Сестрински трусове

Мерси Сиси

Сан Франциско
Имението на професор Томсън

Професора седи на някакъв голям селен кожен стол. Личи си, че е доста бигат човек. В къщата му има всичко и всички вещи до една са вероятно са безбожно скъпи. Професара е разгърнал на бюрото си всички документи, които са му дали от агенцията.

Професор Томсън: Винаги съм виждал надежда в теб Наташа. Потенциал.Потенциала да ме направиш още по-богат, отколкото съм.

Професор Томсън се усмихва на фона на малко злокобна музика.

Професор Томсън: А сега е време да преминем към най-забавната част.

Злокобната музика става все по-сила и накрая внезапно спира.

Къщата на Наташа

Наташа, Кейт и Сабрина ядат пица, или по-точно Сабрина и Наташа ядат, а Кейт ги гледа.

Сабрина: Хайде Кейт, много е вкусна.
Кейт: Няма начин да ям това мазно нещо.
Сабрина: И за къде се пазиш? За корица на списанието "Отвъден свят"?
Наташа: Сабрина това не е смешно!
Сабрина: Я стига, беше само шегичка. Малка шегичка.
Кейт: Ами те по-принцип не са големи.
Сабрина (леко раздразнена): Само че боят може да бъде голям или малък. Ти кой си избираш?

Наташа започва да се смее, Кейт също се усмихва.

Наташа: Откажи се Кейти, никой не може да бие Сабрина в състезание по сарказъм.
Сабрина (иронично): Недей, ще ме накараш да се изчервя.

Всички започват да се смеят.

Кейт: Знаеш ли Сабрина отдавна искам да те питам нещо.
Сабрина: Ами питай.
Кейт: След като всичко това приключи... Ще се върнеш ли в Ню Йорк?

Обстановката изведнъж става по-сериозна.

Сабрина: Ами... Не знам, всъщност не съм мислила по-този въпрос. Ами ти?
Кейт: Не, и аз не съм мислила много дали ще се връщаш. Просто реших да те питам. Стана ми интересно.

Наташа започва да се смее.

Сабрина (натъртвайки на всяка дума): Ти ще се веъщаш ли в Лос Анджелис?
Кейт: Аааа.
Сабрина: Земята осъществи връзка с Марс.
Кейт: Това пък кога е станало? И какво общо има с разговора ни?
Сабрина: Ииииии... връзката е загубена.

Наташа продължава да се смее.

Кейт: Все едно, май съвсем полудяхте. Та, аз вроятно няма да се върна.

Наташа внезапно спира да се смее.

Наташа: Какво?
Кейт: Ами, чух, че модните агенций в Сан Франциско... (Кейт се усмихва) Всъщност няма нищо общо с това. Просто не искам отново да се разделяме. Хареса ми да сме както преди и не искам това да свършва.

Натша сеъщо се усмихва

Наташа: За да бъда честна, аз също не искам да свършва.

Наташа и Кейт поглеждат към Сабрина.

Сабрина: Ами аз дойдох, видях, навредих! Може би трябва да си тръгна.

Сабрина се усмихва.

Наташа/Кейт: Сабрина!
Сабрина: Добре, добре, разбрах. Оставяме сърказма за малко... И аз не искам да се разделяме.
Наташа: Една прегръдка?

Момичетата стават и се прегръщат. След като обаче отново се пускат забелязват, че стъклената ваза започва да се клати, след осъзнават, че не е само вазата всичко около тях се клати и започва да се клати все по-силно и по-силно.

Сабрина: Какво...

Преди Сабрина да успее да довърши Наташа внезапно извиква:

Наташа: Залегни!

След това Наташа бута Сабрина на пода, за да я предпази от шкафа, който за малко да падне право върху нея. Успява да я спаси. Само че сега Наташа и Сабрина са на пода, а аКейт се намира от другата страна на шкафа.

Кейт: Наташа... Какво става?

Наташа се изправя, Сабрина също поглежда нагоре. Наташа вижда Кейт.

Наташа: Кейт! Кейт скрий се под масата. Бързо!

Кейт тръгва към масата, само че внезапно големият часовник започва да се клати, а след това се стоварва право върху Кейт. Тя изкрещява за секунда, а след това, когато часовника я удря изпада в безсъзнание.

Наташа: Кейт!

Става много интересно

Да, най-после стигнах до развръзката. Радвам се, че ти е интересно мило

МХМ

Къщата на Наташа

Трусовете са спрели. Наташа преминава върху паднали шкаф а след това отива до Кейт.

Наташа: Кейт?

Наташа маха една от дъските на часовника, която е останала върху Кейт. Сабрина също отива до тях.

Наташа: Кейт... Кейт събуди се! Хайде.

Сабрина повдига Кейт.

Сабрина: Наташа, тя нали не...

Наташа рязко вдига поглед към Сабрина.

Наташа: Разбира се, че не! Дръж я.

Наташа става и тръгва към дивана.

Сабрина: Къде отиваш?
Наташа: Да се обадя в агенцията.
Сабрина: Защо?
Наташа: Ще помоля някой да дойде и да ни помогне.

Сабрина прегръща Кейт, плачейки. Наташа намира мобилния си напълно здрав. Тя набира номера на агенцията и изчаква за малко, докато не й вдигат. Екранът се разделя на две. Джон вдига телефона.

Джон: Ало?
Наташа: Джон! Джон случи се...
Джон: Наташа! Слава богу добре сте. Веднага идвайте тук. Майкъл и Луси вече тръгнаха да разпределят хората по най-безпостните сгради, Отивам да им помогна. Дейвид ще е тук. Ник излизе да помага на ранените...
Наташа: Джон, веднага ела тук. Трябва да ни помогнеш.
Джон: Защо? Какво се е случило?

Сабрина изглежда бясна, тя оставя Кейт на пода и веднага отива при Наташа, след това грабва телефона от ръката й.

Сабрина (към Наташа): Колко мислиш да се бавите?! (Към Джон): Кейт е ранена. Един часовник падна върху нея. Ела веднага!
Джон: Какво?! Добре, веднага я изкарайте навън пълно е с лекари, заради труса. Идвам веднага...

Но Джон чува свободен сигнал, защото Сабрина му е затворила телефона.

Сабрина (към Наташа): Трябва да я изведем навън.
Наташа: Защо?
Сабрина: Защото имало много лекари. Хайде, по - бързо!

Сабрина и Наташа отиват при Кейт. В същия момент Ник влиза в къщата.

Сабрина: Ник?
Ник: Сабрина, слава богу, че си добре.

Ник вижда Кейт.

Ник: Какво се е случило?
Сабрина: Часовника падна върху нея. Помогни ни да я изведем навън.

Ник веднага отива при тях.

Ник: Не я пипай. Аз ще я видя. Имате ли аптечка?
Наташа: Да.
Ник: Донеси ми я.

Наташа веднага изтичва по стълбите, за да вземе аптечката.

Сан Франциско,
Улица

Майкъл и Луси са пред една огромна сграда в нея влизат много хора, но повечето се бутат и бавят много нещата.

Майкъл (викайки): Добре, достатъчно! Искате ли да се спасите или искате да умрете на вратата? Ако влизате един по един ще стане много бързо.

Хората решават да го послушат.

Майкъл (към Луси): Хайде, влизай.
Луси: Какво?
Майкъл: Това е най-здравата сграда в града, вече е преодоляла едно земетресение и е като нова. И сега няма да се срути. Да не мислиш, че ще те оставя да влезеш в някоя друга?
Луси: Добре, да изчакаме другите да влязат и влизаме.
Майкъл: Луси... Аз няма да дойда.
Луси: Как няма да дойдеш?
Майкъл: Ще остана да помогна на останалите.
Луси: Чудесно, тогава и аз оставам с теб.
Майкъл: Не.
Луси: Не?
Майкъл: Няма да ти позволя.
Луси: Защо?
Майкъл: Нека не се залъгваме. Който остане, може и да не оцелее.
Луси: Тогава защо оставаш.
Майкъл: Това е мое решение.
Луси: А моето решение е да остана с теб.
Майкъл: Луси...
Луси: Обичам те!
Майкъл: Какво?
Луси: Ако вземеш да ми кажеш, че не си забелязал, ще те призная за най-ненаблюдателния човек на света.

Майкъл се усмихва, както и Луси. След това Майкъл я целува.

Майкъл: Това отговаря ли на еъпроса ти?
Луси: И още как.
Майкъл: Не мога да позволя да ти се случи нещо.
Луси: Мога да се грижа за себе си.
Майкъл: Но...
Луси: Ако не ме оставиш да остана и ти се случи нещо ще се самоубия. Разбра ли?
Майкъл: Май ме поставяш пред свършен факт.
Луси: Разбирай го както искаш.

Майкъл отново се усмихва и двамата с Луси отново се целуват.

Радии супер е

МХМ

Къщата на Наташа

Сцената направо започва с диалог. Кейт седи на дивана, Сабрина е от едната й страна, а Наташа е застана пред тях.

Кейт: Часовник?
Наташа: Часовник.
Кейт: Но как е възможно?
Сабрина: Куковичката в часовника си е намерила дружка и е решила да се сближи с теб.

Сабрина избухва в смях, а Наташа се смее мълчаливо.

Кейт: Трябваше да удари теб, че да спреш с тези глупави шеги.
Сабрина: Струват ти се глупави, защото ти си потърпевшата. Виж Наташа, едва се сдържа.

Кейт поглежда Наташа.

Кейт: Наташа!
Наташа: Добре, добре, съжелявам.

В този момент Джон влиза през вратата.

Джон: Кейт! Ти си добре.
Кейт: Да, добре съм.
Сабрина (към Джон): Много си наблюдателен.
Наташа: Сабрина!

Сабрина извърта очи и отново се обляга на дивана с гръб към Джон.

Джон (към Кейт): Как е раната ти?
Кейт: А, то е само драскотина.
Джон: Не ми се вярва. Все пак е било цял часовник.
Наташа: Да лажем, че е малко повече от драскотина - има два шева. Но ще се оправи.
Джон: И къде са тези два шева?
Кейт: За щастие не се виждат. Косата ги прикрива.
Джон: Е, щом всичко е наред нека да тръгваме.
Наташа: Къде ще ходим?
Джон: Трябва да се скриете в най-сигурната сграда, преди да се е напълнила. Хайде, да побързаме.
Наташа: Чакай, чакай, няма да се крия никъде!
Джон: Какво говориш? Няма начин да останеш навън.
Сабрина: Разбира се, че няма, Та, кой ще й позволи?
Наташа: Не можеш да ме командваш, по-голяма съм от теб.
Сабрина: Аз пък се бия по-добре от теб.
Кейт: С моя помощ, нямаш никакъв шанс Нати.
Наташа: Стига момичета, няма да се крия!
Джон: Но...
Наташа: Ти ще се скриеш ли?
Джон: Как ли пък не!
Наташа: Тогава защо изобщо водим този разговор? Да вървим да скрием Сабрина и Кейт, а след това се връщаме в агенцията.
Кейт (към Наташа): Забрави! Няма да се крия щом няма да дойдеш.
Джон (въодушевено): Наистина ли?
Сабрина: Тя говереше на Наташа.

Джон се чувства малко неловко.

Джон: Да де, и аз това имам предвид.
Сабрина: Щом казваш.
Наташа (към Кейт): Кейт, моля те. Стига с тези глупости. Нямаме време.
Сабрина: Един момент, значи ти можеш да излагаш живота си на опасност, а ние - не?
Наташа: Сабрина и ти ли започваш?
Кейт: Не, не, чакай! Сабрина е права.
Наташа: Моля ви, поне веднъж се дръжте като зрели хора.
Джон: Да, не можете да останете навън.
Кейт: Предлагам да гласуваме.
Сабрина: Добре, кой е за това да останем навън?

Кейт и Сабрина вдигат ръце.

Наташа: Против?

Наташа и Джон вдигат ръце.

Кейт: Страхотно! Два на два.

Внезапно всички чуват глас, идващ от вратата.

Гласът: Три на два.

Всички се обръщат и виждат Ник.

Ник: Подкрепям Наташа и Джон. Отивате в скривалището.
Сабрина: Ти не участващ в гласуването!
Наташа: Напротив, участва.
Кейт: Защото ти изнася.
Наташа: Може и така да е. Хайде, тръгваме.
Сабрина: Това не е честно!

Наташа и Джон излизат, а Кейт излиза след тях. Сабрина е последна. Двамата с Ник се засичат на вратата.

Сабрина: Много съм ти ядосана.
Ник: Предпочитам да си ми ядосана, отколкото да те загубя.

Сабрина свежда поглед за секунда, след това отново поглежда ктм Ник.

Сабрина: Както и да е, хайде да тръгваме. Дано е останало място за още трима.
Ник: Мислех, че Наташа няма да идва.
Сабрина: Да, тя и Джон нямало да идват.
Ник: Тогава защо три места?
Сабрина: За мен, за Кейт и за теб.

Ник поглежда Сабрина доста тъжно. След това овладява изражението си.

Ник: Да, да вървим.

Сабрина леко подозрителен поглед към Ник, но след това тръгва след него.

Ради супер ее

Мерси Цвети

Няма защо самата истина

Върха е!!!

Миси Михи Обичкам те

И аз тебе

Eто я грамотата към моя филм:

Ради много яка грамота

МХМ

Сан Франциско,
Улицата

Сцената започва с малко сцени от хаоса навън след това се връщаме на голямата сграда, където Луси и Майкъл все още вкарват хора, вече малко по-цивилизовано, поне доколкото е възможно. Наташа, Сабрина, Кейт, Джон и Ник пристигат при тях.

Сабрина и Ник са хванати за ръце и когато стигат до входа на голямата сграда Ник внезапно спира.

Майкъл: Няй-после дойдохте. Защо се забавихте? (Към Наташа): Нали не възприе петте часа насериозно?
Наташа: Разбира се, че не. Стана малка злополука.
Майкъл: Каква злополука?
Кейт: Няма значение. Има ли още място тук?
Луси: Да, има. Сградата се оказа по-голяма, отколкото очаквахме.
Наташа: Сериозно? Страхотно! Значи ще поберем повече хора.
Майкъл: Да, но все още ни трябва поне още една такава.
Наташа: Все е нещо, преди ни трябваха две.

Луси и Майкъл поглеждат Наташа сякаш искат да й кажат "Не е вярно.".

Наташа: Една и половина?
Майкъл: Може да се каже.
Наташа: Супер!
Луси: Както и да е. Хайде влизайте.
Наташа: Аз няма да вляза.
Джон: Аз също.
Майкъл: Ама какво ви става? Всички ли имате манията да умрете?

Наташа поглежда Майкъл объркано.

Майкъл (към Наташа): Мога ли да те разубедя?
Наташа: Опитите на Джон се оказаха безуспешни.
Майкъл: Е, значи нямам шанс. Хубаво тогава, животът си е твой.
Луси: Но останалите остават влизат, нали?
Наташа: Да.
Луси: Добре, хайде преди да се е напълнило.

Сабрина пристъпва напред, но Ник не тръгва с нея. Кейт влиза преди тях, но спира на входа, защото вижда, че Сабрина и Ник не влизат.

Сабрина (към Ник): Какво има?
Ник: Сабрина... Нещата няма да са толкова страшни, колкото мислиш.
Сабрина: Защо ми казваш това? Вътре ще ме успокояваш. Хайде.

Ник отново не помръдва от мястото си, въпреки, че Сабрина го дръпва към входа.

Ник: Всичко ще приключи бързо... Може би последиците няма да са толкова сериозни.
Сабрина: Не искаш да влезеш нали?

Ник свежда поглед.

Сабрина: Обеща ми, че ще влезеш с мен.

Ник отново вдига поглед.

Ник: Трябва да остана.
Сабрина: Защо?
Ник: Трябва да им помогна.
Сабрина: А кой ще помогне на теб?

Очите на Сабрина се насълзяват.

Ник: Мога да се грижа за себе си.

Сабрина поклаща глава.

Ник я прегръща.

Ник: Трябва да остана. Трябва да помогна, колкото се може повече.

Сабрина се дръпва от Ник.

Сабрина: Чудесно! Тогава и аз оставам с теб.
Ник: Не.
Сабрина: Не? Не можеш да ми забраняваш нищо.
Ник: Моля те, недей.
Сабрина: Не мога да те загубя. Не мога да живея без теб.
Ник: Аз също. Затова, ще се върна. Нищо няма да ми се случи.
Сабрина: Моля те...
Ник: Аз те моля.

Сабрина затваря очи.

Ник полага ръка върху бузата й.

Ник: Моля те, заради мен, остани тук.
Сабрина (почти шепнешком): Добре.

Ник въздъхва някак облекчено. Сабрина отваря очи. Точно преди Сабрина да прегърне Ник започва да звучи песента на Jay Sean - Cry. Песента започва от втория припев (и продължава до края си). Сабрина прегръща Ник и едва се сдържа да не се разплаче. След това виждаме Кейт, която затваря очи за няколко секунди, свеждайки глава. Тя също е доста тъжна. След това тя вдига глава и поглежда към Джон за кратко, той улавя погледа й и й се усмихва. Кейт отговаря с малко тъжна усмивка. Следва гледка на Наташа. Тя е с доста тъжно изражение. Сабрина пуска Ник и двете с Кейт едновременно тръгват към Наташа. Трите сестри се прегръщат.

Кейт: Не смей да ни изоставяш.
Сабрина: Ако не се върнеш ще те убия.

Наташа се усмихва.

Наташа: Няма да ти се наложи.

Сабрина и Кейт пускат Наташа и тръгват към сградата. Наташа избърсва сълзите си и им се усмихва. Кейт влиза в сградата, а Сабрина поглежда за последен път Ник. След това тя също влиза. Наташа слага ръце върху лицето си и започва да плаче. Ник навежда глава, а Джон поглежда настрана, също едва сдържайки се да не се разплаче. Песента свършва, както и сцената.

CyCiityyy написа:

Ради много яка грамота

Sweet_Holly написа:

МХМ

Благодаря ви момичета. Страхотни сте. Обичам ви много.

Няма защо и аз те обичам

Агенцията

Дейвид седи пред множество от компютри и прави някакви изчисления.

Дейвид: Първо имаше един слаб трус.

Дейвид натиска някакъв бутон и се появява една червена точица върху един от мониторите.

Дейвид: След това един по-голям.

Дейвид отново натиска бутон и се показва друга червена точка.

Дейвид: Сякаш върват в диагонал. Все едно някой изчислява...

Дейвид добива много странен вид. Нещо средно между страх и хрумване на идея.

Дейвид: Боже мой!

Дейвид принтира картината с червените точки, грабва я и излиза от агенцията.

Сан Франциско,
Улицата

Наташа, Джон и Ник тъкмо отиват към агенцията, когато Дейвид изтичва точно пред тях.

Джон: Дейвид...
Дейвид: Трябва да видите това.

Дейвид им показва принтираната картина.

Наташа: Какво е това?
Дейвид: Това са местата където са ударили трусовете.
Наташа: Трусове? Мислех, че е само един.
Дейвид: Първия беше много слаб.
Ник: Добре, но защо ни показваш това?

Джон сякаш се досеща какво става.

Джон: Я чакай... Те сякаш...
Наташа: Сякаш са изчислени.
Дейвид: Именно.
Ник: Какво означава това?
Наташа: Означава, че може би се намесва някой друг, а не природата.
Дейвид: Има и друго.
Наташа: Какво?
Джон: Чакайте малко, изчисленията са верни можем да изчислим къде ще удари следва
ия "трус".
Дейвид: Взе ми думите от устата. Вече съм изчислил къде ще бъде следващият трус.
Наташа: Наистина? Много си бърз.
Дейвид: Това ми е работата.
Джон: Сваляйте се по-късно. (към Дейвид): Дайвай по същество. Къде ще бъде?
Дейвид: В парка "Голдън гейд".
Наташа: О, не! Ако удари там цял Сан Франциско е обречен.
Ник: Защо?
Джон: "Голдън Гейд" е почти в средата на града, ако удара е достатъчно голям нямаме шанс да

оцелеем.
Ник: Какво?

Наташа свежда поглед.

Ник: И какво? Това ли е? Просто ще се откажем?
Дейвид: В никакъв случай!
Наташа: И какво ще направиш?
Дейвид: Ще разберем кой стои зад това и ще се опитаме да го спрем.
Наташа: Но, как може да е човек? Правих изчисления всичко излизаше като работа на природата.
Дейвид: Явно човека си знае работата.
Джон: Как ще разберем кой е?
Дейвид: Ще е доста трудно.
Наташа: Доста трудно?
Дейвид: Много трудно.
Ник: Имаме ли някакъв шанс за успех?
Джон: Минимален, но не може да се каже, че е невъзможно.
Наташа: Какъв е плана ти?
Джон: Първо, ще разберем от къде идва първия трус.
Дейвид: Няма как да разберем с точност.
Джон: Но ще разполагаме с точна област, в която да търсим.
Наташа: Така е, така нещата стават много по-лесни. А какво стана с професор Томсън?
Дейвид: Той така и не се появи.
Наташа: Какво? Това не е в негов стил.
Джон: Може би му се е случило нещо.
Наташа: Най-вероятно.
Дейвид: Както и да е. Трябва веднага да се върнем в агенцията и да разберем от къде идва

първия трус.
Наташа: Да, прав си. Да тръгваме!

Наташа, Джон, Дейвид и Ник се отправят към агенцията тичешком.

Ради супер е

Мерси Мило Лов Ю

Аз повече Ради