Книга на сенките на Михаела

Дух (призрак)

Дух (привидение, призрак) в митологията и фантазията е изображение без носител, най-често олицетворяващо душата на починал човек или животно. Много източни религии, а и не само те, вярват в прераждането, а оттам и в духове.

Ето и способностите , които може да имат:

-оставят следи или надписи
-нападат хора и могат да ги наранят
-могат да се материализират и дематериализират
-преминават през стени и други материални предмети
-могат да летят във въздуха
-могат да издават звуци
-понижават температурата около тях
-издават неприятна миризма
-предизвикват нарушения в работата на електрически уреди

Вампир

Вампирите са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката.
В легендите на много народи присъстват вампири. Смята се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в Западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много разпространени.
Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.Вярванията гласят , че вампир може да се убие със светена вода , чесън , кръстове и др.Има и вярвания , че вампирите са безсмъртни и дори и да са ранени след като се нахранят с кръв те се лекуват и оживяват така могат да живеят векове наред.Освен ако не се изложат на слънце , тогава се смята че те стават на прах и повече не могат да се върнат от смъртта.Всички народи имат различни представи за вампирите.Някой мислят , че от изгрев слънце до залез те са мъртви.След като залезе слънцето те се връщат към живот и отиват да ловуват.Други смятат , че слънцето не може да им навреди , а единствено могат да се убият с кръст и други окултни магии.Митовете си приличат , но се знае с точност кой от тях е верен.

Горгоната Медуза

Медуза е една от горгоните — митично създание от древногръцката митология, способно да вкаменява с поглед. Вместо коси има змии. Считало се, че е най-страшната и единствена смъртна от горгоните. Горгоните са трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Убита е от Персей, а от кръвта ѝ се родил крилатият Пегас.
Когато Персей получил задачата да намери Горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова пък е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери грайите — сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите грайи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере до там с лодка. Видели го нереидите — морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ. От бликналата кръв на Медуза излязъл ослепително белия Пегас, а след него и Хризаор. Скоро другите две горгони се събудили, но от Персей нямало и следа. Но дори вълшебния плат, от който била направена чантата му, не помогнал и капките кръв от отрязаната глава на Медуза капели по пясъка под него и от тях изниквали змейове. Самата Атина — богинята на войната — украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

Суарталфен

Смятало се , че Суарталфен е зъл елф , чисто зло.Митовете разказват , че те са заменяли техните деца за нашите.Подменените бебета порастват и убиват родите ли те си.Тези зли бебета се раждат заедно с човешките , за да разпространяват смърт и разрушения.Тези деца се смятат за невръстни серийни убийци. Според легенда Суарталфен е работил в ковачницата на боговете и има вродена омраза към желязото.Смята се , че най-ефикасният начин за убийството на този зъл елф е чрез желязо.

Върколак

Върколак в славянската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците и сред румънците.

Банши

Банши е жена-призрак в ирландската и шотландската митология.
Според вярването появата на банши и нейният вледеняващ писък предвещават смърт. В повечето легенди тези духове са облечени в сиво или бяло, но се срещат и описания, според които банши носят червено или зелено и имат черно наметало. Имат дълга права черна коса, която разресват с гребен. В Ирландия е разпространено поверието, че ако някой намери гребен на земята, не трябва да го взема, защото баншито, което го е оставило там, ще го отвлече.

Фея

Феите са приказно красиви и добри свръхестествени същества от женски пол. Те са духове откривани в легендите, фолклора, и митологиите на много народи. Имат човешки облик, но са с по-възвишен духовен мир и притежават свръхестествени сили и способности. Обикновено са с крилца и издават меко сияние. Описват ги като малки и красиви същества. Приписват им се качества, като ефимерност, непостоянство, палавост и своенравност.

това за Баншито е малко стряскащо

Съгласна съм!

Ами да

Книгата ти е станала много готина , Михи.

Мерси , Сиси

Трол

Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия. Тролите са свръхестествени същества подобни на великани и обикновено враждебно настроени към хората. Също така се смята, че тролите били от камък, с очи от диаманти, похапващи хора, но основното им меню било също камъни. Тролите са нощни същества, тъй като се раждат от камъка и на слънчева светлина се превръщат отново в камък. Някои троли са толкова големи, че са изобразявани като планини, а косата на главата им е изобразявана като гора. Огромните и кръвожадни троли са противоположност на малките гноми, които живеят под земята и пазят несметни богатства. За разлика от тролите, които често ядат малки деца и дори възрастни, гномите могат да дарят човек с богатство и щастие, но също така и да му създадат главоболия, особено ако се е загубил в гъстите и мрачни гори на Скандинавия.

charmed_piper написа:

Мерси , Сиси

Моля

Еднорог

Еднорогът е митично създание, на което се приписват красота и изключителни вълшебни качества. Най-често еднорогът е представен като бял кон със златист рог на челото. Обитава гъсти гори.
Еднорогът, наричан в Япония Кирин, а в Китай - Килин, е едно от най-красивите творения на човешката фантазия. Обикновено го описват като силен и грациозен бял кон с дълъг спираловиден рог на челото. Рогът притежава магически лечебни свойства. Той може да покаже дали във водата на кладенец или в друга течност има отрова и ако има, може да ги пречисти и да ги направи безопасни. Еднорозите в западните митове са буйни, необуздани и агресивни. Залавянето им е невероятно трудно. Ръкописи от 12 век съветват ловците как да уловят еднорог: животното трябва да бъде омаяно от девствена девойка. Покорено от нея, то заспива с глава в скута ѝ. Това е удобният момент ловците да го уловят и да отрежат рога му. Някои богати благородници се хвалели, че притежават рогове от еднорози, с които проверявали дали храната и напитките, които им поднасят, не са отровени. Трябва да се поясни, че еднорогът не е пегас - еднорогът няма крила, а от своя страна пегасът няма рог.
Сред западните народи се споменава за пръв път за еднорогът през 398 г. пр.Хр. Тогава гръцкия историк Ктезий записал разкази на пътешественици, в които еднорозите са описани като диви магарета, големи колкото коне, дори още по-големи. Тялото им е бяло главите - пурпурни, а очите - тъмносини. На челото си имат един рог,който е дълъг около половин метър. Ктезий нарекъл това създание Моноцерос, което означава един рог.

Караконджул

Караконджул е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората.
Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните "мръсните дни". Поради това месец януари се нарича "караконджов" месец.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм. Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем, след което изчезвало внезапно.

Русалка

Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Мрава

Мравá — в митологията на българските славяни е зъл женски дух-кръвопиец. Вярва се, че мравата се явява нощем и пие кръв, най-вече от родилките и децата. Начин да бъде смутена е човекът да размърда палците на краката си.
Вярването в мрава е особено добре запазено сред българите мохамедани и се свързва с древнославянския митичен образ на морите.

Нави

В славянската митология навите представляват невидими летящи и голи пиленца, големи колкото орлета. Преминават през ранна пролет и късна есен. Слизат през комина при родилките. Измъчват и детето, и родилката.
Произлизат от некръстени, мъртвородени, пометнати деца, от погребани извън гробищата, които после се завръщат при хората като зли демони на смъртта. Издават звуци, подобни на бебешки плач. Плашат се от огън, желязо, метла, чесън и червен конец.

Михи супер книга

Мерси , Цвети

Пентаграм

Пентаграм или пентаграма е символ, представляващ петолъчна звезда, начертана с пет прави линии. Името произлиза от гръцката дума πεντάγραμμον (пентаграммон), съществителна форма на πεντάγραμμος (пентаграммос) или πεντέγραμμος (пентеграммос), което означава приблизително "пет-линеен" или "пет линии". В магията се смята,че пентаграмът е силмвол на сила.Или по-скоро на силата на злото.Смята се , че също може да отваря портал към злото и то да дойде на земята.

Историята на Магията

Така може би е наричано,всичко което неможело да се обясни в древния свят.Магия за тях означаволо нещо зло и много опасно.Това е определението за мистичното и необяснимото. Под каквато и да била форма тя представлява свят загърнат от мъгла за човеците. Тя е била обяснявана по много начини, но никога не е имало точно определение.

“Магия” има много и различни определения на понятието, но вероятно най-разпространено в специализираната литература е разбирането за Магията като за “наука и изкуство за предизвикване на промени в съзнанието в съответствие с волята”. Според друга дефиниция Магията представлява “умение за създаване на желаните ефекти и контролиране на събитията с помощта на действия, ритуали и церемониали, оказващи влияние върху естествените и свръхестествените сили”.
Думата произхожда от лат. magia - обреди, ритуали.
В първото определение се подчертава вътрешният, субективен и духовен характер на магическата наука, докато във второто се набляга върху външната, обективна и материална страна на това умение. Може да се каже, че двете цитирани определения взаимно се допълват и дават сравнително точна представа за древното, разнолико и сложно явление, наречено Магия.
Магията е изкуството да се работи със силите на Природата, за да бъдат предизвикани промени в съответствие с Волята. Истинската Магия се разкрива само пред онзи, който работи правилно с природните сили. Ние се превръщаме в истински Магове, когато осъзнаваме естествените енергии на Земята, Водата, Огъня, Въздуха и Етера, създавайки своята Магия в хармония с цялата природа.
Целта на Магията като окултен Път е да се достигне съвършенството, но доколкото това едва ли е възможно в рамките на едно прераждане, то постепенното усъвършенстване на човека в редица последователни инкарнации е съвсем реална задача.
Магията се дели на два основни раздела: теоретична и практическа. Теоритичната магия се занимава с общата теория на магическите операции. Практическата магия представлява изкуството да се въздейства чрез волята върху еволюционните процеси на живите природни сили. Теоретичната магия дава основата на Практическата магия, която от своя страна се занимава с реализацията на магическите принципи на практика.
Произходът на названието Магия идва от гръцките думи Магос (Магьосник) и Магейа (Магия), които от своя страна произлизат от по-древните персийски изрази Мог, Мег и Маг, означаващи “Жрец”, “Мъдрец” и “Великолепен”. От същия корен произлиза и халдейската дума Махдим (Върховна мъдрост; Свещена философия). Самата етимология на понятието указва връзката на Магията с езотеричната наука на философите и мъдреците от Изтока — Индия, Персия, Халдея, Сирия и Египет. Владеещите изкуството на Магията в онзи период от зората на човешката култура, се наричали Маги (букв. Мъдреци).
От незапомнени времена в Близкия и Далечния Изток висшето познание на законите на природата било считано за магическо умение, чиято същност до голяма степен се асоциирала както с точните науки — астрономия, математика, геометрия, химия, физика, така и с хуманитерните дисциплини - философията, теологията и религията. Носителите на това знание, пазено в дълбока тайна, били жреците Маги, наричани още Посветени. Поради това един от най-популярните изследователи на теорията и практиката на Магията я определя като “традиционна наука за тайните на Природата, създадена от Магите”.
Съществуват няколко взаимносвързани и взаимозаменяеми понятия, близки по съдържание до термина Магия и често използвани вместо него — езотерична наука, окултно знание, трансцендентална философия и др.
Магията може да се разглежда и като трансформация (в смисъл на физическо, ментално и духовно преобразяване) постигната по окултен път. Идеята за трансформацията идва от осъзнаването, че не е необходимо безпрекословно да се подчиняваме на околната заобикаляща ни действителност, проявена чрез Светът на формите. Светът на формите е подчинен на Духовния свят, част от който е и нашият собствен Дух. Духовният свят, от своя страна, се подчинява на Каузалния (причинния) свят, а над него стои Божественият свят. Ако ние действаме в хармония с Космическите сили, ставаме способни да извършим различни (магически) трансформации. Преди да преобразим външния свят обаче, трябва да преобразим вътрешно първо себе си.
Под окултна трансформация се подразбира промяна в молекулярния (и атомния) строеж на телата чрез окултни методи и средства. Светът на формите е пластичен и може да се моделира според волята на Мага, действаща в съответствие с природните закони. Магията работи и в двата свята — Света на формите и Невидимия свят. За да внесем обаче промени в Света на формите, ние трябва да приемем, че Невидимият свят е също така реален и подлежи на промени. За съжаление нашата материалистична култура дотолкова се е увлякла да утвърждава физическия Свят на формите, че ние често забрявяме, че освен него има и друг — невидим свят, Свят на първопричините.
Някои са склонни да допуснат все пак съществуването на Невидим свят, но не притежават знанието и умението да се свържат с него. Именно технологията за манипулиране на Невидимия свят е предмет на Изкуството на магията. Съгласно окултните разбирания Невидимият свят ни се разкрива такъв, какъвто ние го възприемаме и определяме. Същото впрочем важи и за Света на формите. Ако сме сигурни, че той подлежи на промяна, ние можем да го променим.
Нашите идеи обикновено първо се проявяват на подсъзнателно ниво (тоест в Невидимия свят). Когато ги осъзнаем и реализираме, те стават част от Света на формите. Така че съществува една определена и закономерна причинно-следствена връзка, явяваща се опора на магическата практика. Зад всяка форма от физическия свят стои определена идея от Причинния свят. Ако променим идеята, ние ще променим и съответстващата ѝ форма.
Именно затова от древността до наши дни Магията е представлявала интерес, както за хората на политиката, изкуството и науката, така и за обикновения човек. Тя била обект на изследване и анализ от страна на историци, антрополози, социолози, медици, психолози и други представители на академичната наука. Към някои нейни страни проявявали интерес и специалисти от областта на точните науки — математици, физици и химици. Сред широките народни маси Магията била обект на изучаване и практикуване от шамани, гадатели, народни лечители, енерготерапевти, майстори по бойни изкуства и др. Тук говорим за онази точка, в която Наука и Магия неизбежно се преплитат. От тази гледна точка Магията може да се определи като наука за непознатото, която приема фактите, без да ги обяснява докрай; официалната наука пък обяснява фактите, без да ги използва докрай.
Както религията, така и Магията в дълбоката си същност представляват израз на стремежа на човешкия дух към изява в най-високите области на битието и съзнанието. В Стария свят до много голяма степен религията чрез своите корени, произход и вътрешно съдържание винаги е била в тясна връзка с теорията и практиката на т.нар. Висша магия. Съществува обаче една основна и много важна разлика между религията и Магията. Докато религията следва пътя на извисяване от материята към високите сфери на духа и към Бога, то Магията се стреми да “приземи” и да материализира Божествената искра, като изтегли духовната еманация надолу към материалния свят.
Магията е възникнала като израз на дълбоката вътрешна връзка между Микро- и Макрокосмоса, между Човека и Универсума. Тайните на магическата наука се основават на контакта между подсъзнанието и околната среда, осъществяван посредством волята, която контролира мистичната енергия, наречена от древните гърци Пневма, от римляните — Ефир, от индийците — Прана, от китайците — Чи (Ци), от японците — Ки. В Магията този медиатор също носел различни названия — Етер, Астрална светлина и др.
Жреците-Маги в древността използвали магически техники, за да проникнат в дълбоките нива на подсъзнанието, предизвиквайки по този начин промени в съзнанието и в материалния свят. Връзката между подсъзнание и материя се осъществявала посредством енергетизираната воля на Мага. Магът, прилагайки определени окултни методи, се стремял да осъществи мост (връзка) между собственото си съзнание и колективното подсъзнание, което му давало достъп до енергийно-информационната сфера на други хора. На тези нива било възможно също и създаването на контактни точки между човешкото съзнание и енергийните полета на животни, растения и минерали.
Предназначението на Магията като свещена наука било да създаде в човека способност за максимално развитие на психофизическия потенциал, с цел установяване на пълен самоконтрол и контрол върху заобикалящия го свят.

В зависимост от предназначението си и целите, за които се използва, Магията се дели на три основни категории:

— Бяла магия

— Черна магия

— Сива магия

Според средствата, с които си служи, Магията бива два типа:

— Висша магия (Магическо изкуство; Магическа наука)

— Нисша магия (Магическо умение)

Бялата магия е науката и изкуството, чието използване е подчинено на добри, благородни цели.

Черната магия е науката и изкуството за постигането чрез магически средства на низки, зловредни цели.

Сивата магия е науката и изкуството за постигане на определено лични цели, насочени към задоволяване на персонални желания и потребности в материалния свят. Тя представлява междинен вариант на Черната и Бялата магия.

Нисшата (или практическата) магия се нарича още и Магическо умение. Тя представлява сравнително широко разпространена фолклорна магическа практика, насочена към постигането на утилитарни цели. Възникнала е в миналото, главно сред селските жители, занимаващи се с тежък физически труд и обитаващи ниските земи в подножието на феодалните замъци, които били разположени предимно на по-високи хълмове .

Висшата магия, или както се нарича още, Магическото изкуство, е Магията на градското население — занаятчии, търговци и аристокрация. В Средновековието обикновено градовете били застроявани на възвишения в близост до източници на прясна вода. Техните обитатели били по-образовани и просветени в сравнение с неуките селски жители и при тях съществували по-благоприятни условия за метафизични занимания.
Така селската и градска култура предопределили развитието на магическите практики в две направления. Нисшата Магия се разпространявала главно устно, по силата на традицията, тъй като мнозинството от селското население било неграмотно. Висшата Магия се разпространявала посредством пергаментови писмени свитъци, наречени Гримуари, сред по-просветените градски жители.
Подобна класификация няма за цел да подцени или принизи ефективността на която и да е от споменатите типове Магия, а само илюстрира различията в системата, породени от различна културна и битова среда. Висшата и Нисша магия почиват на приблизително еднакви принципи, но се различават по форма. Те не се отличават една от друга толкова по сложност, колкото по характера на прилаганите техники и някои детайли.
От гледна точка на приложната психология някои от основните магически техники представляват способи за проникване в подсъзнанието. Обикновено съзнанието не знае какво става в подсъзнанието, тъй като подсъзнанието работи с образи, а не с логически понятия. Затова, ако искаме да изпратим послание към нашето подсъзнание, ние трябва да го облечем в образи и картини посредством техниките на визуализацията. Подсъзнанието, от своя страна, ни изпраща сигнали под формата на сънища и видения, възприемани в будно състояние. Съществува теория, според която именно в подсъзнанието се крият тайните на човешката психика и способности.
Магът извлича от своето подсъзнание и от универсалното свръхсъзнание сили и енергии недостъпни за простосмъртните. Магията предоставя практически методи за навлизане в областта на Свръхсъзнанието. Казано с прости думи, Свръхсъзнанието е нещо като библиотека, или видеотека на колективния човешки психологически опит, склад на генетичната памет на човешката цивилизация. В областта на Свръхсъзнанието се крият много тайни за миналото на човека, неговия произход и същност. Окултната наука е създала емпирично свои методи за проникване в тази област. Доколко тези методи са научни или не, може да се спори, но именно в подобни спорове се ражда истината.
В обобщение може да се каже, че Магията днес, както и в миналото, представлява мощно практическо средство, което се използва в зависимост от духовната зрелост на практикуващите Адепти, за различни, понякога коренно противоположни цели. Посветилите се на Левия път (Пътя на Черното братство) жертват душата си за сметка на постигане на цели като власт, богатство и слава. Следващите Десния път (Пътя на Бялото братство) се стремят към придобиване на хармония, духовна чистота и благородство. Левият път води до силна материална реализация в настоящето прераждане, но за сметка на утежняване на Кармата под формата на бъдеща кармическа обремененост. При Десния път кармичните дългове понякога се изплащат в настоящето прераждане на твърде висока цена, но така значително се облекчава духовната реализация в следващите инкарнации.
Силите, с които си служи Магът, са от същия порядък, както и всички други сили в природата. Те се подчиняват на същите природни закони. Единственото предимство на Мага пред кабинетния учен е това, че първият вижда живот там, където вторият допуска съществуването само на неодушевена материя. Парадоксално е, че от всички решения на даден въпрос, академичният подход най-трудно открива най-простото. Магията изглежда тъмна и неразбираема само на онези, които я изучават прекалено сериозно, защото те от самото начало се впускат в многобройни и сложни подробности, оплитащи безнадежно мисълта.
Магията не е чиста наука, а Изкуство както поезията, живописта и музиката, изискващо осмислено интуитивно прозрение на скритите природни за Магията може да означава и използване на ритуали, за които се смята, че ако са изпълнени правилно, принуждават свръхестествените сили.

Охоо Михи мн яко ама мн дълго ама ще го прочета