Епизодите на Ради

Мерси много

Моля

Сан Франциско,
Апартамента на Фийби

Куп влиза в апартамента.

Куп: Фийби?

Куп се оглежда и вижда, че Фийби не е в апартамента. След това вижда оставените книги на дивана. Той отива до дивана и взима една от книгите - "Романтиката - Пътят към любовта" Куп започва да я чете.

Куп (прочел нещо): Хм, може да свърши работа.

Имението,

Виждаме входната врата, а след това и Пайпър, която отива до нея и я отваря. От другата страна виждаме Хенри.

Пайпър: Хенри?
Хенри: Здрасти Пайпър! Пейдж тук ли е?
Пайпър: Да, тук е. Влизай, ще я извикам.

В този момент пейдж също пристига в коридора.

Пейдж: Хенри?
Хенри: Пейдж, къде по дяволите беше?
Пейдж: Ами, тук.
Хенри (ядосано): Можеше поне да ми кажеш, не мислиш ли? Знаеш ли колко се разтревожих?

Пайпър усеща, че по-добре да остави Хенри и Пейдж насаме.

Пайпър: Аз... Ще ида да видя какво прави Фийби.

Пайпър се качва по стълбите, оставяйки Пейдж и Хенри сами.

Пейдж: Добре Хенри, кой успя така да те ядоса?
Хенри: Очевидно е кой.
Пейдж: Не съвсем. Някой те е ядосал и сега си го изкарваш на мен.
Хенри: Пейдж, никой не ме е ядосвал. Ядосан съм на теб.
Пейдж: Само защото не съм ти казала, че ще идвам тук?
Хенри: Не е ли достатъчна причина?
Пейдж: Хенри, за бога това са сестрите ми...
Хенри: Да, но аз мислех, че демон те е отвлякъл или ти се е случило нещо лошо. Не знаеш как съм се надявал да си тук, нямах представа какво ще правя, ако не те бях открил.
Пейдж: Добре, съжелявам.
Хенри: Малко е късничко. Пейдж. омръзна ми да ме пренебрегваш така. Държиш се така, сякаш не съм ти съпруг.
Пейдж: може би това е защото избързахме...

Пейдж внезапно спира да говори, сякаш иска да върне последните си думи назад. Хенри изглежда много натъжен и кимва два пъти с глава.

Хенри: Избързахме със сватбата.
Пейдж: Не, не исках да...
Хенри: Стига, Пейдж! Недей.

Хенри се обръща и отваря вратата.

Пейдж: Къде отиваш?

Хенри не й обръща внимание и излиза от къщата.

Пейдж отпуска рязко тяло и свежда глава.

Имението,
Тавана

Фийби и Пайпър са на тавана и преглеждат някакви други книги, не книгата на сенките.

Фийби: Няма смисъл. Щом в книгата на сенките нямаше нищо...
Пайпър: И друг път се е случвало. Може би тук ще пише нещо.
Фийби: Да, случвало се е, но само за демони от долно ниво.

Пейж влиза на тавана.

Пейдж: Е, как върви?

Пайпър и Фийби я поглеждат едновременно.

Пайпър: Какво стана с Хенри?
Фийби: Чухме викове.
Пейдж: Да кажем, че Хенри беше малко изнервен.
Фийби: Ако това е малко, ако вземе да се изнерви много трябва да се готвим за трета световна война.

Пайпър се подсмихва.

Пайпър: Защо е бил изнервен?
Пейдж: Защото според него го игнорирам.
Фийби: Така ли е?
Пейдж: Не!

Фийби я поглежда настоятелно.

Пейдж: Може би, понякога.
Пайпър: Нормално е, отскоро сте женени, още не си свикнала.
Пейдж: Имах лошия късмет да изляза със същия довод.
Фийби/Пайпър: Луда ли си?

Пейдж се стряска.

Фийби: Пейдж не може да казаваш на съпруга си, че сте избързали със сватбата.
Пайпър: Направо си е пълна лудост.
Пейдж: Добре, полудели временно сестрички, аз от къде можех да знам, че ще реагира така?
Фийби: Пейдж, а ти как очакваше да реагира?
Пейдж: Аз изобщо нямах намерението да му казвам, но си изпуснах нервите и...
Пайпър: И реши да му натикаш в лицето, че не си искала да се омъжваш за него толкова скоро?
Пейдж: Добре, това е много преувеличено. Не съм го "натикала в лицето" само му намекнах.
Фийби: Значи не му каза: "Избързахме със сватбата"?

Пейдж свива устни и тропва с крак.

Пейдж: Добре, достатъчно! Стига сте се занимавали с мен. Ще оправя нещата. Сега по-важно е да разберем какво иска онзи демон.
Фийби: За съжеление, ще се отървеш този път.
Пейдж: Е, какво да ти кажа? Късмета ми е на ниво.

Пейдж и Фийби сядат на масичката, на която седи Пайпър и започват да преглеждат книгите, върху масата.

Aпартамента на Фийби

Куп поръсва с рози пода, когато изведнъж на вратата се почуква.

Куп: Момент.

Куп пуска романтична музика и изгася осветлението. Сега светят само свещи. Обстановката е точно като за романтична вечеря.

Куп: Влез.

Вратата се отваря, но вместо Фийби в апартамента влиза Хнери. Той изненадано оглежда стаята.

Хенри: Ако знаех, че така ще ме посрещнеш щях да се облека по-официално.
Куп: Да, много смешно.

Куп спира музиката и пуска осветлението.

Куп: Хенри, не че не се радвам да те видя, но сам виждаш, че момента не е много подходящ. Фийби може да си дойде всеки момент.
Хенри: Ако бях на твое място, не бих я чакал.
Куп: Защо?
Хенри: Защото Фийби, Пейдж и Пайпър отново преследват демон.
Куп: Мислех, че Фийби е отишла за да посетят Прю.
Хенри: Едва ли днес ще имат тази възможност. Вече е седем часа.
Куп (разочаровано): Е, изглежда романтичната вечеря пак пропада.
Хенри: Май и аз трябва да свиквам с това.
Куп: Спокойно, аз съм с Фийби от по-кратко, отколкото ти с Пейдж. Пък и вие поне сте женени, а ние не можем да проведем една нормална среща.
Хенри: По-добре така, отколкото да имаш нещастен брак.
Куп: Нещастен ли?
Хенри: Е, не точно нещастен, но... да кажем, не много щастлив.
Куп: Искаш ли една бира?
Хенри: Бира, любовни проблеми... Супер! Давай я.

Хенри сяда на дивана, а Куп отива в кухнята. След няколко секунди Куп се връща с две бири и сяда до Хенри.

Куп: Заповядай.

Куп подава бирата на Хенри. Той я взима и я отваря. След това двамата се чукват.

Куп: Наздраве!

Подземният свят,
Демонска пещера

Феликс е застанал пред тълпа демони.

Феликс: Изненадан съм как никой досега не се е сетил за това.

Следва пауза. Демоните мълчат и никой не смее да каже нищо на Феликс, никой не иска да си изпроси смъртта.

Феликс: Дойде моментът да разберете какъв е планът ми.

Феликс се усмхва.

Феликс (викайки): Корлиния!

Една красива, млада жена с дълга руса коса се приближава грациозно към Феликс. Тя застава точно до дясното му рамо. Феликс не сваля самодоволната усмивка от лицето си.

Феликс: Покажи какво можеш.

Корнили също се усмихва а след това изневиделица се преобразява в Прю! Демоните ахват. Всички започват да шушукат помежду си.

Феликс: Тишина!

Демоните моментално млъкват.

Феликс: Този път планът ми е идеален. Никой не може да ме спре. Ще атакувам там, където ще ги заболи най-много. Този път чародейките са обречени!

Феликс се усмихва за последен път и с това сцената приключва.

Край на втора част

Много е яко

Мерси Михи

Пак заповядай

Браво Радинце!

Имението,
Таванът

Пайпър, Фийби и Пейдж все още преглеждат някакви магически книги.

Пайпър: Няма смисъл. Е, предполагаше се, че това е обречена кауза, след като нямаме представа какво търсим.
Фийби: Може би си права.
Пейдж: Добре де, след като не можем да разберем точно какъв демон е, нека се опитаме да разгадаем дарбите му.
Фийби: Какво имаш предвид?
Пейдж: Мисълта ми е , че щом не успяхме да го убием, при положение, че избухна в пламъци, явно има нещо, което му помага.
Пайпър: Намекваш за... Амулет.
Пейдж: Именно.
Фийби: Следователно, ако искаме да го убием трябва да му вземем амулета.
Пейдж: Само, ако теорията ми е вярна.
Пайпър: Може да не е вярна, но със сигурност изглежда доста правдоподобна.
Фийби: Е, как ще рзберем дали е истина?
Пайпър: Не можем. Ще се доверим на истинктите си.

Фийби и Пейдж споделят поглед и се усмихват.

Имението,
Всекидневната

Пайпър, Фийби и Пейдж слизат по стълбите от тавана към всекидневната.

Пейдж: От къде да знаем, че щом е неустоим за силите ни, няма да бъде същото и с кристалите?
Пайпър: Досега никой, не е побеждавал кристалите, включително и Занку.

Внезапно момичетата чуват глас зад себе си.

Гласът: Защо всички ме сравняват със Занку?

Пайпър, Фийби и Пейдж рязко се обръщат в посока на гласа. Те виждат Феликс. И трите леко се стряскат.

Феликс: Всъщност аз съм много по-велик от него.
Фийби: Кой си ти?
Феликс: Наричай ме Феликс.
Пейдж: Кой ги мисли тези имена?

Феликс поглежда Пейдж, малко раздразнен от забележката й.

Пайпър: Какво искаш?
Феликс: Каквото и всички останали.
Фийби: Смъртта ни?
Феликс: Силите ви.
Пайпър: Защо ли не съм изненадана.
Пейдж: Е, имам лоша новина Феникс...
Феликс: Феликс!
Пейдж: Да, все едно. Няма да получиш силите ни.
Феликс: Не бъди толкова сигурна.

Момичетата през цялото време се оглеждат за медальон, но така и не виждат такъв.

Фийби: Да видим какво можеш.

Фийби полита във въздуха и се засилва към Феликс, след това го удря право в лицето. Той залитва, но се изправя със светкавична бързина. След това хваща крака на Фийби, преди тя да може да се осъзнае, преобръща я и тя се удря в стената. Феликс използва телекинеза и я бута в другата стена, за да загуби съзнание.

Пайпър: Фийби! (Към Феликс): Ще съжеляваш за това.

Пайпър се опитва да взриви Феликс, но този път изобщо не успява, дори не се опитва да го замрази, очевидно е, че няма да може. Феликс оформя огнено кълбо в ръката си и го хвърля по Пайпър, но Пейдж веднага го извиква в ръката си, а след това го запраща обратно към Феликс. Той отново със светкавична бързина се придвижва до Пайпър и използва телекинеза и срещу нея, преди тя или Пейдж да са се осъзнали. Феликс запраща Пайпър в един шкаф и тя също загубва съзнание. Остават Пейдж и Феликс.

Феликс: Промени ли си мението?
Пейдж: Никога!
Феликс: Никога не казвай никога.

Феликс се усмихва, а след това използва телекинеза и запраща една ваза по Пейдж, тя извиква за вазата, само че докато я чака да се телортира в ръката и Феликс застава зад нея и когато вазата се телепортира в ръката на Пейдж той я грабва и удря Пейдж с нея. Тя пада на земята, но не загубва съзнание. Феликс използва телекинеза още веднъж и запраща Пейдж в големия часовник. След това Пейдж също изпада в безсъзнание.

Феликс: Идеално!

Феликс изчезва в пламъци, а сестрите изчезват, заедно с него.

Ради супер е

Мерси Цвети. Много се радвам, че ти харесва Лов Ю

И аз те обичкам Радии

Много яко епизодче

Мерси Михи

Магическото Училище

Лео въви напред по стаята и сякаш очаква някой да дойде. Изведнъж един старейшина се телепортира зад него.

Старейшината: Какво има Лео?

Лео се обръща в посока на гласа.

Лео: Трябва ми помощта ви.
Старейшината: Мислех, че повече не ти трябваме, след като избра брака си пред нас.
Лео: Пак ли ще говорим за това?
Старейшината: Само го отбелязвам. Както и да е, какво искаш?
Лео: Искам да ми кажеш дали сестрите са добре.
Старейшината: А аз от къде да знам дали са добре? Не ги наблюдаваме постоянно.
Лео: Така е, но не можеш ли да се опиташ да ги усетиш? Това е напълно достатъчно.

Старейшината се чуди за малко, дали да изпълни молбата на Лео, но след това затваря очи и след няколко минути ги отваря отново.

Лео: Какво става?
Старейшината (разтревожен): Не знам... Не мога да го усетя. Сякаш не са тук. Вероятно са отишли в подземния свят. Знаеш, че там силата ни не действа.
Лео: Добре, а не може ли...
Старейшината: Това е всичко, което мога да направя за теб. Довиждане Лео.

След тези думи старейшината се телепортира извън магическото училище.

Лео (на себе си): По дяволите! Пайпър, къде си?

Подземният свят,
Пещерата на Феликс

Виждаме лицето на Феликс, което в началото е в близък план, но само за секунда се увеличава със светкавична бързина и сега можем да видим целия Феликс.

Феликс: Не ви ли казах? Ето, че доказах, че чародейките не са никаква трудност за мен.

Внезапно кадарът се увеличава още повече и вече виждаме тълпа от демони, а до тях - три пентаграма, на които лежжат Пайпър, Фийби и Пейдж. Един от демоните в тълпата пристъпва напред. Той е облече с дълга черна роба, с качулка, така че изобщо не можем да видим как изглежда.

Демонът: Браво! Не очаквахме, че ще успееш.
Феликс: Как така се осмели да си признаеш? Значи имало поне един смелчага измежду вас. Но виждам, че е жена. Това малко ме разочарова.
Демонът: Понякога жените сме по-смели от някои мъже.

Демоните започват да се смеят, а Феликс се усмихва.

Феликс: Явно е така. Връщай се на мястото си. Имаме много работа.

Демонът свежда покорно глава и се връща на мястото си сред тълпата.

Феликс: А сега е време за шоу. Корлиния!

Корлиния се появява от сенките и отива до Феликс.

Феликс: Готова ли си за действие?
Корлиния: И още как.

Следва гледка на сестрите върху пентаграмите.

Подземният свят,
Пещерата на Феликс

Виждаме Феликс и Корнилия, както и Пайпър, Фийби и Пейдж в пещерата. Тълпата от демони вече я няма.

Феликс: Давай.

Корнилия приема образа на Прю.

Феликс: Продължавай.

Корнилия се превръща в червена светлина и се вселява в тялото на Фийби. Феликс се усмихва.

В съзнанието на Фийби:

Фийби стои сама в някаква стая обгърната от бяло сияние.

Фийби: Къде съм?

Внезапно Фийби чува глас зад себе си.

Гласът: Фийби?

Фийби рязко се обръща, защото веднага разпознава гласа - гласът на Прю.

Фийби (едновременно изненадана и разстроена): Прю?

Прю излиза от бялото сияние, облечена в изящна бяла рокля.

Фийби (усмихвайки се): Прю! Но как...?
Прю: Защо ме остави Фийби?
Фийби: Какво?
Прю: Предпочете Коул пред мен. Можеше да ме спасиш, но ме остави, заради него. А сега къде е той? Ти самата го уби.

Очите на Фийби се насълзават. Тя много се натъжава.

Фийби: Съжелявам.
Прю: Това няма да промени нещата. Ако беше останала това нямаше да се случи. Разчитахме на теб. А ти къде беше? Заряза ни. Всичко стана заради теб.
Фийби (много разстроена): Моля те Прю прости ми. Моля те.

Фийби започва да плаче. Изведнъж отново се връщаме в реалността. Червената светлина напуска тялото на Фийби и се вселява в тялото на Пайпър. Феликс наблюдава с огромен интерес.

В съзнанието на Пайпър:

Пайпър се намира в имението. Само че стената е разбита. Същата сцена, както от преди пет години, само че без телата на Пайпър и Прю. Пайпър веднага разпознава сцената.

Пайпър: Защо съм тук? Какво става?

Внезапно Пайпър чува глас зад себе си.

Гласът: Защото е време да си понесеш последствията.

Пайпър не се обръща. Не й е нужно.

Пайпър: Прю?

Чак след това Пайпър се обръща.

Прю: Защо не ме спаси? Жертвах се заради теб. Трябваше ти да умреш.
Пайпър: Какво... Права си. Аз съм виновна.
Прю: Лео спаси първо теб, защото ти беше съпруг.
Пайпър (плачейки): Знам...
Прю: Можеше да ме спасиш, да не оставяш Шакс да ме убие.
Пайпър: Съжелявам Прю. Толкова много съжелявам. Не знаеш какво не бих дала, за да върна времето назад.
Прю: Но времето не може да се върне. Твърде късно е!

Пайпър рухва. След това отново се връщаме в реалността. Червената светлина излиза от тялото на Пайпър и се вселява в тялото на Пейдж.

Феликс: Този път ще успеем!

В съзнанието на Пейдж:

Пейдж се намира в мрачна стая. Изведнъж Прю идва към нея. Тя веднага я вижда, защото не е с гръб към нея.

Пейдж: Прю? Но как е възможно?
Прю: Предполагам, че не се радваш да ме видиш.
Пейдж: Какво?
Прю: Толкова се противеше, когато имаше възможност да ме спасят.
Пейдж: За какво говориш?
Прю: Говоря за ангела на съдбата. Пайпър и Фийби щяха да ме спасят, но ти ги разубеди.
Пейдж: Не е вярно.
Прю: Напротив. Знаеш, че е вярно. Ти си виновна за това, че останах мъртва.

Пейдж не може да каже и дума.

Прю: Зае мястото ми.
Пейдж: Но аз съм една от вас.
Прю: Ти никога няма да бъдеш една от нас. Дори не си истинска Халиуел, само наполовина.

Пейдж започва да плаче. Отново се връщаме в реалността. Червената светлина излиза от тялото на Пейдж и отново приема формата на Прю пред Феликс. След това се променя в Корнилия.

Феликс (усмихвайки се): Браво!
Корнилия: Кога ще си получа наградата?
Феликс: Тоест една от силите?
Корнилия: Да.
Феликс (усмихвайки се): Наистина ли мислеше, че ще ти дам една от силите?

Корнилия поглежда Феликс объркано, но същевременно и леко уплашено. Феликс не спира да се усмихва, а след това оформя огнено кълбо и убива Корнилия.

Феликс: Каква загуба! Имаше страхотни сили.

Феликс поглежда към Чародейките.

Феликс: Но не могат да се сравняват с тези... Които много скоро ще бъдат мои!

Много е яко Ради

Мерси Михи

Моля

Много е интересно , Ради!

Мерси Сиси

Магическото училище

Лео преглежда някакви стари, дебели книги.

Лео: Не мога да стоя тук. Трябва да проверя какво става.

Лео отива до едно шкафче и взима някаква отвара от него.

Сцената приключва преди да видим дали я използва или не.

Подземният свят,
Пещарата на Феликс

Фелик стои пред пентаграмите. Сестрите все още са в безсъзнание.

Феликс: Дали ще успея да взема книгата преди да е дошло времето да получа силите.

Феликс се усмихва и повдига вежди.

Феликс: Мога да опитам.

Изведнъж зад него идва демона с черната качулка.

Демона: Не те съветвам.

Феликс се обръща към демона.

Феликс: Я виж ти, смелото момиче пак се появи.
Демона: По-добре да не ходиш сега. Изчакай да получиш силите.
Феликс: Нали не очкваш да те слушам?

Демона не отговаря, а Феликс започва да се смее.

Феликс: Невероятно! Демон от висше ниво да бъде командван от демон на долно ниво.

Феликс продължава да се смее.

Демона: Както кажеш. Ти знаеш най-добре.
Феликс: Точно така.

Феликс се изпарява в пламъци.

Демона: Грешен ход.

След тази реплика демона се обръща и напуска пещерата.

Имението

Феликс се появява в пламъци точно пред книгата на сенките. Той започва бавно да се приближава. Но когато се протяга да я вземе книгата пада на пода.

Феликс: Добре, печелиш.

Феликс сваля от врата си някакъв амулет и го оставя на една масичка. След това отива до мястото, където е книгата и я взима. Този път тя не оказва съпротива.

Феликс: Знаех си.

Фелик се усмихва самодоволно. След това посяга да вземе амулета, но не го вижда на масичката. Внезапно той чува глас зад себе си.

Гласът: Това ли търсиш?

Феликс се обръща и вижда Лео. В едната си ръка Лео държи амулета, а в другата отвара.

Феликс: Пусни го веднага!
Лео: Това не ме устройва.

Лео хвърля отварата в краката си и изчезва.

Феликс: Току що подписа смъртната си присъда, смъртнико.

Подземният свят,
Пещерата на Феликс

Лео се появява в пещерата и вижда момичетата върху пентаграмите. Той веднага отива при Пайпър.

Лео: Пайпър! Пайпър, събуде се. Хайде.

Лео сваля Пайпър от пентаграма. Изведнъж Пайпър просветва в червена светлина, същата в която се бе превърнала Корлиния. Изведнъж Пайпър се стряска и рязко се изправя, сякаш е сънувала кошмар.

Пайпър: Прю!
Лео: Слава богу, добре си.
Пайпър: Не съвсем.
Лео: Какво стана?
Пайпър: Прю... Появи се и ми каза, че аз съм виновна за смъртта й.
Лео: Стига, това не е била Прю.
Пайпър: Знам. За това, не съм добре. Бясна съм. Само да ми падне онзи нещастник и ще го довърша със собствените си ръце.

Пайпър вижда амулета в ръката на Лео.

Пайпър: Какво е това?

Внезапно Пайпър и Лео чуват глас.

Гласът: Това е амулетът ми.

Пайпър и Лео се изправят и виждат Феликс.

Феликс: Изненадан съм, успял си да спасиш едната.
Пайпър: Когато приключа с теб...
Феликс: Няма да имаш такава възможност.
Пайпър: Не бъди толкова сигурен.

Пайпър се опитва да взриви Феликс и го изпраща в стената, след това отива при Фийби.

Пайпър: Фийби! Фийби, ставай. Хайде, Фийби.
Лео: Така няма да стане. Трябва да я свалим от пентаграма.

Лео отива до Пайпър и Фийби и я сваля от пентаграма. Фийби също проблясва с червена светлина. След това става, както с Пайпър.

Фийби: Какво стана?
Пайпър: На кратко, Феликс е решил да си поиграе със съзнанието ни.
Фийби: Знаех си, че онова не може да е Прю.
Пайпър: И при теб ли използва това?
Фийби: Да. Но можце би, донякъде имаше право.
Пайпър: Стига Фийби. Какво ти каза?
Фийби: Че съм предпочела да помогна на Коул, не на нея.
Пайпър: Но ти не знаеше какво става. Това не е въпрос на избор. Ако знаеше щеше да ни помогнеш. В никакъв случай не трябва да се чувстваш виновна.
Фийби: Може би си права, но...
Пайпър: Никакво "Но"! Ти не си виновна.
Лео: И за да ти го докажа ще наруша едиственото правило, което още не съм нарушавал, но тъй като вече не съм старейшина, нито пък бял ангел, май не се брои.
Пайпър: За какво говориш?
Лео: Когато Прю умря аз я излекувах...
Пайпър: Какво?
Лео: Почакай. Но след това се оказа, че всички знаят за тайната ви. Простреляха Пайпър и Коул помоли извора да върне времето, за да може да я спасим. Той го направи, но ти остана в подземния свят.
Пайпър: Как е възможно да не си ми казал за това?
Лео: Не ти казах, за да не видя точно това.
Пайпър: Какво?
Лео: Сега ще обвиняваш себе си.
Пайпър: А не съм ли виновна? Било е въпрос на избор - Аз или Прю. Защо избрахте мен?
Лео: Стига Пайпър! Изобщо не знаехме какво ще се случи. Пък и да не мислиш, че Фийби и Прю щяха да оцелеят? Вероятно щяха да ги изгорят или да ги вкарат в затвор или лудница.

Пайпър навежда глава.

Фийби: Лео е прав.

Пайпър поглежда към Фийби.

Пайпър (към Фийби): Наистина ли го мислиш?
Фийби: Определено. Знам го от личен опит.
Пайпър (към Лео): Ами ти?
Лео: Повече от сигурен съм.
Пайпър: Добре, тогава да събудим Пейдж и да разкажем играта на този демон.

Фийби се усмихва.

Фийби: Направо нямам търпение.

Много е яко Ради

Мерси Михи. Много си те ловкам