Имението на сем.Матюс

Пейдж (тоест аз) сатана рано сутринта,тихо се измъкна от леглото си за да не събуди съпруга си.Тя се облече и слезна на долния етаж за да приготви закуската за семейството си.Докато беше в кухнята и готвеше си тананикаше любимата си песен.След като приготви закуската тя тихо се качи по стълбите за да събуди съпруга и децата си.

Тя влезна в стаята,където спеше съпруга и:

Пейдж:Скъпи,време е да стваш.
Хенри бавно отваря очи и целува нежно съпругата си.
Хенри:Добре ставам.
Докато Хенри се приготвяше за закуска,Пейдж отиде да събуди децата.
Пейдж:Хайде милички ставайте.

Вече всички са в трапезарията готови за закуска.

Пейдж:Хенри Младши на си играй с конфитюра.
Хенри Младши(усмихвайки се):Добре,мамо.
Саманта и Лилия се карат за една препечена филийка хляб.

Лилия:Мамо,Саманта не ми дава филийката.
Саманта:Мамо,филийката е моя.
Пейдж:Момичета спрете да се карате в кухнята има още филйки.Сега ще ви донеса дръжте се прилично.
Пейдж се връща носейки чиния с филийки.
Пейдж:Ето момичета не е нужно да се карате.
Хенри:Пейдж,не се ядосвай те са деца.
Пейдж:Не се ядосвам,просто не ми е приятно децата да се карат.Но всъщност сега като се замисля преди когато много се занимавахме със злото това щеше да е най-малкия ми проблем.
Пейдж и Хенри се усмихват.
Пейдж:Скъпи,ти днес не си на работа.Нали?
Хенри:Да,днес ще си бъда вкъщи и ще мога да заведа децата в парка.
Децата се усмихват радостно и се мятат върху баща си за да го прегърнат.
Пейдж(мислейки си):Толкова е хубаво когато нямаме демонски проблеми това сближава семейството.Дано няма проблеми още дълго.

Хенри:За какво си се замислила,Пейдж?
Пейдж:Ами нищо,просто се радвам,че днес ще си бъдеш в къщи и ще можеш да се позабавляваш с децата.
Хенри я прегръща.
Децата в един глас:Тате,хайде да тръгваме по бързо.
Хенри се приготвя те прегръщат майка си и излизат.
Пейдж прибира масата и си мисли за сестрите си.
Пейдж(мислейки си):Демоните сближават семейството ми,но пък това ме разделя със сестрите ми.От толкова време не сме излизали заедно както преди.
Днес,може да се видим и да излезнем заедно.

Пейдж(мислейки си):Е първо може да започна с едно обаждане,а после да излизаме.Ще се обадя на Пайпър за да проверя как са.
Пейдж посяга към телефона,но в същият момент в стаята се телепортира един архангел.Той насочва лъка си към нея,но тя отблъсква стрелата и унищожава архангела.В същият момент развеселени през вратата влизат радостни децата и Хенри.

Пейдж: Здравейте,как си прекарахте милички.
Децата:Чудесно мамо.
Пейдж прегръща децата си,но в погледа и се чете тревога.
Пейдж:Деца отивайте да си играете за да може мама да поговори с татко.
Децата излизат от стаята и Пейдж поглежда разтревожено съпруга си.
Хенри:Какво има Пейдж,защо си разтревожена.
Пейдж:Хенри тъкмо мислех да се обадя на Пайпър,когато в стаята се телепортира един архангел.
Хенри:Как си добре ли си?Какво стана с архангела?
Пейдж:Спокойно,добре съм унищожих архангела,но друго ме тревожи.
Хенри:Какво скъпа?
Пейдж:Ами това,че подземният свят отново се разбонтува.Това никак не ми харесва,притеснявам се за децата.Не им казвай за това което се случи днес.
Хенри:Разбира се че няма да им кажа скъпа.Спокойно,нищо няма да се случи на децата с такава смела майка като теб.
Пейдж се усмихва и прегръща съпруга си.

Пейдж отива да отвори вратата,много се зарадва когата вижда сестра си

Пейдж:Здрасти,Прю

Прю: О , здравей Пейдж. Тъкмо си мислех че може да си завела децата в парка. Мммм може ли а вляза.

Пейдж:Разбира се Прю влизай чувствай се като у дома си.Децата много ще се зарадват да видят леля си.

Прю:Благодаря. И аз ще се радвам да ги видя. Не съм ги виждала от много отдавна.А те къде са?Много ми липсват.

Пейдж:Ами днес бяха в парка с Хенри,но сега си играят в някоя от стаите

Пейдж:Прю аз ще мина да си взема един душ.Децата и Хенри са в хола може да отидеш да ги видиш

Прю:С удоволствие.

Прю влиза в хола
Прю:Здравейте , на всички. Как сте? Липсвахте ми много.

Хенри:И ти ни липсваше Прю,нали деца?
Децата в един глас:Да,лелю много ни липсваше.
Децата се затичват към леля си за я прегърнат.

В този момент Пейдж се е отпуснала във ваната и се опитва да не мисли за демоните.
Пейдж(мислейки си):Ваната ме отпуска.
Скоро Пейдж излиза от ваната,отива в спалнята облича се и тръгва към хола при другите.

Пайпър (тоест аз) звъни на вратата на Пейдж.

Прю прегръща децата също и казва на Пейдж:
Прю:Пейдж мисля че някой звъни на вратата.

Пейдж:Отивам да отворя.

Пейдж отваря и вижда Пайпър.Тя се почувства страхотно че се вижда със сестрите си.

Пайпър се усмихва на Пейдж.
Пайпър: Здрасти Пейдж. Ами, не си вдигна телефона и реших да дойда тук. Може ли да вляза?

Пейдж:Разбира се сестричке и Прю е вкъщи тъкмо ще се видим.

Пайпър: Страхотно. Нейната сила ще ни е от полза.

Пейдж:Нейната сила?Защо ни е нейната сила,нали си тук за да се видим да нямаш проблеми с демоните,защото аз днес убих един архангел.Само не ми казвай че има демонски проблеми и при теб.

Пайпър: Не, че е много добра новина, но да. Един демон искаше да вземе книгата на сенките, но не знам кой е тъй като носеше черна роба, за това ми трябваше Фийби, за да се опита да получи видение и да разберем кой е демона, но телефонът й е изключен, а не знам къде е.