Има ли го Елексирът на младостта?
В
"Махабхарата" - древноиндийски епос - се разказва за сока на загадъчно
дърво, удължаващ живота на човека до десет хиляди години. Но точно къде
да го търсим си остава загадка. За „дървото на живота" са знаели и
древните гръцки историци, но те са твърдели, че това не е сок, а
плодовете на някакво отвъдморско дърво, което може да върне на човека
младостта, но не и да дава безсмъртие. В българските народни приказки
се разказва за „живата вода". Но никой досега не е намирал нито
„дървото на живота", нито източника на „живата вода".
Въпреки тора търсенето на начини за постигане на вечен живот продължават.Когато
Христофор Колумб открива неизвестни нови земи на запад в Атлантическия
океан, към тях се отправят и надеждите да се открие най-накрая
източникът на безсмъртието. Някои дори са смятали, че вече е открит, и
са посочвали точните му координати. По този повод италианският хуманист
Педро Мартир - мъченик, близък приятел на Колумб, пише на папа Лъв X:
"На север от остров Еспаньола, между другото, има един остров на
разстояние триста и двадесет мили, както казват тези, които са го
намерили. На острова има неизчерпаемо изворче с течаща вода, което
притежава невероятни свойства: старият човек, който пие от нея, като
същевременно спазва и определена диета, с течение на времето се
превръща в младо момче. Аз моля Ваше Светейшество, не си мислете, че
казвам това поради лекомислие или наивност: този слух наистина се
потвърди в двореца като безспорна истина, а и не само обикновените
хора, но и много от тези, които стоят над тълпата с интелекта и
богатство- то си, също вярват в това."
В това може и да има
някаква истина - водата действително влияе на продължителността на
живота и здравето. Човешкото тяло се състои от седемдесет процента вода
и съвсем не му е безразлично каква вода подхранва тъканите му. Жителите
на няколко острова в Карибско море изглеждат много по-млади от
връстниците си европейци и обясняват този феномен доста прозаично: При
нас на острова от изворите тече вода, която подмладява лицето. Жителите
на централните региони на Шри Ланка се отличават с добро здраве и
изглеждат по-млади за годините си -поради климата и водата от
планинските извори. Много от високопланинските жители предизвикват
учудване с дълголетието си и отличното си физическо състояние. Така че
търсенето на еликсира на безсмъртието не е толкова безнадеждно, както
може да ви се стори. Човекът, естествено, няма да стане безсмъртен, но
съвсем спокойно може да живее два пъти по-дълго, отколкото живеем ние
сега. Във всеки случай нашият скелет има запас от „издръжливост" за сто
и двадесет години активен (!) живот, така че явно притежаваме
неизползван природен резерв.
ИМА ТОЛКОВА ИЗПИТАНИ РЕЦЕПТИ ОТ ДРЕВНОСТТА, НО НЕ ЗНАЕМ КАК ДА ГИ ПРИГОТВИМНо
да се върнем към търсенето на еликсира на безсмъртието. Покрай
вълшебната вода има и много „ръкотворни" рецепти. До нас са достигнали
само тези, които очевидно не са дали желания резултат. Ако са
съществували и такива, които са успели да създадат такъв еликсир,
рецептата им, разбира се, се пази в най-строга тайна. Ще ви хареса ли
такова средство:
„Вземете крастава жаба, която е живяла десет
хиляди години, и прилеп, който е живял хиляда години, изсушете ги на
сянка, стрийте ги на прах."
Всичко е ясно, но как да разберем от
сладките малки животни датата им на раждане? Това не се споменава в
рецептата. По принцип информацията за постигнат напредък в търсене на
безсмъртието е непълна и неубедителна. Ние знаем със сигурност за не
повече или по-малко от двама души, починали в днешно време, които са
живели дълъг живот.
Това е един китаец, който почина през 1936
г. на възраст... 246 години (според официалните документи), и индиец,
който почина през 1956 г. на възраст 186 години. Индиецът, след като
навършил петдесет години, отишъл в Хималаите, където започнал да се
занимава с йога. Очевидно комбинацията от специални упражнения, диета и
малко повече пари значително улеснява удължаването на живота. На тези
два факта може да се вярва напълно, но при целия фантастичен характер
на тези явления не може да се говори за безсмъртие. Търсенето му не
спира и не спира: винаги ще има хора, готови да посветят на това
години, десетилетия, цял един живот...