимна с глава и ме изчака. През това време се качих в стаята си нанесох малко очна линия , молив и спирала. Сложих си розова блузка и дънки. Нанесох лек грим , обух се със платненките си и излезнах.
- Вече съм готова.- казах аз като сложих ръка на рамото му.
- Уоу. Много си красива. - отвърна с комплимент той.
- Благодаря.
- Да тръгваме. - каза той като се запътихме към колата му. Беше красива. Черна , току що измита и с много удобни кожени седалки.Тогава по теглихме.

Във колата беше задушливо. Реших , че той няма да има нищо против да отворя прозореца. Когато го отворих забелязах по - добре гледката. Тя беше страхотна. Имаше поляни със детски площатки , заведения , дискотеки , спокойни барове и още много други неща. В този момен пуснаха една песен по радиото. Тя ми напомняше за моята най - добра приятелка от миналия ми град. А песента беше Demi Lovato - Gift of a friend. В този момент очите ми се насълзиха.
- Какво има? - попита любезно Стефан.
- Ами тази песен ми напомняше за моята най - добра приятелка от другия град.- отвърнах аз.
- Ако искаш може да ми разкажеш за нея. - каза отново любезно Стефан.
- Оу не не искам да те притеснявам с моите неща.
- Не няма проблем. - да наистила беше мило , красиво и умно момче.
- Ами добре. С нея бяхме неразделни , имахме много спомени на тази песен.Тя ме е защшитавала в трудни ситуации , както и аз нея. - песента все още свиреше.- Много я обичах , но трябваше да заминем.
- Да това чуство ми е познато. - я имаме нещо общо.
- И ти ли си имал такъв приятел? - попитах предпазливо аз.
- Да. И аз имах.- отвърна той.
- Ам къде ще ходим ако мога да попитам? - казах аз.
- Незнам. Ти къде искаш Елена? - попита учтиво той.
- Няма значение. Може във някъкав ресторант.- казах аз.
- Добре.
Вече бяхме пристигнали пред някакъв ресторан. Отпред беше огромен. Имаше табела която гласеше "Най- вкусните ястия". Дали щеше да е така? Когато влезнахме , още повече ми хареса. Вътре беше , топло и уютно.Миришеше много съблазнително.  Имаше диванче и маси , както във всеки ресторант , но тук се чуствах някяк различно. Може би заради музиката или заради обстановката. Какви ги говоря , беше заради компнията. Хареса ми. Ние се настанихме на една маса. Когато сервитьорът дойде аз си поръчах риба и сок , а Стефан нищо. НОЩО ЛИ? Чакай малко , значи аз ще ям на негова сметка. Това беше гадно. Когато свърши вечеря предложих да платя , все пак само аз съм яла , но той отказа. Когато излезнахме от ресторанта , ми стана студено. Духаше лек пролетен вятър. Беше станало тъмно. Не усетих кога времето отлетя. Навън беше доста красиво табелите и лампите светеха , това правеше глетката още по - приятно. Ние се разходихме , но накрая се прибрахме. Не исках да се прибирам , но нямах избор.

Вече си бях у нас. Както и мама и сестра ми.
- Хей миличка. Къде беше? - попита майка ми.
- Ами бях навън със приятели. - отвърнах аз.
- Приятели? - каза опдозрително сестра ми.
- Ами да. - отвърнах спокойно аз.
- Хей Елена може ли да поговорим? - попита сестра ми.
- Но чакайте , Елена трябва да ми кажеш как мина първият ти учебен ден. - спря ни мама.
- Ами нормално , мамо.
Тогава ние се качихме във стаята ми.Аз седнах на леглото ,  Корийн на бюрото. Буквално на бюрота.
- Е къде ходихте? Как си прекарахте? Целунахте ли се? - започна да ми задава въросите един след друг без да чака отговор.
- За какво говориш? - попитах учудено аз.
- Ами ти си излизала със Стефан , нали? - каза сестра ми. Откъде ли е научила.
- Откъде знаеш?
- Оу ами тайна. - отвърна Котийн.
- Ами ходихме на ресторант , прекарахме страхотно и НЕ СМЕ СЕ ЦЕЛУВАЛИ. От къде ти хрумна?- попитах я аз.
- Ами предположение. - тя винаги предпоага грешно. - В кой ресторант сте били?-  попита тя.
- Ами непомня точно , но беше много уютно и красиво. - отвърнах с усмивка аз.
- Харесваш го нали? - попита сестра ми.
- Не , откъде ти хрумна? - напротив харесвах го и то много.
- Ами когато говориш за него и за времето с него сеедно грейваш.
- Наистина? - попитах стеснително аз.
- Да , определено.
В този момент влезе майка ни. Тя беше със дънки и някаква черна блуза. Беше леко разрошена , дрехите и бяха смачкани и изглеждаше всеедно ще заспи.
- Хайде момичета лягайте. Утре сте на училище. - каза унило тя.
- Добре мамо. - отвърнахме в един глас - аз и Корийн.
Ние се преоблякохме. Аз си сложих жълтата пижама на мечета , а сестра ми зелента на еленчета и зайчета. Измихме се във банята и легнахме да спим.
- Няма да се отървеш толкова леко.- каза със усмивка сестра ми.
- Не съм си го и помисляла. Ти докато неразбереш това което искаш не оставяш никой.Лека нощ. - отвърнах с досада аз.
- Лека. 
Тогава двете загасихме лапите си , завихме се под одялата , наместихме се на възглавниците и заспахме.

Ам смених Нина Добрев(Елена) със Деми Ловато , защото Деми повече ме кефи. Името във филма ми ще си остане Елена. Надявам се нямате нищо против. 

Вече беше сутрин. Телефона извъня , за да ме събуди. Станах , но бях като бръкнала в контакт. Влезнах във банята за да се измия. Първо измих зъбите , после лицето и накрая ръцете си. Когато излезнах събудих сестра си. Когато ме видя леко се изплаши , но...... Както и да е. Отворих гардероба си и извадих дрехите за училище. Изкарах една червена блузка и дънки. Ето така изглеждах:



След това сестра ми излезна от банята ,тя също се облече , среса се набързо и слезна да закусва. Аз останах в стаята. Имаше още 45 минути до започването на часовете. Сресах се , като изправих косата си , взех един гердан от кутийката ми с бижута , сложих си часовника и слезнах долу на закуска. Майка ни беше направила яйца и препечени филийки. Сипах си сок от праскова във любимата ми чаша на зайчета. Седнах на стола и започнах да ям. Сестра ми явно много бързаше , защото захапа филийката си и излезна , но мама я спря както винаги.
- Къде отиваш толкова рано? - попита мама.
- Със Алис ще се срещнем пред едно заведение. - отговори сестра ми
- Заведение ли? -попита подозрително майка ми. - Какво ще правите толкова рано във заведение?
- Мамо пред заведение , а не във. Е аз тръгвам чао.
Тя затвори врата. Аз доядох закуската си и излезнах.
- Чао мамо. - казах с най - милия си глас аз.
- Чао миличка. - каза майка ми също толкова мило.

Когато излезнах от вкъщи видях много ученици на всякаква възраст. Пътят ми беше интересен , защото попадах на всякакви сцени от учениците - караници , лигощини , мълчание и други. Вече пристигнах. Пред училището имаше ужасно много хора на едно място. Какво ли ставаше? Погледът ми намери и Попи. Аз отидох при нея за да я попитам какво става. Може би тя щеше да знае.
- Здравей Попи. Какво става тук? - попитах със странна вибрация в гласа ми.
- Ами и аз точно незнам. Ако искаш да идем да видим? - Предложи приятелката ми.
- Добре. - отвърнах без да се замисля.
Беше трудно да отидем най отпред. Имаше ужасно много хора. Трябваше да избутваме хората , но все пак аз съм доста любопитна затова..... Вече бяхме там. Пред лицето ми се откри ужасна гледка.Там имаше мъртав човек. Беше доста блед. На врата имаше две дупки , сякаш от .........от..........от зъби? Бях чувала много легенди за вампири , но наистина ли съществуваха?  Във тялото на човека нямаше капка кръв. Това успях да разбера от лекаря който изследваше трупа. Доста странно започване на деня. Докато размишлявах Попи каза нещо много странно.
- Сладък е нали. - каза тя.
- Сладък ли? Да не би да казваш че харесваш мъртвеца? - попитах аз.
 - Не за мъртвеца. Спокойно не си падам по хора които нямат кръв във тялото и които скоро ще  отидат 2 метра под земята.
- Слава богу.- казах аз доста по спокойна. - А за кой говориш?
- За него.- посочи някой Попи.
Попи ми посочи някакъв младеж. Не изглеждаше притеснен от случката. Както и да е. В онзи момент мислех само за едно нещо дали този случай щеше да се повтори? Изведнъж чух някаква сирена. Учителите се опитваха да привлекат вниманието на учениците ,но без успех. След около 10 минути опити най - накрая успяха. Казаха , че днес няма да сме на училище.Страхотно един ден без излагации.