Епизодите на Ради

1. Непридвидено

Сюжет: Изминали са точно пет години от смъртта на Прю. Сестрите решават да я посетят, но дали вещерските им задължения няма да ги спрат?

Интересно изглежда

Непридвидено
По сценарий на: Радостина Михайлова

Виждаме гледки от Сан Франциско. Звучи песента на Kelly Clarkson - You Found me. Към края на припева виждаме, както обикновено, имението. След това след това стаята на Прю. Някой отваря вратата - Пайпър. Тя влиза в стаята с бавна крачка, накрая застава пред едно нощно шкафче, чак сега песента свършва. Пайпър вижда една снимка на нощното шкафче. На нея са изобразени тя, Прю и Фийби. Пайпър взима снимката в ръце. Поглежда я някак тъжно и след това я оставя на мястото й. Тя хвърля кратък поглед из цялата стая. След това тази сцена приключва. Сега вече виждаме кухнята, където Лео се опитва да нахрани момчетата, но без особен успех. Пайпър влиза в кухнята. И отива да си сипе кафе.

Пайпър: Как са моите мъже?
Лео: Непослушни.
Пайпър: Защо така?
Лео: Не искат да ядат.

Пайпър поглежда към масата и изглежда веднага разбира какъв е проблема.

Пайпър: Скъпи, мисля че си объркал чинийте.
Лео: Какво?
Пайпър: Искаш да нахраниш Крис с каша а Уаят с пюре, а това е невъзможно.
Лео: Защо?
Пайпър: Защото Крис не обича каша, а Уаят не обича пюре.

Пайпър разменя двете чиний.

Лео (леко разочарован): Изглежда съм пропуснал повече, отколкото мислех.
Пайпър: Глупости, това е дреболия.
Лео: Само че дреболийте вървят една след друга, образувайки една дълга верига.
Пайпър: Е, аз мислех да записвам почти всичко, което става тук, само че... Ами, нали знаеш, камерата притърпя леко демонско произшествие.

Лео леко се усмихва. Той иска да добави нещо, но звънецът иззвънява.

Пайпър (въртейки очи): Е, май ще се наложи да отложим разговора...
Лео: За по-късно.
Пайпър: Както винаги.

Пайпър излиза от кухнята и отива да отвори вратата.

За сега е яко

Пайпър отваря вратата и вижда Фийби.

Пайпър: Фийби? От кога използваш звънеца?
Фийби: Ами нали Лео отсъства много дълго и реших, че двамата може да искате да останете насаме.
Пайпър: Значи сега сме насаме?
Фийби: Е, планът ми си има пропуски.

Пайпър се усмихва и повдига вежди.

Пайпър: Все едно, какво става? Само не ми казвай, че е нещо с демони!
Фийби: Демони? Хм, може би вътрешни демони.

Пайпър и Фийби постепенно отиват към всекидневната.

Пайпър: Да не би да имаш проблеми с Куп?
Фийби: Да. Не...Може би.
Пайпър: Окончателно?
Фийби: Не знам дали мога да го нарека точно проблем. Всъщност просто нямаме подходящи теми за разговор.
Пайпър: Определено е проблем.
Фийби: Вчера седнахме на дивана пред телевизора. Разбира се, целта ни не беше да гледаме филм, а да си поговорим малко. Само че осъзнах, че не знам какво да му кажа. Реших да изчакам той да каже нещо и знаеш ли какво изръси след тридесет минути мълчание? "Според теб Джак ли е убиеца?" Кълна се идеше му да му кажа: "Не според мен Фийби е убиеца, убиеца на купидони!".
Пайпър: Да, определено е проблем.
Фийби: Какво да правя?
Пайпър: Защо не поговориш с него за това?
Фийби: Защото всъщност проблема не е точно това. Аз имах какво да му кажа, но не знаех дали трябва да го кажа.
Пайпър: Какво имаш предвид?
Фийби: Ами, исках да го питам някои неща за купидоните. Мо, не знам дали няма да засегна болна тема за него.
Пайпър: Разбирам... Ами, ще се наложи да го питаш каквото искаш все пак сте двойка, разбираемо е да искаш да знаеш.
Фийби (някак недоволна): Да, сигурно си права.

В този момент звънецът отново иззвънява.

Пайпър: Днес съм страшно търсена.

Фийби се усмихва.

Пайпър става от дивана и отваря вратата. От другата страна е Хенри.

Пайпър (леко изненадана): Хенри? Здрасти.
Хенри: Здрасти, Пайпър.
Пайпър: Влизай.

В този момент Лео слиза по стълбите и отива при тях.

Лео: Здрасти Хенри. Готов съм, да вървим.
Пайпър: Къде ще ходите?
Хенри: С Лео се уговорихме да пием по кафе и да се поопознаем.
Лео (стоейки точно до Пайпър): Да, ще бъде страхотно.
Хенри: Добре, да вървим тогава.

Лео и Хенри излизат от къщата, а Пайпър затваря вратата след тях.

Пайпър (на себе си): Хм.

Пайпър се връща във всекидневната.

Фийби: Кой беше?
Пайпър: Хенри.
Фийби: А защо Лео изтича като за среща?
Пайпър (смеейки се): В известен смисъл, може и така да се каже.

Фийби поглежда объркано.

Пайпър: Лео и Хенри са се разбрали днес да излязат и да се опознаят. Нали знаеш, Лео изпусна сватбата на Пейдж и почти не познава Хенри.
Фийби: Май и Куп днес щеше да излиза с Лео.
Пайпър: Възможно е. Не знам какво му става на Лео. Напоследък само говори за дългият период от време, който е пропуснал. Сякаш е изпуснал цял век, а не няколко месеца.
Фийби: Трудно е за него. В нашия живот за една седмица се случват хиляди неща, какво остава за няколко месеца.
Пайпър: Да, може би си права.
Фийби: Като заговорихме за време... Кога ще посетим Прю?
Пайпър: Мислех да отидем следобяд.
Фийби: Чудесно. Ще дойда към четири часа.

Фийби става от дивана.

Пайпър: Тръгваш ли?
Фийби: Да, ще направя пореден опит да спася връзката си.
Пайпър: Късмет.
Фийби: Благодаря ти. Ще ми е нужен.

Фийби напуска всекидневната, а след това и имението. След като тя затваря входната врата една голяма нощна лампа се материализира въвъ формата на демон в човешка форма. Той има усмивка на лицето си. Очевидно е чул целия разговор.

Демон (доволно): Щом искаш късмет ще го получиш, но никой не гарантира, че ще е добър!

Интро:

Епизода е супер, а интрото е върховно. Нямам търпение за по-нататък....

Да така е

Много се радвам, че ви е харесало.

Да мила супер е

Сан Франциско,
Апартамента на Пейдж и Хенри

Пейдж тъкмо отсервира масата, когато мобилния й започва да звъни. Пейдж взима мобилни и го вдига.

Пейдж: Ало.
Гласът от другата страна: Здрасти Пейдж.
Пейдж: Кой се обажда.
Гласът от другата страна: Аз съм, Били.
Пейдж (сериозно): Какво искаш?
Били: Искам само да се видим и да поговорим.
Пейдж: От къде да знам, че пак няма да се опиташ да ме убиеш?
Били: Моля те Пейдж.
Пейдж: Къде искаш да се видим?
Били: Кафене "Карпентър" става ли?
Пейдж: Чакай ме там след 20 минути.

Пейдж не изчаква Били да довърши и затваря телефона.

Пейдж: Дано само Пайпър да не научи за това.

Сан Франциско,
Книжарница

Фийби влиза в една книжарница и започва да разглежда. Отива до книгите от семейната секция. Тя взима една книга на която пише "Щастлив Брак".

Фийби: Е, малко е рано за това, но ще свърши работа и за срещи.

Фийби взима книгата. След това взмиа друга книга, на която пише "Щастливи мъже, задоволени жени".

Фийби: Ооо... Е, какво пък ще ми трябва.

Фийби взима и тази книга, след това взима още една от рафта, на която пише "Романтиката: Пътят към любовта".

Фийби: Определено ще я взема.

Фийби взима и тази книга и без да иска бута две книги от съседния рафт. Тя вдига едната, но заглавието на другата привлича погледа й - "Как да превъзмогнем смъртта на любим човек". Фийби поглежда някак тъжно към книгата и сед това я оставя на мястото й. След това се отправя към продавачката, за да плати взетите книги.

Сан Франциско,
"Кафене Карпентър"

Лео, Куп и Хенри седят на една маса.

Куп (явно довършващ някаква история): И така с Фийби станахме двойка. Само че сега ме мъчи един проблем. Не знам как да й предложа нещо по-сериозно. Ти как го направи Хенри?
Хенри: Аз предложих на Пейдж на моста "Голдън Гейт".
Куп: Страхотно. Ами ти, Лео?
Лео: Ами... Аз предложих на Пайпър в къщата.
Хенри: Май Пейдж ми беше казала нещо за тоалетна.

В този момент и тримата започват да се смеят. Изведнъж Били влиза в кафенето. Лео веднага я забелязва.

Лео (изненадан): Били?
Куп: Какво ли прави тук?
Хенри: Тя не се ли опита да убие момичетата, заедно със сестра си.
Лео: Да, но беше под влиянието на Кристи.
Куп (към Хенри): Сестра й. (имайки предвид Кристи, за да поясни на Хенри.)

Хенри кимва в знак на съгласие.

Внезапно и Пейдж влиза в кафенето. Хенри изглежда страшно изненадан, направо шокиран.

Хенри: Пейдж?!

Само че Хенри не осъзнава колко силно извиква името на съпругата си. Пейдж веднага поглежда към него. И естествено вижда и Лео и Куп.

Пейдж: Мамка му, толкова за прикритието от Пайпър!

Край на първа част

Супер е мила Най ми хареса това в книжарницата Само това за смъртта на любим човек дано да не й потрябва

Много се радвам, че ти е харесало Галя

И на мен новата част ми харесва

Супер и твоя епизод е много як Михи, както и на всички останали.

Мерси Радинце

Сан Франциско,
Имението

Пайпър е в хола с Уаят и Крис. Тя чете някакво списание. Изведнъж чува някакъв глас зад себе си.

Гласът: Здрасти Пайпър.

Пайпър се стряска и се обръща в посока на гласа. Вижда Куп.

Пайпър: Куп, какво правиш тук?
Куп: Ами, търсех Фийби, но не я намерих. Видях един демон.
Пайпър: Какъв демон?
Куп: Малко ми е трудно да ти го опиша. Май съм го виждал и преди.
Пайпър: О, не само не гости от миналото!
Куп: Може би трябва да прегледаме книгата. Вероятно ще успея да го позная.
Пайпър: Разбира се, да вървим.

Пайпър и Куп се качват по стълбите.

Сан Франциско,
Апартамента на Куп и Фийби

Фийби се е излегнала на дивана и чете книгата "Романтиката: Пътят към любовта".

Фийби (говорейки за нещо, което е прочела): Ето това трябва да свърши
работа.

Фийби внезапно става от дивана и се отправя към входната врата, след това напуска апартамента.

Сан Франциско,
Улица

Пейдж и Хенри са в колата на Хенри. Те пътуват към апартамента си.

Хенри: Пейдж тя се опита да те убие.
Пейдж: Просто ми беше интересно какво ще каже нали не съм тръгнала да й опростявам греховете.
Хенри: Скоро няма й да тръгнеш.
Пейдж: И защо?
Хенри: Защото още не си станал свещеник, освен ако не си пропуснала да ми го кажеш.
Пейдж: Ами, чакай да помисля......... Не, не съм ствала свещеник.
Хенри: Това е чудесно.

Пейдж се усмихва, Хенри също.

Хенри: Моля те, вече не се срещай с нея без да ми казваш.
Пейдж: Хенри спокойно, нищо няма да ми направи.
Хенри: Пейдж, моля те, обещай ми.
Пейдж: Добре, обещавам. Май се вживяваш в ролята си на полицай.
Хенри: Та нали това ми е работата.
Пейдж: А, да.

Хенри извърта очи, а след това се усмихва, както и Пейдж.

Сан Франциско,
Хранителен магазин

Фийби е в един хранителен магазин, пазарувайки доста неща.

Фийби: Вино, хайвер...

Фийби взима двете неща. След това ги пъха при една голяма купчина продукти в една количка. Внезапно Фийби попада на някакъв щанд с дискове. Тя вижда един диск и започва да чета надписа: "За тези, които харесват романтиката..."

Фийби: Точно това ми трябваше.

Фийби взима диска и се отправя към магазинерката.

Имението

Пайпър и Куп се качават на тавана. Пайпър отива до книгата на сенките и я отваря на произволна страница. Куп се доближава, но когато стига до книгата просветва леко и изхвърча на пода, точно както прави, когато се пази от злото. Пайпър поглежда към Куп.

Куп: Явно книгата е решила да ме затрудно малко.
Пайпър: Какво...

Но преди Пайпър да довърши репликата си Куп променя фотмата си и се превръща в демона, който по-рано беше в коридора на къщата. Демона образува огнено кълбо и замерва Пайпър с него преди тя да може да реагира на цялата ситуация. Кълбото удря Пайпър в рамото и тя отлита към вратата, и пада на пода. Демона се усмихва, но изведнъж Пейдж се телепортира зад него.

Пейдж: Хей! Кой си ти?
Демона: Твоят най-голям...
Пейдж: Кошмар? Да бе, всеки така казва.

Демона се усмихва и замерва Пейдж с игнено кълбо, но преди да я удари тя се телепортира. По този начин демона пропуска. Пейдж отново се телепортира и се провиква:

Педйж: Лампа!

Една лампа отлита към демона, но когато го удря той не проявява никаква реакция.

Демона: Това ли е най-доброто, което можеш?

Демона изтичва към книгата и казва последното си изречение в движение. След това я докосва, но този път тя не се опитва да се предпази. Пейдж се изненадва за миг и демона се възползва той отново се опитва да я удари с огнено кълбо, но Пейдж се осъзнава навреме и се телепортира. Демона отново пропуска. Пейдж се телепортира отново в стаята.

Пейдж: Откажи се. Няма да успееш.
Демона: Не и този път!

В този момент Пайпър взривява демона. Той избухва в пламъци.

Пайпър: Май нямаш друг избор.

Но пламъците изчезват.

Демона: Май пак трябва да си помислиш.

След тези думи демона изчезва в пламъци и оставя изненаданите момичета сами на тавана.

И на мен ми харесва

Хипер Яко е Ради

малии мн готиноо ради ти си роден режисьор

Много ви благодаря.

Имението,
Таванът

Фийби затваря ядосано книгата на сенките.

Фийби: Разбира се, че няма нищо. Когато ни трябва нещо наистина важно от книгата никога не е там, а има всякакви други глупости, като Любовна магия, например. Та кой би използвал подобно нещо?
Пайпър: Ти си го правила.
Фийби: Но и ти не остана по-назад от мен или забрави, че бяхме заедно?

Пайпър се усмихва.

Пейдж: Момичета наистина оценявам хумора ви, но мястото му не е тук, не и в този момент, нали?
Фийби: Да, да, но ако не разведрим малко обстановката ще полудея.
Пайпър: Не си единствена.

Пейдж сяда рязко на дивана.

Пейдж: Какво ще правим сега? Обикновено книгата ни помага, а сега няма нищо в нея. Как ще се справим с демон, който не можем да унищожим?!
Пайпър: Ако е решил да ни е убие е само въпрос на време.
Фийби: Има нещо, което не се връзва. Ако толкова иска да ни убие защо не го направи, когато имаше възможност. Бяхме толкова изненадани, че изобщо нямаше да му е трудно.
Пайпър: Значи, мислиш че иска нещо друго.
Пейдж: Какво може да иска?
Фийби: Сила?

Изражението на Пайпър внезапно се променя. Става много разтревожено.

Пайпър: Но коя сила?

Пайпър внезапно става от стола и тичешком излиза от тавана. Пейдж и Фийби споделят кратък поглед, а след това тръгват след нея.

Фийби: Пайпър, опитвам се да разбера плана ти, но наистина ми е много трудно.

Пайпър игнорира забележката на Фийби.

Фийби: Знаеш ли почти толкова трудно е, колкото да водиш монолог.

Пайпър отива до детската стая и отваря вратата. Уаят и Крис са там и си играят. Пайпър въздъхва с облекчение.

Фийби: Мислеше, че...
Пайпър: Е, сега вече стана интересно. Демона не ни уби и явно не иска силите на Уаят и Крис.
Пейдж: Тогава какво, по дяволите, иска?
Пайпър: Нямам представа.

В този момент Лео отваря входната врата и влиза в именето.

Лео: Пайпър, прибрах се.

Пайпър слиза по стълбите, заедно с момчетата. След нея идват Фийби и Пейдж.

Лео: Здравейте!
Пайпър: Здравей, Лео!

Пайпър отива до Лео и му дава момчетата, заедно с една отвара.

Лео: Какво...
Пайпър: Имаме си работа с демон, трябва да заведеш момчетата в магическото училище и останете там, докато не дойдем да ви вземем. Чао!
Лео: Чакай, чакай! Какво ства?
Пайпър: Нали ти казах?
Лео: Това не е обяснение.
Пайпър: Това е най-важното. Подробностите по-късно. Сега тръгвай.
Лео: Добре, ще оставя момчетата и се връщам да ви помогна. Дай ми още една отвара.
Пайпър: Лео, ти също оставаш там.
Лео: Какво?
Пейдж: Сега, когато си смъртен е опасно да си тук.
Фийби: Наистина става дума за много силен демон.
Лео: Това е още една причина да ви помогна.
Пайпър: Лео... Не можеш да ни помогнеш.
Фийби (към Пейдж): Пейдж ела да прегледаме книгата отново.
Пейдж (към Фийби): Нали я прегледахме и не открихме нищо в нея.
Фийби: Пейдж....

Пейдж осъзнава, че целта на Фийби е да оставят Лео и Пайпър насаме.

Пейдж: Да, права си. Може да сме пропуснали нещо.

Фийби и Пейдж се качват по стълбите към тавана.

Пайпър: Лео...
Лео: Пайпър няма начин да ме накараш да стоя с кръстени ръце, докато се биете с толкова опасен демон.
Пайпър: Е, той не е чак толкова опасен.
Лео: Нали уж бил много силен?
Пайпър: Ами...
Лео: Казах, че ще ви помогна.
Пайпър: Но...
Лео: Какво ти става? Защо не искаш помощта ми. Нима вече съм бещпомощен за теб?
Пайпър: Просто не искам да те загубя отново. Разбра ли?

Лео веднага започва да се чуства виновен от реакцията си. Изражението му умеква.

Лео: Съжелявам.
Пайпър: Моля те, не идвай.
Лео:.... Добре.
Пайпър (с лека усмивка): Благодаря ти.

Пайпър целува Лео, след това той взима момчетата и хвърля отварата. Те изчезват и Пайпър остава сама в коридора.

Подземния свят,
Демонска пещера

Виждаме мрачна пещера с няколко факли и малко огнище. Демонът, който по-рано атакува сестрите стои пред огнището. Точно зад него идва друг демон.

Демонът (не този от по-рано): Феликс, може ли да поговорим?
Феликс (този от по-ранната атака): Ами, говори.
Демонът: Виж, аз не се съмнявам в уменията ти, само че другите...
Феликс: Не овъртай! Казвай направо, каквото имаш да казваш.
Демонът: Ами чудех се дали можеш да ми разясниш плана си, за да успокоя другите.
Феликс: От кога съм длъжен да ви давам обяснения?
Демонът: Не, че си длъжен. Просто...
Феликс: Млъквай! Не ми се слушат глупостите ти!

Демонът млъква и свежда покорно глава.

Феликс: Може да кажеш на приятелите си, че този път няма да се провалим. Това би трябвало да е достатъчно.
Демонът: Много преди теб опитваха, но...
Феликс: Докога ще ми излизате все с едни и същи клишета? Сестрите нямат предства какво съм намислил. Нямат шанс срещу мен. Не могат да ме унищожат.
Демонът: Занку каза същото.
Феликс (внезапно ядосал се): Аз не съм Занку! (Феликс се обръща и тръгва към демона): Аз съм много по-добър от Занку! Ясно?!
Демонът: Да.
Феликс: Ще накарам сестрите да изпитат неописуема болка, а след това ще се възползвам от ситуацията.
Демонът: Но, как...
Феликс (с усмивка): Дори да ти кажа няма да можеш да разкажеш на останалите.
Демонът: Защо?

Феликс хваща демона за гърлото и той избухва в пламъци, точно преди да умре Феликс му казва:

Феликс: Защото мразя да ми се месят в работата!

Демонът експлодира.

Много е яко!

Мерси Михи

Наистина е много яко