Кабинет по Астрономия ~Проф. Пайпър Халиуел~

Ето го кабинета.

Добър ден деца, аз ще ви видя и астрономията. Първата ни тема е "Астрономичта-Наука за вселената?" Тук накратко ще разгледаме какво представлява науката астрономия. Астрономията е наука, изучаваща небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера като звезди, планети, комети, галактики и реликтовото излъчване. Обект на изучаване от страна на астрономията са образуването и развитието на Вселената, нейната еволюция, както и физическите и химическите свойства на небесните тела и техните движения. Запишете си първа точка- Какво изучава астрономията?

Проф. Пайпър излиза на дъската и записва заглавието на урока и първата точка.

Астрономическите наблюдения предоставят важна информация, позволяваща потвърждение на фундаменталните теории във физиката като общата теория на относителността. Теоретичната астрофизика от друга страна има за цел обяснение на астрономическите явления като например избухването на свръхнова. Астрономията е една от най-древните науки, използващи научния метод още по времето на Древна Гърция. Задълбочени и систематични наблюдения са били извършвани дори по рано. В исторически план наблюдения, извършени от астрономите-любители са допринесли в значителна степен за извършването на важни открития, като астрономията до ден днешен остава една от малкото съвременни науки, при които любителите играят важна роля, особено при откриването и изучаването на краткотрайни явления. Запишете си втора точка-Разлика между астономия и астрология. Така научихте какво представлява астрономията. Тя никога не бива да се бърка с астрологията, известна още и като лъженаука. Според астрологията човешката съдба бива диктувана от позицията на небесните тела, но разбира се това не е така.

Така деца, това ви е урока. На него няма да ви изпитвам само ще задавам въпроси другия час. А сега, ако има някакви въпроси питайте.

Оф госпожо, добре, че няма да изпитвате на това. Много е... странно.

Странно? Ами това е астрономията Емо.

много ми хареса този урок

Мен не ми се струва странно. Урока е много забавен. Нямам търпение да видя следващия урок.

Радвам се, че ви харесва момичета.

На мен също много ми хареса

Така, за съжеление не можах да ви преподавам през изминалата седмица, но сега ще си вземем урока. При мене уроци не се изпускат това да ви е ясно.

Ех де госпожо. Недейте сега така. Оставете ни малко почивка.

Aaaaa, няма такива екстри. Взимаме си урока.

Така днешният ни урок се отнася до вселената. Запишете заглавието "Вселена".
До първата половина на 20 век терминът Вселена обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него. Опити за разбиране на Вселената в този смисъл, в най-едрия възможен мащаб, са правени от космологията, наука, произлязла от физиката и астрономията. За Космонологията ще учим другия час.
През втората половина на 20 век развитието на наблюдателската космология, наричана още физическа космология, довежда до различна употреба на термина Вселена, в наблюдателската и теоретичната космология. Докато първата като цяло изоставя надеждата да наблюдава целия пространствено-времеви континуум, втората запазва тази надежда, опитвайки се да намери най-приемливите модели за цялостното пространство-време, въпреки крайната трудност и риска от навлизане в областта на метафизиката. Термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена се използват често за тази част от Вселената, която може да бъде наблюдавана. Тези фрази по-добре прилягат на термина Метагалактика.
Днес, почти никой не се опитва да дефинира Вселената, без да прибегне поне малко до Философията - сиреч човека не може да се изключи от опита за дефиниция. Ето един от многото опити: Вселената е цялата материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или да има основание да допусне.

Това е урока ни за днес. На него вече ще ви изпитвам, но пък няма да ви дам домашна работа.

Ох, госпожо не стига че урок взехме ами сега и изпит.

Ами, такъв е жиеотът. Истината боли.

Добре, аман. Нищо не можах да измисля да отговоря. Обаче за другия час ши са подготвя.

A добре и аз за другия час ши измисля нови лафове.

Оф, тва не е честно.

Честно е, честно е.

Така деца днешния урок се казва "Слънце". Слънцето е звезда в центъра на нашата Слънчева система. Енергията идваща от слънцето под формата на слънчева светлина подържа почти целия живот на Земята чрез фотосинтезата, освен това то е определящо за състоянието на климата и времето. Слънцето представлява огромно газово кълбо, състоящо се предимно от водород(70%) и хелий(29%). Останалия 1% са други химични елементи. Слънцето е по-масивна и по-гореща от повечето звезди, но е далеч по-малка от сините гиганти. Тя се е формирала преди 4,6 милиарда години. Слънцето няма ясно изразена повърхност, както например имат земеподобните планети. Енергията, която освобождава слънцето е резултат от поредица ядрени реакций на сливане на леки ядра, при които водородът се превръща в хелий, поради високите температури. Елементите, изграждащи Слънцето, се намират под формата на плазма, поради изключително високите температури, при които се намират. Слънцето се върти по-бързо на екватора (за около 25 дни), отколкото на полюсите (28 дни), и това е възможно, понеже то няма твърда повърхност. За древните Слънцето е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена - египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране на особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно. Така ето малко снимки на слънцето:

як урок госпожо

Госпожо аз имам въпрос. Превръщането на водорода в хелий може ли да се осъществи на земята?

Не, защото накрая хората, които са извършили реакцията ще приличат на... Препечени филийки.

Така днешния ни урок се казва "звезди". Звездите са нажежени газови кълба. Температурата на повърхността им е различна. Говорейки за повърхност на звездите, имаме предвид само видимата им повърхност, тъй като звездите нямат твърда кора. Звездите са много павече от планетите, но главното за тях е, че са много по-масивни. Звездите са безкрайно много. Никой не може точно да каже колко звезди съществуват, още повече че те постоянно се раждат и умират. Може само приблизително да се каже, че в нашата Галактика те са около 150 000 000 000, а във Вселената - неизвестен брой в милиардите галактики… Но е известно колко точно звезди могат да се видят с невъоръжено око - около 4500. Вселената има странни звезди, имащи типични за планетите размери, но многократно превишаващи ги по маса. Има звезди, стотици пъти превишаващи по размер Слънцето и звезди, също толкова пъти по-малки от него. Звездите много силно се различават една от друга по плътност. Газът, от който основно са съставени звездите е водород. При тези високи температури, атомите на водорода не могат да останат цели. Те загубват своите електрони, в резултат на което се получава особен вид газ, състоящ се от протони и неутрони - той се нарича плазма. Звездата се стреми да се свие под действието на гравитационните сили, в резултат на което се повишава температурата в централните й части. Звездата се стреми да се свие под действието на гравитационните сили, в резултат на което се повишава температурата в централните й части до милиони и десетки милиони градуси. При тези условия, в плазмата започват да възникват реакции, различни от химическите - т.нар. ядрени. В резултат от сложните процеси, четири ядра на водорода и два електрона образуват ядро на нов химичен елемент - хелий. Тази реакция на образуване на тежки ядра от по-леки се нарича ядрен синтез. Като следствие от тази реакция се отделя енергия, чието излъчване създава налягане, уравновесяващо силите, свиващи звездата. Както е известно, с увеличаване на температурата на даден метал, отначало той започва да свети с червена светлина, после с жълта и накрая с бяла. Така е и със звездите. Червените са най-хладни, а белите и сините - най-горещи. Цвета на звездите съответства на отделената в ядрото й енергия, а интензивността на излъчването зависи от масата й. Следователно тежките звезди са горещи и бели, а леките - червени и относително хладни. Сега знаем, че най-високите температури съответстват на сините звезди, а най-ниските на червените. Температурата в ядрата на звездите е много по-висока. Енергията излъчвана от звездите е толкова голяма, че ние можем да ги виждаме независимо от това, че те са на огромни разстояния от нас - десетки, стотици, дори хиляди светлинни години. Според съвременните представи, излъчваната енергия от звездите предизвиква намаляване на тяхната маса. В този смисъл трябва да разбираме, че енергия и маса са едно и също нещо. Възниква въпросът - кои звезди живеят по-дълго, тези които имат голяма маса и се характеризират с голяма скорост на протичане на ядрените реакции, или тези, които са с малка маса и излъчват малко енергия? Оказва се, че скоростта на протичане на ядрения синтез е пропорционална на масата на звездата на четвърта степен. Следователно, масивните звезди изгарят по-бързо от по-малко масивните. Най-тежките изгарят всичкия си водород за няколко стотици хиляди години, а леките червени звезди могат да светят в течение на няколко десетки милиарда години. Основният извод е, че много от характеристиките на звездите зависят до голяма степен от тяхната маса. Много масивните звезди имат големи температури на повърхността и в ядрата си. Те бързо изгарят своето ядрено гориво - водорода - от който основно са изградени. За това коя от две звезди е по-масивна можем да съдим по нейния цвят - сините са по-тежки от белите, белите от жълтите, жълтите от оранжевите, оранжевите от червените. Така това е урока за днес. Другия час изучаваме за видовете звезди и следва приятна изненада-контролнаааа! Хайде сега вижте няколко снимки на звездите:

Извинявам се, че толкова дълго отсъствах. Сега продължаваме с материала. Запишете "Галактики". Галактика е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди. Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Различават се различни типове галактики в зависимост от формата и структурата им. Учените са дали имена на над 200 000 галактики. Нашата галактика се нарича Млечен път и има формата на звездна спирала с форма диск. Някои галактики могат да са толкова големи и да са толкова близо, че дори да можем да видим отделните звезди е тях. Различават се три основни вида галактики: Елиптични, Спирални и Неправилни. Това е урока ни за днес, ако имате въпроси питайте.