Щастлив съм ... толкова дълго, колкото ти си с мен

Трети епизод



Облякох копринената рокля с черен цвят. Беше много красива. И което е най-странното - ми ставаше по мярка. Нямаше ръкави и беше с гол гръб. Не беше от най-дългите, в които постоянно можеш да се спънеш.
Отворих котията, в която той бе донесъл обувките. Те също бяха черни вв тон с роклята. И ... наистина бяха едно черно. Нито едно от двете не бе по-светло от другото и обратното. Когато закопчахкаишката над глезена ми, станах и се завъртях, за да се огледам цялосно. Надникнах и в огледалото. Ликът ми бе някакси различен. Вече не бях така бледа и с подутини под очите както сутринта. Подсмихнах се.
Взех нисисера на сестра му и го отворих. Зяпнах от изомление - вътре имаше ластици, фиби, диадеми и още много неща. Защо ли не ги е ползвала? Дали не трябваше да го попитам за нея или може би няма да бъде уместно.
Поразрових и намерих черен ластик. Допрях го до плата на коляното ми и реших че са еднакви. Вързах се на кок и сложих две фиби отстрани, за да го задържат. Намерих и черен молив. Нанесох го плътно под миглите на долната част от окото ми.
На вратата си почука и аз забързах да отворя. Беше Уил и разширени очи.
- Изглеждаш ... толкова красива! - каза докато все още ме оглеждаше. - Значи обувките са били по мярка.
- Да. И ти изглеждаш много добре.
Беше облечен в черен, тънък панталон, покриващ горната част от обувките ми. Беше с бяла риза, която бе разкопчана отгоре. Над нея имаше също толкова черно, колкото и изисканият панталон, сако.
- Е, ще тръгваме ли? - подкани ме той.
- Да. - отвърнах и затворих вратата на стаята след себе си.
Вървяхме известно време в мълчание, докато той не разбуди мъглата:
- Искаш ли утре да отидем до местната полиция и да им дадем твоя снимка. Може така да намерим семейството ти.
- Ами да, може.
Той сви зад ъгълъ и аз го последвах. Отвори ми вратата на едно тъмно изглеждащо заведение отвън.
- Заповядайте мадам! - каза той с усмивка на лицето. Влезнах, като му се хилех в отговор.
Насочиха ни към една маса в ъгъла и ни връчиха две менюта. Разгледах го - един, два и три пъти, но просто не можех да си харесам нещо. Единственото на което се спрях беше салата.
- Какво ще желаете? - попита сервитьорката, която така й не бях усетила и Уил ми стрелна любопитен поглед.
- За мен една Зелена салата.
- Само това ли? - попита ме той.
- Мисля че да.
- Добре, за госпожицата една зелена салата и една бутилка вино. - сервитьорката му се усмиха и тръгна.
- Вино?!
- Да, защо пък не. Само не ми казвай че носиш на пиене. - каза той и ми се ухили. Незнаех какво да му отговоря и затова просто замълчах.


Следва продължение...