Сестрински трусове

Mного е яко

Определено

Благодаря ви момичета

Няма защо Раденце самата истина

Агенцията

Виждаме Кейт да седи на един стол клатейки нервно единия си крак. Сабрина се приближава до нея.

Сабрина: Ако искаш да правиш упражнения това не е най-добрия начин.
Кейт: Какво искаш от мен? Страшно съм изнервена. Къде се загубиха Наташа и Джон.
Сабрина: Сигурна съм, че са добре.

Сан Франциско,
Съборетината

Наташа: Добре! Ако сега сме добре не знам кога ще бъдем зле.
Джон: Добре де, просто се опитвам да те успокоя.
Наташа: Най-добрият начин да ме успокоиш е да ме измъкнеш от тук.

Джон започва да клати глава замислено.

Джон: Е, малко стерс няма да ни убие.
Наташа: Страхотно. Не разбирам, как може да сме заключени в тази съборетина.
Джон: Аз не разбирам как може професор Томсън да направи това.
Наташа: Явно е полудял.
Джон: Май това е единственото обяснение. Нали Дейвид каза, че ако се забавим много ще тръгне да ни търси.
Наташа: Дори да тръгне няма да се сети, че сме тук.
Джон: Но професор Томсън не може да ни държи дълго тук.
Наташа: Защо не?
Джон: Нали трябва да изстреля ракетата някак. Все някога ще влезе.
Наташа: О, да, ракетата. Къде ли ще я изстреля?

Джон поглежда към компютрите.

Джон: Защо да не разберем?

Наташа и джон отиват до компютрите. Джон сяда на стола и веднага започва да рови по тях. След известно време явно открива отговора, защото изведнъж спира и прави изражение, което по средата на изненада и паника.

Джон: Точно както си мислехме.
Наташа: "Голдън Гейд Парк".

Джон поклаща глава, в знак на съгласие.

Наташа: Видя ли силата на това нещо?
Джон: Достатъчна е да унищожи цял Сан Франциско.
Наташа: Обречени сме.

Агенцията

Сцената започва с Дейвид.

Дейвид: Тръгвам да ги търся.
Сабрина: Идвам с теб.
Кейт: Аз също.
Ник (повече на себе си): Естествено. Поне за това не си ми давала дума.
Сабрина: Добре, това беше. (към Ник): Ник какъв ти е проблема?
Ник: Мисля, че отлично знаеш.
Дейвид (към Кейт): Твърде опасно е всички да тръгнем.
Кейт: Какво искаш да кажеш?
Дейвид: Мисля, че е по-добре да тръгнат само двама от нас.
Сабрина (към Ник): Знаеш ли всъщност не знам. Ако всичко е задето с Кейт си тръгнахме от онази скапана сграда. И ако това ти се струва одачен повод за караница по-добре изобщо да не се опитваме да бъдем заедно.
Кейт (към Дейвид): Само двама, а?

Дейвид поклаща глава в знак на съгласие. Кейт поглежда към Сабрина и Ник.

Ник: Ами може би наистина е по-добре. След като за теб дадената дума нищо не значи.
Сабрина: Нищо не съм ти обещавала!
Ник: Мислех, че не трябва да искам обещания за всичко.
Сабрина: А аз мислех, че не би ме накарал да чакам смъртта на любимия си със скръстени ръце. И още по-малко да очкаваш, че ще се съглася.
Ник: Аз ли съм твоя любим?
Сабрина: Бивш любим.
Ник: Но аз не съм напускал.
Сабрина: Уволнен си.
Ник: Няма ли начин да накарм шефа си да ми прости?
Сабрина: Не, но може да го подкупиш.
Ник: С какво?
Сабрина: Мммм.... Един милион би трябвало да стигне.

Ник се приближава до Сабрина.

Ник: А това не е ли по-добре?

Ник целува Сабрина. А след като приключват сабрина казва:

Сабрина: Не, единия милион беше по-добре, но и това става.

Ник се усмихва.

Сабрина: Добре, вече можем да тръгваме.

Сабрина се обръща към вратата, където ги чакаха Кейт и Дейвид, но сега двамата не са там.

Сабрина: Зарязали са ни?!
Ник: Така изглежда.
Сабрина: Не мога да повярвам.

Чува се леко комична музика и сцената приключва.

Браво Ради нямам търпение да продължиш

Много е хубаво

Благодаря ви

Няма проблем

Сан Франциско

Кейт и Дейвид са в същата област, в коята са и Наташа и Джон.

Дейвид: Добре, по-голяма е отколкото очаквах.
Кейт: Какво ще правим?
Дейвид: Предлагам да се раделим.
Кейт: Не мисля, че е добра идея.
Дейвид: Тогава да тръгнем в някоя посока и да ги търсим.
Кейт: Знаеш ли колко време ще загубим?
Дейвид: Токава какво предлагаш, ако изобщо имаш някаква идея?
Кейт: Всъщност имам.

Картината се завърта. Отново виждаме Кейт и Дейвид. Те се оглеждат в различни посоки и крещят.

Кейт: Наташа!
Дейвид: Джон!
Кейт: Наташа! Джон!
Дейвид (иронично): Страхотна идея.
Кейт: Благодаря. (крещейки) Наташа! Чуваш ли ме?
Дейвид: Нали знаеш какво е сарказъм... или пък ирония?
Кейт: Сабрина ми е сестра.
Дейвид: Значи би трябвало да си експерт.
Кейт: Така си е. (крещейки): Джон! Наташа! Къде сте?
Дейвид: Тогава защо не разбираш моя сарказъм?
Кейт: Сам каза, че съм експерт. Дори да го разбирам никога не бих го показала.

Дейвид остава безмълвен пред думите на Кейт. Изглежда няма какво да й отговори.

Кейт: Наташа!
Дейвид: Казвам ти, безсмислено е.

Съборетината

Наташа и Джон стоят пред компютрите. Изведнъж Наташа се изправя и се заслушва. Джон също сякаш чува нещо.

Наташа: Чуваш ли това?
Джон: Кейт.
Наташа: Добре, мянията ти по Кейт понякога ме плаши.

Джон се усмихва.

Кейт и Дейвид са точно пред саборетината.

Кейт: Наташа! Джон!
Дейвид: Невъзможно е да са тук. Това е пълен абсурд.

Наташа и Джон започват да тропат по стената, от където идва звука.

Наташа: Кейт!
Джон: Кейт!

Кейт и Дейвид веднага чуват Наташа и Джон.

Кейт (към Дейвид): Та какво казваше?
Дейвид: Казвах, че... Си много интелигиентна.

Кейт се усмихва.

Кейт: И аз така чух.
Дейвид (крещейки): Наташа, как да ви отворим.

Кейт отива до вратата.

Наташа (крещейки): Не можете вратата е метална.

В този момент врата се отваря. Дейвид поглежда към вратата. Кейт я е отворила.

Кейт: Май малко преувеличихте.
Наташа: Но как...
Джон: На кого му пука? Свободни сме!

Внезапно всички чуват някакъв глас.

Гласът: Не съвсем.

Всички се обръщат в посока на гласа. Виждаме професор Томсън.

Професор Томсън: Здравейте.
Дейвид: Кучи син! Ти си бил.

Професор Томсън се усмихва самодоволно.

Професор Томсън: Да, точно така.

Дейвид понечва да удари професора, но той го изпреварва и го удря по лицето. Дейвид пада на земята.

Наташа: Хей!

След това професор Томсън бута Кейт в съборетината. Тя пада на земята.

Джон: Кейт!
Кейт: Хей, по-полека старче.

Професор Томсън отново се усмихва.

Професор Томсън: Паднахте в капана ми.

Професор Томсън изважда някакво дистанционно от джоба си и този път заключва съборетината с него. оставяйки Наташа, Кейт, Дейвид и Джон вътре.

Много якичко.. Ради супер си !

Мерси Цвети

Агенцията

Сабрина: Няма страшно, каза тя. Ние трябва да отидем, нищо няма да се случи, каза тя. Че какво толкова може да стане, каза тя. А сега като те няма от часове какво ще кажеш Кейт?
Ник: Добре. Успокой се. Става ли?

Сабрина хвърля гневен поглед към Ник.

Ник: Е, никой не е казал, че трябва да се съгласяваш.

Сабрина прави една обикалка на агенцията.

Сабрина: Добре, това беше. Тръгваме да ги търсим.
Ник: Добре, помисли малко. Наташа и Дейвид изчезнаха, след това Кейт и Джон тръгнаха след тях и те също изчезнаха, ако сега ние тръгнем според теб какво ще стане?
Сабрина: Да, но нямаме друг избор.
Ник: Да се обадим на полицията.
Сабрина: Ехооо... (Сабрина отива и отваря вратата на агенцията) Да виждаш жив човек наоколо? Полицията се е изпокрила. Сами сме. Примири се.
Ник: Добре, печелиш.
Сабрина: Нищо ново.
Ник: Да тръгваме.

Сабрина и Ник напускат агенцията.

Съборетината

Наташа и Кейт са седнали на пода, облегнали се на стената, а Дейвид и Джон са пред компютрите. Кейт въздъхва.

Кейт: Прецакани сме.
Наташа: И още как.
Джон (загледан в компютъра): По дяволите, иска парола.
Дейвид: Няма как, ще трябва да я налучкаме.
Кейт: С нашия късмет?
Наташа: Не мисля, че ще улучим нещо случайно.

В този момент вратата на съборетината се отваря отново. Всички поглеждат натам. Врата се отваря и виждаме Сабрина и Ник. Сабрина държи дистанционното.

Сабрина (ядосано): Кейт, трябва да си поговорим.

Кейт и Наташа се усмихват. Изглеждат страшно радостни.

Кейт: Сабрина! Не знаеш колко се радвам да те видя.
Сабрина: Я не ми се подмазвай.
Наташа: Как отворихте вратата?
Ник: Дистанционното беше отвън.
Дейвид: О, за бога!
Сабрина: Хайде, да се махаме.
Наташа: Изключено! Трябва да разбием паролата и да спрем Томсън.
Ник: Томсън? Къде ли съм чувал това име.
Сабрина (към Наташа): Твоят учител не се ли казваше...
Наташа: Да, да същия.
Сабрина: Но защо му е да прави това?
Наташа: Нямам никаква идея.
Кейт: Верочтно се е побъркал.
Джон: Добро предположение.
Наташа: Естествено, че мислиш така.
Джон: Какво?

Наташа се подсмихва на Джон, а той извърта очи.

Сабрина/Кейт: За какво говорите?
Наташа: Няма значение.

Кейт и Сабрина се споглеждат и Сабрина повдига рамене. Внезапно всички чуват познат глас зад себе си.

Професор Томсън: Както винаги идвате точно навреме.

Кейт се навежда към Наташа и й прошепва:

Кейт: Нали ти казах за лошия късмет?
Наташа: По дяволите!

Супер е Ради!

Мерси михинце

Няма проблем

САЩ, 1990,
Вашингтон,
Университет по земна и космическа наука

Екранът е с леко черно-бял ефект, но все пак могат да се различат отделните цветове. Виждме значително по-младия професор Томсън, който върви след някакъв възрастен мъж.

Проф. Томсън: Моля ви, дайте ми още един шанс.
Възрастният мъж: Господин Томсън вече ви казахме, че няма да получите друг шанс. Изобретението ви не работи, не проработи и миналия път няма да проработи и следващия.
Томсън: Не, моля ви, не знам какво стана, този път бях обмислил всичко...

Изведнъж възрастният мъж се обръща към Томсън.

Възрастният мъж: Вижте, откажете се! Не сме заинтересувани от вашето изобретение, освен това съм сигурен, че никога няма да успеете да осъществите експеримента си.
Томсън: Но...
Възрастният мъж: Не ме интересува! Провалихте се. Това е.

Томсън навежда глава.

Възрастният мъж: По-добре си вървете.

Възрастният мъж се обръща и прави две крачки напред след това отново се обръща към Томсън.

Възрастният мъж: И не се връщайте!

Томсън вдига глава, изглежда много ядосан.

Томсън (на себе си): Ще ви покажа на какво съм способен... Всички ще разберете.

Следва близък план на лицето на Томсън. Изведнъж екрана отново става нормален. Томсън отново е същия стар мъж.

Проф. Томсън: И в крайна сметка изпълних заканата си.

Кадарът постепенно се увеличава, вече можем да видим Наташа, Сабрина, Кейт, Джон, Ник и Дейвид. Всички стоят почти неподвижно, заплашвани от държащият пистолет професор Томсън.

Дейвид: Все още не си.
Проф. Томсън: И кой ще ме спре?
Джон: В случай, че не си забелязал те превъзхождаме по численост.
Проф. Томсън (към Джон): В случай, че не си забелязал оръжието е у мен.
Наташа: Не можеш да убиеш всички.
Проф. Томсън: Не, но все някой ще пострада.

Проф. Томсън поглежда към Сабрина.

Проф. Томсън: Може би малката ти сестричка...

Когато Ник го чува, става бесен.

Ник (към проф. Томсън): Само посмей да й направиш нещо...

Ник пристъпва леко напред, но Сабрина го дърпа назад.

Сабрина: Ник, не си струва. (Поглежда към проф. Томсън) Очевидно не може да се справи без оръжието си.
Проф. Томсън: По-добре си затваряй устата, ако не искаш да ти пръсна мозъка.

Ник отново тръгва напред, а Сабрина отново го дърпа назад. Той я поглежда, а тя поклаща глава, в знак на отрицание, сякаш му казва: "Недей". Ник извърта глава настрани, връща се на мястото си и отново поглежда към Томсън. Проф. Томсън хвърля поглед към Кейт, след това поглежда Наташа.

Проф. Томсън: Ето какво ще направим сега: Вие излизате от тук и се махата от земята ми.
Джон: Твоята земя?
Проф. Томсън: Вече е моя. Имаш ли възражения?

Джон извърта глава настрани с леко подигравателна усмивка.

Проф. Томсън: Така си и помислих. Сега ясно ли е какво ще сане оттук нататък?
Наташа: Защо ни пускаш? Няма ли да е по-лесно да ни задържиш тук? Така няма да попречим на плана ти.
Дейвид (към проф. Томсън): Само че ние май вече ти попречихме, нали? За да изпълниш плана си имаш нужда от това помещение, защото само оттук можеш да задействаш ракетата...
Джон:...която има за цел да се приземи в центъра на Сан франциско... подземно...
Ник: ...причиняваща земетресение, способно да унищожи цял Сан франциско.
Наташа: Сега знаем и защо. Искаш да покажеш на света на какво си способен. Само че единственото, което света ще разере за теб е, какво чудовище си. Амбициозно, егоистично копеле готово да избие цял Сан Франциско, заради амбицийте си. Това ли искаш да знае света за теб?
Проф. Томсън: Поне ще знае нещо за мен. А какво ще разбере света за теб Нати? Жена, прекарваща цялото си време на работното място, опитвайки се да се бори с природните сили, с надеждата да спаси няколко човешки живота. И за какво? Нима хората заслужават да бъдат спасявани? Всички до един егоисти, лъжци, крадци... убийци.
Сабрина: Мислиш, че си по-добър ли? Какво мислиш, че ще стане с хората тук? Всички до един ще умрат и ти ще си виновен за това. Ти ще бъдеш техния убиец.

Проф. Томсън се обръща към Сабрина.

Проф. Томсън: Да, точно това ще стане. Но това не е лошо нещо. Така ще пречистя света... Поне малко.
Наташа: Ти си болен.Побъркал си се.
Проф. Томсън: Може би си права. Но дори побъркан успях да направя нещо, което ти никога няма да успееш да направиш.
Кейт: О, да, върнахме се на гениалния план, но имаш един пропуск. Ракета не може да се движи толкова бързо, за да изпълниш плана си още тази вечер, а ние определено ще успеем да я спрем навреме, дори да успееш да я задействаш.
Проф. Томсън: Всъщност грешиш. Обмислил съм и това. Успях да разработя технология, която да ускори дотолкова скоростта на ракетата, че да стигне до "Голдън Гейт парк" подземно за... да видим... 10 минути и 47 секунди.
Дейвид: Невъзможно!
Проф. Томсън: Нека видим дали е възможно или не... още сега.
Наташа: Какво?

Проф. Томсън отива до компютрите и поглежда към един червен бутон.

Проф. Томсън: Достатъчно е само да натисна този бутон (посочва червения бутон) и ракетата се задейства. Траекторията вече е зададено, а вие "умници" очевидно не сте налучкали паролата. Ако бяхте, щяхте да знаете и паролата за деактивиране на ракетата.

Наташа, Дейвид и Джон се споглеждат нервно и уплашено.

Проф. Томсън: Надявам се да сте готови за шоу.

Проф. Томсън посяга към бутона за да го натисне, само че напълно забравя да наблюдава останалите. Дейвид използва този момент и рита ръката на Томсън с която държи пистолета. Джон и Ник също се включват. Джон удря два пъти Томсън по лицето. Томсън пада на земята, с разкървавен нос. Дейвид го ритва в корема. Томсън почти ляга на земята. Тогава Ник се приближава до него и повдига лицето му.

Ник: На кого ще пръснеш мозъка сега?

Ник удря Томсън много силно. Томсън изпада в несвяст.

Джон: Страхотно, успяхме да го псрем.

В този момент Кейт се провиква.

Кейт: Но твърде късно.
Джон: Какво?

Виждаме Кейт, която гледа към главния компютър. Върху него виждаме таймер, който вече е започнал да отмерва времето. Стигнал е до 9:41. Става ясно, че Томсън все пак е задействал ракетата. Виждаме лицата на всички поотделно за кратък момент от време. Всички изглеждат изплашени.
Така приключва сцената.

Сабуретината,

Първото, което виждаме е главният компютър, който писука и върху него има червено прозорче, на което пише: "Грешна парола" След това виждаме Наташа.

Наташа: Добре, опитай нещо друго.

Сега виждаме Джон, който е на компютъра.

Джон: Какво? Няма смисъл, не можем да налучкаме паролата така.
Дейвид: Добре де, този може и да е побъркан (поглежда към Томсън), откачен... болен, психопат...
Сабрина (ядосано): Ще кажеш ли нещо ново или не?
Дейвид: Да, съжалявам. Исках да кажа, че колкото и да е ненормален няма да избере някаква случайна парола, сигурно е избрал нещо със значение за него.
Наташа: Откъде знаеш?
Дейвид (леко замислен): Разчитам, на късмета си.
Наташа: О, чудесно! Значи, сме обречени.

Дейвид изглежда леко сърдит от последната реплика на Наташа.

Джон: Дейвид може и да има право. Ако пробваме по неговия начин имаме по-голям шанс за успех.
Наташа: Добре какво да опитаме?
Сабрина: Каквото и да е, го направете по бързо.

Сабрина сочи екрана на компътара след последната си реплика. Таймера вече е стигнал до 7:20.

Наташа (към Сабрина): Добре, не помагаш! По-добре върви да предупредиш останалите.
Сабрина: Кои?
Наташа: Калвин, Луси и хората с тях. Нали знаеш къде са?
Ник: Ако си забравила ще ти припомня. Те са в сградата, от която вие с Кейт избягахте. Помниш ли я?
Сабрина: Да, помня сградата, но ще забравя теб.

След това Сабрина се обръща, тръгва към изхода и излиза навън, Ник тръгва след нея. Като преди да излезе се обръща към Наташа и казва:

Ник: Отивам с нея. За да съм там, ако нещо лошо се случи...

Ник излиза навън тичешком. Наташа изглежда ядосана след последната реплика на Ник, изправя се рязко и извиква след него.

Наташа (викайки): Благодаря ти!
Кейт (към Наташа): Защо да им казва? Ти какво, искаш да празнуват края ли?

Наташа се обръща ядосано към Кейт.

Наташа: Искаш ли да го отпразнуваш преди тях?

В този момент се чува някакъв сигнал, идващ от компютъра. Наташа се обръща към компютъра.

Наташа (към Джон): Какво опита?(имайки предвид паролата)
Джон: Справедливост и Слава. И двете са грешни.
Наташа: Опитай с Отмъщение.

Джон въвежда паролата и компютъра отново издава сигнала за грешна парола.

Кейт: Оооххх... От този сигнал ще развия тикове. Дейвид я поглежда с недоумение, а Наташа се обтъща към нея и казва:

Наташа: Не се тревожи, няма да имаш време.
Джон (към Наташа): А се разкрещя на Ник.

Наташа поглежда ядосано Джон.

Кадарът се измества рязко вляво. Сега виждаме Сабрина, която върви към голямата сграда, където са Калвин, луси и другите хора. Ник притичва зад нея и я хваща за ръката, обръщайки я към него.

Ник: Сабрина, няка поговорим.
Сабрина: Точно сега не ми е до разговори, пък и вече казах каквото имах да казвам.

Сабрина се обръща и отново тръгва към сградата.

Ник: Голяма беля си, знаеш ли?

Сабрина се обръща с усмивка на лице.

Сабрина: Старая се.

Ник се умихва, а Сабрина отново тръгва към сградата. Ник поглежда към земята и вижда някакъв часовник. Ник се навежда и го вдига.

Ник: По време на земетресенията е като есенна разпродажда.

Ник обръща часовника и вижда някакакъв надпис на задната му част. Надписът е: Томсън!

Ник: Какво по...

Ник се обтъща към Сабрина и вижда някаква връвчица точно пред нея. Сабрина е на една крачка да се спъне в нея.

Ник: Сабрина, внимавай!

Но е твърде късно. Сабрина се спъва във връвчицата и пада на земята.

Ник поглежда нагоре, откъдето започва връвчицата, Сабрина също. Връзчицата е привързана към друго, по-голямо, въже. Важето се развърва и един железен, остър прът полетява право към Сабрина.

Ник: Не!

Сабрина изглежда много уплашена. Тя навежда глава надолу. Ник се затичва към нея, но няма никакъв шанс да стигне навреме. И когато прътът е съвсем близо изведнъж спира. Когато Ник вижда това той също се спира рязко и поглежда нагоре. Върху дървото има мъж, който е хванал голямото въже, пречейки на железния прът да продължи.

Ник: Калвин?!

В този момент Сабрина вдига глава и поглежда нагоре.

Калвин (към Ник): Ник, ако след това не ме поканиш за кум на сватбата ти, ще имаме сериозни проблеми.
Ник: Какво, по дяволите, правиш тук?
Калвин: Както казах, винаги съм на подходящото място в подходящото време.

Ник се усмихва. След това виждаме Сабрина. тя поглежда отново към железния прът, рязко се изправя и изтичва в прегръдките на Ник. Ник я прегръща силно и й казва с упокоителен тон:

Ник: Спокойно, всичко свърши. Ще убия тои...

В този момент Ник поглежда към дървото. Калвин вече го няма. Ник изглежда объркан. След това Ник поглежда към железния прът. Той вече се е забил на мястото, където Сабрина трябваше да бъде.