Книга на сенките на Михаела

Да дългичко е , ама....

Е нищо дълго, но интерестно

Дам и мен ме мързеше , но го прочетох.

Моргана

Моргана или още феята Моргана е магьосница от легендата за крал Артур. Оптичното явление Фата моргана е наречено в нейна чест .
В ранните произведения Моргана е представена просто като вълшебница, магьосница, но в по-късната средновековна литература тя се превръща в по-голямата сестра на Артур. По-късно застава на страната на Мордред срещу брат си. Тя е една от вълшебниците, които отнасят смъртноранения Артур на Авалон.

Това за магията е интересно

Да, аз сега го прочетох. Много е яко.

Радвам се ,че ви е харесало

Михи супер книга

Мерси мила и твоята е яка

Мерси Михи

Хубава книга на сенките Михи

Мерси

Моля

Да наистина е хубава

Мерси много момичета

Михи имаш много хубави заклинания

Мерси

Валкирии

Валкирии - в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и определящи кой да умре и кой не в битките. Те отвеждат падналите в бой храбри войни във Валхала и там им прислужват - поднасят им питие, следят за съдовете и чашите. В "Речите на Гримнир" някои от техните имена са разшифровани (Хилд - "битка", Херфьотур - "пътя на войската", Хльок - "шума на битката", Труд - "сила", Христ - "потресаваща", Мист - "облачна"), другите - Скегьолд, Скьогул, Гейр, Гейрахьод, Рандгрид, Радгрид, Регинлейв - не са разшифровани. Небесните валкирии заедно с норните определят съдбата на всички хора при раждането и съставят категорията на низшите женски божества - дис.

Кентавър

Кентаврите в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.
Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври - изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.
В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии".

Храм на Артемида

Първият храм на богинята Артемида вероятно е бил построен около 800 г. пр.н.е. на калния терен близо до реката в Ефес. Ефеската Артемида, понякога наричана и Диана, не е била същата богиня, която е почитана в Гърция. Докато гръцката е богиня на лова, тази е богиня на плодородието и често е изобразявана с няколко гърди - символ на плодовитостта.
Този най-ранен храм е имал свещен камък, вероятно метеорит, който "паднал от Юпитер". Храмът е бил разрушен и построяван отново няколко пъти през следващите столетия. През 600 г. пр.н.е. град Ефес става главно търговско пристанище и архитектът Херзифон бил ангажиран да построи голям нов храм. Той го проектирал с високи каменни колони. Вземайки предвид, че каруците, носещи колоните, могат да заседнат в мочурливата почва, Херзифон поставил колоните легнали и така ги изтърколил към мястото, където трябвало да бъдат издигнати.
И този храм не издържал дълго. През 550 пр.н.е. лидийския цар Крез завоювал Ефес и другите гръцки градове и Мала Азия. По време на военните действия, храмът бил разрушен. За да докаже, че е милостив победител Крез решил да съдейства за построяването на нов храм. Но и този храм бил като джудже пред следващия. Архитектът се наричал Теодорус. Неговият храм бил 300 стъпки на дължина и 150 стъпки на ширина и площ още около 4 пъти повече от размера на храм, намираща се пред него. Повече от 100 колони държали масивния покрив. Новият храм бил гордостта на Ефес до 356 г. пр.н.е. когато бил подпален от Херострат.
На 21 юли 356 г. пр.н.е. Храмът на Артемида е подпален. Херострат бил младеж от Ефес, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Оттам идва и израза Херостратова слава, означавайки придобиване на слава на всяка цена. Херострат организирал палежа на сградата. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който, всеки говорил с него, го чака смърт. Същата вечер е роден Александър Велики. Плутарх отбелязва, че Артемида е била прекалено заета с раждането на Александър, за да спаси своя горящ храм.