Първи епизод

In The Beginning (Special Episode)

Ludovic: Once upon a time, about 1000 years ago, the Reign of Evil begins when one of the Dark Lords, rises to power. The World experiences the power of Magnus, the demon who were to conquer the Underworld for centuries ahead as the Source of All Evil. An ancient battle, involving Elders and Dark Lords alike, marks the time in history when Evil first obtained the upper hand. What was the outcome of this battle? What role did the Dark Lords play in it? How did the Source come to power? An everlasting war between Good and Evil begins here and now.

Six Months Ago
Int. Underworld, the Abyss

A big chamber is located deep within the Underworld. There is a big, wide hole in the middle that goes for miles deep below the surface. A bright light emanates from it, while four individuals dressed in different colored robes approach the Abyss. They stand next to it and look down. Their faces can’t be seen.

Silver Demon: My brothers. Do you know where we came from?

Sapphire Demon: There are theories. No one truly knows were Evil originated.

Bronze Demon: Maybe not, but I still remember how things used to be a thousand years ago.

Silver Demon (pointing at the Abyss): I fear for our safety. This power is too great for us to control.

Emerald Demon: What is this Abyss which lies in front of us?

Sapphire Demon: The time is almost here, and the timing could not be better. The Charmed Ones have just won their Ultimate Battle and they will not oppose us.

Bronze Demon: The Church is completing their objective as we speak. Soon, they will approach and eliminate all witches, including the Charmed Ones.

Silver Demon: Soon, no one will stand in our way.

Emerald Demon: What if the Church fails?

Bronze Demon: If they do, we, the Dark Lords, will have to take matters into our own hands.

Sapphire Demon: For Magnus.

All four Dark Lords nod in approval. Ludovic, Aeneas, Faustus, and Bastion, turn their backs to the Abyss and walk away from it, ready to proceed as planned.

Ludovic: A thousand years ago, the old Source took us under his protection because our powers were superior to those of every demon. We were forced to serve him for decades as his Generals, commanding his army of demons and Devils. He was very pleased by how powerful we were. No other creature could control the elements like us.

11th Century, Ancient Underworld
Passageway, Eternal Night

Big corridors connect every chamber in the Underworld with each other, resembling a maze. One particular corridor leads to the Source’s chamber, to where two of the Dark Lords are heading: one wearing a crimson robe and the other a sapphire robe.

Faustus: Magnus, stop. The Source will kill us all if you continue with this madness.

Magnus turns around to face Magnus. He grabs his hood with one hand and pushes it behind his back to show his face to Faustus, the face of the one who will one day become the Source of All Evil.

Magnus: Can you not see how the Source looks at us? He despises us and all demons as well. Only Devils like him are allowed to rule.

Faustus: We are no match for the Devils. They were born long before us.

Magnus: We have evolved from Devils over generations. Our powers are connected to theirs.

Faustus: Still, the power of the Source is beyond ours. We cannot oppose him.

Magnus: We can try. Now let us proceed. The Source is waiting for us.

Faustus: Do not do anything reckless until we discuss this with our brothers, understand?

Magnus pulls his hood back to cover his face completely and proceeds through the corridor with Faustus closely behind. They reach the Source’s chamber and proceed through the metal doors. The other Dark Lords, Ludovic, Aeneas, and Bastion, come from behind Faustus and Magnus and join them.

11th Century, Ancient Underworld
The Source’s Throne Room, Eternal Night

A throne lies in the middle of the enormous room, with devils all around, surrounding and protecting it. Black eyes, sharp teeth, grey skin, hairless; they all look the same. The Source lies sitting on his throne looking at one being who approaches him: a woman. The Source looks slightly different than the common devil; bigger, stronger, imposing, powerful. The woman bows to him.

Seer: My liege, they are here.

The Source (to the Dark Lords): Please, come closer, my children.

Opening Credits
[San Francisco Background Overview – Song: O Successores Fortissimi Leonis – by Hildegard von Bingen]

11th Century, Ancient Underworld
The Source’s Throne Room, Eternal Night

The Source sits on his throne with the Seer standing beside him. The five Dark Lords approach, each wearing a robe with their respective color. They remove their hoods, allowing their faces to be seen.

Faustus: My liege. We have come as you requested.

Each Dark Lord gets on his knees and bows to the Source. Magnus remains immobile for a few seconds, and then bows as well.

The Source: My Dark Lords. Do you know what the Grimoire is?

The Source extends his arms and a Book with demonic cravings appears. The Dark Lords look at each other before responding.

Bastion: Of course, my Lord. It is the Book that holds all the secrets of the Dark Arts. This very tome allows the Source to obtain Ultimate Power and it has been used for generations.

The Source: Impressive. Now then, I have recently heard interesting things concerning you, my children.

Aeneas (surprised): What is it, my lord? How can we serve you?

The Source: Apparently, one of you has been acting behind my back. Someone is attempting to take the Grimoire from me. Is there something any of you needs to say?

The Source turns to Magnus, who seems surprised.

Magnus: N…N…No, my Lord. I serve you as always.

The Source: Seer? What do you think?

Seer: He is the one I have envisioned, my Lord. He is the one who will try to steal your throne.

Magnus stares at the Seer with anger in his eyes, while his brothers turn around in awe, looking at him.

Bastion: Is this true, Magnus?

Maguns (furious): How dare you, Seer?

The Source (disappointed): Why, Magnus? When I have been like a father to all of you.

Magnus: Because your time to rule is over. A millennium has passed and it is time for you to pass on the Throne to the next generation: the Throne belongs to us now.

Ludovic: Magnus! Stop saying this nonsense!

Magnus: How can you blindly serve him, knowing how he despises us? How he despises all demons?

The Source: I am truly sorry, my Dark Lord of Fire. I have no choice. I cannot allow a filthy demon to overthrow me.

The Source stands up, changing his expression from sorrow to anger as he looks at Magnus.

The Source (loud): I sentence you to eternal imprisonment in the deepest of dungeons. Seer, I need you to build a cage from which no magic can escape and confine Magnus in it for eternity!

Seer (bows): Yes, it will be my pleasure.

Magnus backs down a few steps but sees a demon approaching him from behind, a very tall demon wearing armor and watching Magnus from above.

Magnus: No, you will not take me!

Magnus forms a large rotating sphere made of fire and throws it at the Tall Demon. The sphere makes contact but it dissipates inside his body, absorbing it and doing no damage.

Magnus (surprised): Impossible! What are you?

The Source: My personal assassin. He is a demon, just like you. Take him away!

The Tall Demon garbs Magnus with both hands and drags him out of the Throne Room, while Magnus violently tries to free himself, screaming. The remaining Dark Lords turn to the Source in anger,

Faustus (to the Source): No! We will not serve you without Magnus by our side! Release him!

The Source: Careful with what you say to me, my children. You would not want to follow his same fate. You will need a new Dark Lord of Fire, will you not?

The Source motions his hand towards the entrance of the Throne Room. Seconds later, a human-like demon enters, wearing leather clothes. He bows to the Source and proceeds to stand next to the other Dark Lords.

The Source: Zankou, you will be taking your place as a Dark Lord of Fire next to the others.

Bastion: What? This is intolerable. We will not accept this.

Zankou: What is the problem? My power is equal to that of your brother. No one is more fitting to take his place than I am.

Ludovic: But you do not belong to our circle. Our elemental powers are not compatible by the bond of brotherhood we share with Magnus.

The Source: You will have to learn how to work together in any possible way. Do I make myself clear?

Zankou (bows): Yes, my Lord.

While bowing, Zankou gives a menacing look to the other Dark Lords, who seem less that pleased to have lost their brother.

Six Months Ago
Int. Underworld, Dark Lords’ Temple

An altar lies in the middle or the main chamber. Aeneas and Bastion perform a ritual while Faustus approaches Ludovic on one of the corners of the chamber.

Faustus: You look concerned. What worries you?

Ludovic (depressed): It is nothing. I am just thinking about the past.

Faustus: About Magnus? If it helps, I also wish he was here with us.

Ludovic: I never forgave myself for what happened. I could hear him screaming as his punishment by the old Source was being executed. We should have supported him sooner.

Faustus: Why did the Source punish him to that extent?

Ludovic: I guess the Source was afraid that he might succeed. Magnus was probably right.

Faustus: Do not worry. Things will turn out differently this time.

Ludovic pulls his hood behind his back to show his face to Faustus. A pale white skin with thorns covering his face can be seen.

Ludovic: I know. The Charmed Ones will pay for what they have done and the entire World will suffer.

11th Century, Ancient Underworld
Deepest Dungeon, Eternal Night

Magnus is lying on a corner of the cage in which he has been imprisoned. Bandages cover the right half of his face. He hears a noise and notices the Seer approaching the cage.

Magnus (angry): You! How dare you do this to me?

Seer: It was for your own good. I had a vision of you and your brothers plotting against the Source.

Magnus: Liar! My brothers know nothing about this.

Seer: Not yet, but not to worry. I still see a great future for you.

Magnus: Why would you want to help me?

Seer: Because I have always allied myself with those who possess great power, and if you are freed, nothing will stop you from gaining control of the Underworld.

Magnus pulls his bandages off with one hand, revealing the right side of his face. There is a white, scarred eyeball where his right eye used to be.

Magnus: I do not see a reason why to trust you, Seer. After all, you were the one who put me here. He did this to me because of you!

Seer: I only did this for your own good. He was onto you. Had I not said anything he would have vanquished you. I had to stop you before that.

Magnus: In case you have not noticed, my situation is no better now. I cannot go anywhere.

Seer: I know. This cage is one of my finest creations. That is why I am here, to free you.

Magnus: What?

Seer: The Source is not expecting you to attack now that you have been imprisoned. Now is your chance to act. Do you know how to proceed?

Magnus: Not so fast. I am no fool. What do you get out of all this?

Seer: In my vision, I saw the Darks Lords rising to power. By doing this, I guarantee myself a place by your side.

Magnus: I see. Kill or be killed. Very well, what are you waiting for? Release me.

The Seer uses a key to open the cage. She steps aside to allow Magnus to come out. Before he does, she stops him with her other hand by extending it to his chest.

Seer: Remember, I put you here and I can put you back just as easily.

Magnus remains calm and pushes the Seer’s hand out of his way. He then uses his other hand and grabs her by her throat, pushing her into the wall of the cave and forming a fireball with his free hand.

Magnus (calm): Now listen to me closely, Seer. If you really wish me to spare your life, you will do as I say. And if you ever threaten me again I will make sure to turn you into a pile of ash.

Magnus throws the fireball at one of the walls and lets go of his grip on the Seer, letting her fall to the ground. He walks away from her, but turns around before he goes too far.

Magnus: What are you doing? I thought you said you would come with me.

The Seer immediately bows to his new master and follows him quickly out of the dungeon.

11th Century, Ancient Underworld
Underworld Temple, Dark Lords’ Lair

Magnus approaches his brothers, who are already surrounding the altar in the middle of the cave. They are surprised to see him back after the incident with the Source.

Magnus notices his bothers are looking at the missing eye on his face and covers it with one hand.

Magnus: Do not concern yourself about this. My brothers, we must act now to stop the Source before he discovers what has happened.

Aeneas: How did you manage to escape?

Magnus: The Seer set me free. It was apparently all her doing.

Bastion: We cannot trust the Seer. She works directly with the Source.

Magnus: Do not worry. It is in her best interest you remain by my side.

Faustus: For our sake, I hope she does.

Bastion: So, tell us. What is your plan? What were you planning on doing to take down the Source?

Magnus: So glad you asked.

Magnus raises his hand in front of him and a ceramic jar with ancient markings materializes out of nowhere. A small cloud of black dust lies inside, swirling around and trying to escape. The Dark Lords look at it in awe and instinctively step away from Magnus.

Magnus: Do you know what this is?

Aeneas (scared): Are you insane? How did you obtain such power?

Magnus: An ancient artifact that contains the greatest evils of this World. Its power is infused by Evil itself.

Ludovic: You fool! The Sorrow inside that jar cannot be controlled.

Magnus: I do not intend to. We will release it into the Surface World.

Ludovic: What? And what would that do?

Magnus: What better way to gain the upper hand than by shifting the Cosmic Balance towards Evil?

Bastion: This will change nothing. The Abyss will only infect humans with its power…

Magnus: …and by doing this, humankind will suffer like never before. Anger, Strife, Plagues, and Wars… all that is Evil in this World will be released at once upon them.

Faustus: Humans will destroy each other; the balance will shift towards our side…

Magnus: …and our powers will grow, long enough for us to take over.

The Dark Lords nod in approval. Magnus raises his hand and smashes the jar by hurling it into the floor, releasing currents of black dust that cover the entire cave. A strong, buzzing sound can be heard everywhere, and after a moment, the black dust makes its way up to the Surface World through the ceiling, disappearing almost instantly.

Magnus: Gather your armies of demons. We have a war to win and a Devil to dethrone.

11th Century, the Crusades, Ancient World
Holy City of Jerusalem

An intense war rages on, in a city that lies in ruins. Knight in armor, mounting horses and with cross insignias on their shields rampage through the city, killing everything and everyone on their path. People run away from them, scared for their lives. The corners of the city are filled with townspeople whose skin is covered in ulcers and scars, signs of a deadly disease affecting them.

11th Century, Ancient Underworld
Int. Underworld, Battlefield

The Dark Lords cease the attack, as the remaining living Elders retreat by orbing out of the Underworld. Having won, the Dark Lords once again gather as a group.

Ludovic: Well, you were correct. The shift in the Cosmic Balance is even greater than we thought.

Bastion: The time to invade the World of Humans is now. No Elder can stand in our way.

Magnus: As well we should. Gather your demons and send them in. They must blend in with humans so that we can eliminate them from the inside out. The Elders must not notice their presence.

Aeneas: But the Elders have been defeated. Why should we remain hidden?

Magnus: Because there are still Elders up there watching our every move. We must be cautious.

Aeneas: Wait, Magnus. I have a gift for you.

Aeneas waves his hand and a tornado forms itself behind him. The tornado calms down and a demon with long gray hair and gray skin and clothes comes out of it. Aeneas motions his hand for the demon to come closer.

Aeneas: This is Shax, one of my most trusted demons. I want you to keep him as your assassin and protector.

Magnus: Do you think I need one?

Faustus: We will be invading the Surface World. You are in need of someone you can rely on while we are away.

Magnus: I understand. There is one more request I need to ask.

Faustus: Of course. What is it you desire?

Magnus: Zankou, the demon who took my place… I do not trust him. Deal with him as you see fit.

Aeneas: But Magnus, he is one of our best commanders. He helped us defeat the old Source by commanding our armies of demons. He could be invaluable to us.

Magnus: As someone who has betrayed and been betrayed, I can see through Zankou’s real intentions. He desires my throne and I will not give him the opportunity to overthrow me. I will not suffer the same fate.

Faustus: I see. We will deal with him accordingly.

Magnus: We will meet once again when the time comes, my brothers. But we must still act. Proceed as planned.

Faustus, Ludovic, Aeneas, and Bastion bow in response to what the new Source has said and each summons a group of demons behind them. The groups of demons shimmer out, leaving the Source on his own, while his new assassin Shax stands next to him.

The Source: Go, my demons! Bring the Underworld to glory and the Surface World to its knees!

Six Months Ago
Ext. San Francisco, Alley

A girl in her early twenties is seen quickly running away from the water creatures that fly towards her. Following her swiftly like water, the girl tries to attack them with white beams coming out of her arms, but as soon as the creatures are hit, they regenerate. Faustus lies far from the action, commanding his creatures to attack.

Faustus: Seize her, my minions! Do not let her get away.

Suddenly an invisible force sends him flying towards the wall. He gets back on his feet with his hood pulled back, allowing his face to be seen. He realizes the force came from behind, turning around a seeing Billie in front of him.

Billie: What are you?

Faustus: I was about to ask you the same question?

He forms a sphere of water on his hand, throwing it at Billie. She tries to send it back at him, but the force of the sphere is too much, knocking her backwards at one of the dumpsters. She gets up and tries to sending him away telekinetically, but it only seems to push Faustus a few steps back.

Faustus: I see you are a filthy witch.

Billie: What did you just call me?

Faustus: Foolish girl. You cannot possibly stand up to me.

Billie: What do you want? I’ve never seen a demon like you before.

Faustus: I would like to stay and dispose of you, but I have a task to complete and you are in my way.

Billie: Wait…

Faustus disappears in a column of water before she can react.

Billie: Just who was that?

Suddenly, Billie is surprised to hear a voice inside her head.

Faustus (inside Billie’s head): Give it up. You will not stop us.

Billie: Shut up! Let her go.

Faustus: We will be watching you from now on. Believe me. It is in your best interest to stand back.

Billie: I guess you don’t know me. I’m not just going to let you get away with it.

Faustus: Really? Who am I?

Billie: I’ll find out who you are sooner or later, you’ll see.

Faustus (laughing): By all means, try!

The voice inside Billie’s head disappears. Billie is alone once again.

Billie (to herself): You’ll see. It’s the only way I can make it up to the sisters for all that I’ve done to them. Even if they never forgive me, I’ll just have to try. I’ll do this by myself.

Billie grabs the box of chocolates that she dropped during the attack and gets up on her feet, walking towards the Halliwell Manor.

11th Century, Ancient Underworld
The Source’s Throne Room, Eternal Night

Magnus now sits on the throne as the new Source with the Seer standing next to him. His bothers, the Dark Lords, approach him for the last time.

Faustus: It is done, Magnus. Zankou has been confined and shall never be released.

The Source: Good, what about the war on the Surface World?

Ludovic: With the defeat of the Elders, demons have managed to populate the Surface World and blend in with the rest of the humans.

Bastion: We should have killed them all when we had the opportunity.

The Source (concerned): What troubles you? What is going on?

Faustus: Things have not moved along as planned. Somehow, the Elders were capable of containing the Sorrow in some sort of mythological artifact shaped as a Box.

The Source: A Box, you say? It should not be any problem to retrieve that Box.

Aeneas: Unfortunately, the Box was sealed completely. To protect it, a witch has been empowered by the Elders themselves, so that she could serve as its Guardian. Only she can open the Box, and her powers are meant to be passed on over generations to new chosen witches.

The Source: I see. With the Sorrow trapped, the imbalance will eventually be restored to normal and we will lose the advantage we once had.

The Source thinks about it for a few seconds, but quickly comes up with a new plan.

The Source: Very well. I now have a final task for you, my brothers.

Ludovic: What is it? As the Source of all Evil, the Underworld is under your command.

The Source: We cannot see each other again.

Bastion (upset): What are you saying?

The Source: Listen to me. The Underworld and future generations of demons cannot find out of your existence. If I were to fall, someone has to continue with my mission.

Aeneas: Do you really want to see the World crumble and decay at the hands of Evil?

The Source: Yes, but I need your help to do this. You need to hide in the deepest corner of the Underworld. Never return until my demise.

Ludovic: Very well, brother. We will meet once the time comes.

Faustus: Farewell, Magnus.

The four remaining Dark Lords disappear each with the help of their own element. The Source is left alone in his throne with the Seer.

The Source: The jar that contained the Sorrow was in possession of humans, which made it easy for me to retrieve. Now that it is protected by White magic it will not be that simple.

Seer: The Elders anticipated your move.

The Source: When we free the Sorrow once more, we can return the World to a state of Chaos, as it once was. We only need to find the Guardian and retrieve the Box from her.

Seer: All in good time, my Liege. My visions will help you.

The Source: I am not worried. Each Source before me has tried to bring upon the End of the World and each of them have failed.

Seer: It is destiny. I assure you, the World will End once the Box is opened once again.

The Source: In the meantime, I will begin recruiting my four horsemen of the Apocalypse, just as the other Sources did. My brothers will take care of the rest.

The Source calls for the Grimoire, which materializes next to him. He motions his hand to the Seer.

The Source: Leave me. I wish to be alone.

The Seer bows to him and walks away. When she reaches the entrance of the Throne Room, she turns around to look at the Source one more time.

Seer (to herself): I am sorry, my Lord. But you will not live to see the World crumble.

Six Months Ago
Int. Underworld, Dark Lords’ Temple

A sapphire storm generates on one corner, from which Faustus materializes. He approaches the center of the room, where his brothers are waiting for him.

Bastion (to Faustus): Your face.

Faustus: What about it?

He suddenly realizes it and pulls his hood back to cover his face completely once again.

Ludovic: You showed your face to a witch. What the hell were you thinking?

Faustus: A minor miscalculation. I will not happen again. She will cause us no trouble at all.

Bastion: For our sake, she must not. Were you successful?

Faustus: Yes, she is over there.

Faustus points to one of the corners of the room, where the same girl who was running a while back lies unconscious. Her clothes are dirty and she seems hurt, holding Pandora’s Box with both arms around it. Ludovic approaches her and waves his hand over her face, awakening her. She starts looking around the place.

Girl (confused): What’s going on? Who are you?

Ludovic: Are you really Hope, the Guardian?

Hope: Why do you want to know?

Ludovic (to Bastion): Are you certain she has it?

Faustus: Yes. She fainted before I could take it away from her.

Ludovic turns to Bastion and then to Hope, extending his hand towards her.

Ludovic: Give me the Box.

Hope: No, I won’t. I wouldn’t do you any good anyway.

Ludovic: Really? And why is that?

Hope: Only I can open it. Even if you kill me, you’ll never be able to release what’s inside.

Ludovic suddenly slaps her with the back of his hand. Hope gasps from the pain while Ludovic stretches his hand and takes the Box out of her arms. He turns around and walks back to where his brothers are.

Hope (weak): No, give it back!

Ludovic (to Hope): Foolish girl. We have all we need right here with us.

He extends his hand, giving Pandora’s Box to Bastion, who receives it and puts his hand over the lid. Much to Hope’s surprise, Bastion manages to open it without a single effort, releasing the Sorrow remaining inside. Currents of black dust come out of the Box, filling the entire room with a buzzing sound. The Sorrow fills ever corner of the room while the Dark Lords contemplate what they’ve just done.

Ludovic: It is done. After a thousand years, the World will be in Chaos once again.

Hope (scared): No, it’s impossible! How did you do that?

Aeneas: We have released the Sorrow before. It knows us…

Bastion: …and now that it has once again returned to infect the Surface World, let us see what the Charmed Ones do about this.

The Sorrow consolidates itself and disappears through the cracks and crevices on the ceiling of the cave, on its way to the Surface World, while Hope cries to herself.

End of Episode

В началото (Специален епизод)

Лудвиг:"Преди време, около преди 1000 години, започнало царуването на злото, когато един от тъмните лордове стига до властта. Светът опитал от силата на Магнус, демонът който бил владетел на подземния свят векове наред и източник на всяко зло. Древна битка, включваща старейшините и тъмните лордове, бележи път в историята, когато злото получило горната ръка. Какъв беше резултатът от тази битка? Каква роля изпълняваха тъмните лордове в нея? Как изворът дойде на власт? Една вечна война между доброто и злото започва тук и сега."

След шест месеца
В подземния сват, Бездната

Голяма камера се намира дълбоко в подземния свят, На лице е голяма, широка дупка в средата, която върви с километри на дълбоко под повърхността. Ярка светлина излиза от нея, докато четири личности, облечени в роби в различни цветове се разхождали из бездната. Те стояли до нея и гледали надолу. Техните лица не можели да бъдат видяни.

Сребърен демон: Братя. Знаете ли от къде дойде?
Сапфирен демон: Има теории. Никой не знае дали наистина е със зъл произход.
Бронзов Демон: Може би не, но аз все още помня как бяха нещата преди хиляда години.
Сребърен Демон (сочещи към бездната): Боя се за нашата безопасност. Тази сила е твърде голяма, за да я контролираме.
Емералдов демон: Каква е тази бездна, която лежи пред нас?
Сапфирен демон: Времето почти наближава и не може да бъде по-добре. Чародейките спечелиха тяхната велика битка и няма да ни се противопоставят.
Бронзов демон: Църквата е завършването на целите, както казахме. Скоро те ще приключат и ще преминат към премахването на всички вещици, включително чародейките.
Сребърен Демон: Скоро, никой няма да застава на пътя ни.
Есмералдов демон: Ами ако Църквата не успее?
Бронзов Демон: Ако не те, ние, тъмните лордове, ще вземем въпроса в свои ръце.
Сапфирен демон: За Магнус.

И четирите тъмни лордове кимат в знак на съгласаие. Лудвиг, Анес, Фаустус и Бастиън се обръщат с гръб към бездната и се отдалечават от нея, готови да продължат по план.

Лудвиг:"Хиляди години старият извор ни държеше под негова защита, защото нашите сили за по-добри от тези на всеки демон. Ние бяхме принудени да му служим за десетилетия като негови генерали, командвайки неговата армия от дяволи и демони. Той беше много доволен от това колко сме силни. Никой друг не би могъл да контролира елементите като нас."

11 век, Древният подземен свят
Коридор, Вечната нощ

Големи коридори свързват всяка стая в подземния свят една с друга, наподобяващи лабиринт. Един специален коридор води към стаята на източника, къдео виждаме двама от тъмните лордове: единият с пурпурна роба, а другият - със сапфирена.

Фаустус: Магнус, спри. Изворът ще убие всички ни, ако продължите с тази лудост.

Магнус се обръща. Той хваща своята качулка с една ръка и я дърпа, за да покаже лицето си на Фаустус, лицето на този, който един ден ще станат източник на всяко зло.

Магнус: Не можете ли да видите как изглеждаме за Извора? Той презира всички нас и демоните си. Само дяволите като него се допускат до правилата.
Фаустус: Ние не се сравняваме с дяволите. Те са родени много преди нас.
Магнус: Ние се развиваме над дяволите поколения наред. Силите ни са по-големи от техните.
Фаустус: Но силата на Извора е по-голяма от нашата. Не можем да му се противопоставяме.
Магнус: Можем да опитаме. Сега е момента. Извора ни чака.
Фаустус: Да не правим нищо, докато не обсъдим това с нашите братя.

Магнус отново си слага качулката, за да покрие лицето си изцяло и тръгва по коридора, следван от Фаустус. Те достигат до покоите на извора и продължават през металните врати. Другите тъмни лордове Лудвиг, Анес и Бастиън идват зад Магнус и Фаустус и се присъединявт към тях.

11 век, Древния подземен свят
Тронната стая на Извора, Вечната нощ

Изворът стои на трона си с гадателката, стояща до него. Пред него се появяват петте тъмни лорда, всеки носещ своята роба. Te махат своите качулки, позволявайки техните лица да бъдат видени.

Фаустус: Господарю. Дойдохме, както пожелахте.

Всеки от тъмните лордове се покланя на Извора. Мгнус остава неподвижен за няколко секунди, а след това и той се покланя.

Изворът: Моите тъмни лордове. Знаете ли какво е Гримор?

Изворът протяга ръцете си и книга с демонични фигури се появява в тях. Тъмните лордове се споглеждат преди да реагират.

Бастиън: Разбира се, милорд. Това е книга, която държи всички тайни от тъмното изкуство. Това позволява на Извора да получи върховната сила. Използавала се е поколения наред.
Изворът: Впечетляващо. Сега, наскоро чух интересни неща за вас, деца мои.
Анес: Какви милорд? Как можем да ви помогнем?
Изворът: Очевидно един от вас е действал зад гърба ми. Някой се опитва да вземе Гримор от мен. Има ли нещо, което трябва да ми кажете?

Изворът се обръща към Магнус, който изглежда изненадан.

Магнус: Н...Н...Не господарю. Аз ви служа както винаги.
Изворът: Гадателко? Какво мислиш?
Гадателката: Той е този от видението ми, господарю. Той е онзи, който ще се опита да открадне престола ви.

Магнус гледа гадателката с презрение, докато бтарята му сякаш изпитват страхопочитание към него.

Бастиън: Това вярно ли е Магнус?
Магнус(бесен): Как смееш гадателко?
Изворът(разочарован): Защо, Магнус? След като съм бил като баща за всички ви?
Магнус: Защото твоето време на власт приключи. Сега ти трябва да се оттеглиш от престола за следващите поколения: сега тронът принадлежи на нас.
Лудвиг: Магнус! Престани да повтаряш тази глупост!
Магнус: Как можете да му служите сляпо, след като знаете как ни презира? След като знаете как презира всички демони?
Изворът: Много съжелявам, мой тъмен лорд на пожара. Нямах избор. Не мога да позволя на глупави демони да ме победят.

Изворът се изправя, променя своето изражение от мъка към гняв докато гледа Магнус.

Изворът(високо): Осъждам те на вече затвор в тъмницата. Гадателко, искам да постриш клетка, устоима на всяка магия, така че Магнус никога да не може да се измъкне.
Гадателката(доволно): Да, за мен ще бъде удоволствие.

Магнус пристъпва назад, но вижда че много висок демон, носещ броня, приближава зад него и го гледа отгоре.

Магнус: Не! Няма да ме хванете!

Магнус оформя голяма въртяща се огнена сфера и я хвърля по високия демон. Сферата го удря, но тя влиза в тялото му без да направи поражения.

Магнус(изненадан): Невъзможно! Какви сте вие?
Изворът: Моят личен наемен убиец. Той е демон, точно като теб. Отведи го!

Високият демон Сграбчва Магнус с двете си ръце и го извежда от тронната зала, а Магнус се опитва да се освободи крещейки. Останалите тъмни лордове се обръщат към извора.

Фаустус(към Извора): Няма да ти служим без Магнус. Освободи го!
Извора: Внимавайте какво ми говорите, деца мои. Нали не искате да последвате неговата съдба? Ще се нуждате от нов тъмен лорд на огъня, нали?

Изворът протяга ръката си към към входа на залата. Секунди по-късно демон, изглеждащ като човек влезе, носейки кожени дрехи. Той се покланя на Извора и продължава да стои пред другите тъмни лордове.

Изворът: Занку, ти ще заемеш мястото на тъмен лорд на огъня до останалите.
Бастиън: Какво? Това е неприемливо. Няма да приемем това.
Занку: Какъв е проблемът? Моята сила е равна на тази на брат ви. Никой не е по-подходящ да заеме мястото му.
Лудвиг: Но ти не принадлежиш към нашия кръг. Силата на нашите елементи зависи от братството, което споделяхме с Магнус.
Изворът: Ще трябва да се научите да работите заедно по всеки възможен начин. Трябва ли да бъда по-ясен?
Занку(покланяйки се): Дадено, господарю.

Докато се покланя, Занку хвърля доволен поглед към останалите тъмни лордове, които не изглеждат никак добре, заради факта че са загубили брат си.

Шест месеца По-късно
Подземният Свят,Тъмните Лордове,Храм

Олтарът Се състои в средата или откъм Главната Камера.Еней и Бастион Извършват Ритуала докато Фаустус Води Лудвиг към един от ъглите в стаята.

Фаустус:Вие търсите засегнати.Какво ви притеснява Вас?

Лудвиг (депресирано):Това е Нищо.Аз просто мисля за миналото.

Фаустус:За Мангус?Ако това ще помогне аз също искам той да е тук с нас.

Лудвиг:Никога не простих на себе си какво се случи.Мога да го чуя,крещи когато наказанието от стария Източник е изпълнено.Ние трябва да го поддържим възможно най-бързо.

Фаустус:Защо източникът го наказва на тази степен?

Лудвиг:Предполагам че Източникът го е страх,че той може да успее.Мангус вероятно е Прав

Фаустус:Да не се притесняваме.Нещата ще се окажат различно този път.

Лудвиг слага качулката зад гърба сиза да покаже лицето си на Фаустус.Бяла кожа с тръни,покриваща лицета му,бледо може да се види.

Лудвиг:Аз знам.ще си платят за това което са направили и целият свят ще страда.

11 век, Древният Подземен Свят
Дълбоката Тъмница, вечната Нощ

Магнус лежи в един от ъглите на клетката, в която той е затворен. Превръзките покриват половината от лицето му.Той чува шум и вижда че Гадателката приближава към клетката.

Мангус (ядосан):Ти! Как смееш да правиш това с мен?

Гадателката: Това беше за твое добро. Имах видение за теб и твоите братя, изправихте се срещу Източника.

Мангус: Лъжеш! Моите братя не знаят нищо за това.

Гадтелката: Не още, но не се притеснявай. Все още виждам голямо бъдеще за теб.

Мангус: Защо искаш да ми помогнеш?

Гадателката: Понеже аз винаги се съюзявам с онези, които притежават голяма сила и ако вие сте свободен те ще спрат да печелят контрол над Подземния Свят.

Мангус сваля превръзките си с една ръка разкриваща дясната страна на лицето му.Налице е очната му ябълка където дясното му око липсва.

Мангус: Не виждам причина защо да ти вятвам Гадателко. След всичко това ти беше тази която ме вкара тук.

Гадателката: Аз направих това за твое добро.Това беше заради теб.Ако не бях казала нищо той щеше да ви унищожи.Трябваше да спре преди това.

Мангус: В случай че не сте забелязали, положението ми не е по-добро. Не мога да отида никъде.

Гадателката: Знам. Тази клетка е едно от най-добрите ми творения. Ето защо съм тук за да ви освободя.

Мангус: Какво?

Гадателката: В моето видение, видях пвишаването на властта на Тъмните лордове. По този начин си гарантирам място от вашата страна.

Мангус: Виждам. Убий или бъди убит. Много добре, какво чакаш? Пусни ме.

Гадателката използва ключ за отваряне на клетката. Тя отстъпва настрана за да може Магнус да излезе. Преди това да стане, тя го спира с нейната друга страна, за да стане разширяването в гърдите му.

Гадателката: Запомни, оставих те тук и също така не мога да те върна толкова лесно.

Мангус остава спокоен и продължава след гадателката с една ръка хваната за нея.Тогава той използва другата си ръка хваща гадателката за гърлото бута я в стената на пещерата и формира енергийно кълбо със свободната си ръка.

Мангус (спокойно): А сега ме слушай внимателно, гадателко. Ако наистина искаш да пощадя живота ти ще правиш това което ти кажа. И ако някога ме заплашиш отново ще те превърна в купчина пепел.

Мангус хвърля енергийното кълбо в една от стените и позволява на гадателката да падне на земята.

Мангус: Какво правиш? Мислех че каза че ще дойдеш с мен.

Гдателката веднага взема лъкове за новия си господар и го следва из тъмницата.

11 век, Древния подземен свят
Храмът на подземния свят, покоите на тъмните лордове

Магнус отива към братята си, които вече са около олтара в средата на пещерата. Те са изненадани да го видят след инцидента с Извора. Магнус поглежда към братята си, които гледат към липсващото око на лицето му и го покрива с една ръка.

Магнус: Не се отплесвайте по това. Братя, трябва да действаме сега, за да спрем Извора преди да е открил какво се е случило.
Анес: Как успя да избягаш?
Магнус: Гадателката ме освободи. Беше очевидно какво ще направи.
Бастиън: Не можем да вярваме на гадателката. Тя работи директно с Извора.
Магнус: Не се притяснявайте. В неин интерес е да сте на моя страна.
Фаустус: За наше добро, надявам се да е така.
Бастиън: Е, кажи ни. Какъв е твоя план? Как смяташ да победиш Извора?
Магнус: Радвам се, че попита.

Магнус повдига ръката си пред себе си и керамичен буркан с древни знаци се материализира от нищото. Малък облак от черен прах се намира вътре, въртящ се наоколо опитвайки се да избяга. Тъмните лордове го погледнали с благоволение и инстиктивно направили една крачка назад.

Магнус: Знаете ли какво е това?
Анес(уплашен): Луд ли си? Как получи такава сила?
Магнус: Магнус: древен артифакт, който съдържа най-големите злини на този свят. Неговата мощност се влива от злото от само себе си.
Лудвиг: Глупак такъв! Отчаянието, съсържащо се в тази кутия не може да бъде контролирано.
Магнус: Не възнамерявам да го контролирам. Ние ще го разпространим по целия свят.
Лудвиг: Какво? И какво ще постигнем с това?
Магнус: Какъв по-добър начин да спечелим горната ръка от Космическия Баланс, пренасичвайки света към злото?
Бастиън: Това няма да промени нищо. Бездната само ще зарази хората с нейната сила...
Магнус: И правейки това човечеството ще страда както никога досега. Гняв, размирици, битки и войни... всичко това е злото на този свят, което ще бъде освободено веднага след тях.
Фаустус: Хората ще се унищожават взаимно. Везните ще се наклонят в наша полза.
Магнус: ...А силите ни ще нарастват, достатъчно за да вземем властта в свои ръце.

Тъмните лордове кимат в знак на съгласие. Магнус повдига ръката си и счупва кутията хвърляйки я на пода, освобождавайки черния прах, който покрива цялата пещера. Силен звук може да бъде чут навсякъде, и след един момент, черния излиза на повърхността през тавана на пещерата и изчезва почти мигновено.

Магнус: Съберете вйските от демони. Имаме да печелим война и да свалим дявол от торна.

11 век, античният свят
Светият град Йерусалим

Война за управление тече в града, който лежи в руини. Рицари в броня, пронизват конете и с кръст преминават през щитовете на войниците вилнеят из града, убавайки всичко и всеки на пътя им. Хората бягат от тях, уплашени за живота си. Ъглите на града са пълни с граждани, чиято кожа е покрита с язви и белези, симптоми на смъртоносна болест, която ги заразява.

11 век, древния подземен свят
Подземния свят, Бойно поле

Тъмните лордове прекратяват атаката, тъй като останалите живи старейшини се телепортират от подземния свят. Имайки победата, тъмните лордове отново се събират като група.

Лудвиг: Е, ти беше прав. Промяната в космическите баланс е още по-голяма, отколкото си мислехме.
Бастиън: Сега е времето да нахлуем в сета на хората. Никой старейшина не може да засатане на пътя ни.
Магнус: Както и трябва. Съберете демоните си и ги изпратете там. Те трябва да се смесят с хората, така че ние да можем да ги унищожаваме от другата страна. Старейшините не трябва да забележат присъствието им.
Анес: Но ние победихме старейшините. Защо демоните трябва да се крият?
Магнус: Защото там горе още има старейшини, които наблюдават всеки наш ход. Трябва да бъдем внимателни.
Анес: Чакай, Магнус. Имам подарък за теб.

Анес размахва ръката си и торнадо се оформя зад него. Торнадото постепенно изчезва и от него се появява демон с дълга сива коса и сива кожа. Анес прави жест с ръката си към демона, с което му казва да дойде по-близо.

Анес: Това е Шакс, един от най-доверените ми демони. Искам да го вземеш като свой убиец и защитник.
Магнус: Мислиш ли че се нуждая от него?
Фаустус: Ще отидеш на горния свят, Нуждаеш се от някого на когото можеш да разчиташ, докато сме далеч.
Магнус: Разбирам. Имам само още една молда.
Фаустус: Разбира се. Какво е желанието ти?
Магнус: Занку, демонът който зае мястото ми... Не му вярвам. Сделката с него не е добра.
Анес: Но Магнус, той е един от най-добрите ни командири. Той ни помогна да победим стария Извор, командвайки нашите армий от демони. Той можеше да бъде безценен за нас.
Магнус: Като човек, който е предавал и е бил предаден, мога да видя истинсиките намерения на Занку. Той желае моя трон и аз няма да му дам възможност да ме победи. Няма да споделя същата съдба, като тази на Извора.
Фаустус: Виждам. Ще се справим с него по подходящ начин.
Магнус: Ще се срещнем още веднъж, когато времето дойде. Но трябва да действаме. Продължаваме по план.

Фаустус, Лудвиг, Анес и Бастиън се покланят в отговор на това което Изворът казва и зад тях се появяват група демони. Групата от демони се изпарили на вън, оставяйки извора сам, докато новият му наемен убиец Шакс стои до него.

Изворът: Вървете демони мои! Донесете на подземния свят слава и нека светът падне на колене пред нас!

Шест месеца по-съсно,
Сан Франциско, алея

Момиче, в началото на двайсетте, бяга бързо от водни същества, които летят право към нея. Момичето се опитва да ги атакува с бяла светкавица, излизаща от нейните ръце, но когато съществата бъдат ударени те се възтановяват отново. Фаустус се намира далеч от действието, командвайки неговите същества да атакуват.

Фаустус: Хванете я! Не допускайте да се измъкне.

Изведнъж невидима сила го запраща в стената. Той отново става на краката си, а качулката му е дръпната назад, позволявайки да се види лицето му.
Той осъзнава, че силата идва отзад, обръща се и вижда Били да стои пред него.

Били: Кой си ти?
Фаустус: Щях да те попитам същия въпрос.

Той оформя сфера от вода в ръката си и я хвърля по Били. Тя се опитва да я върне обратно към него, но силата на сферата е твърде голяма и я изпраща в стената. Тя се изправя и се опитва да използва телекинезата си срещу него, но успява само да бутне Фаустус няколко крачки назад.

Фаустус: Виждам че си глупава вещица.
Били: Как ме нарече?
Фаустус: Глупаво момиче. Ти не можеш да се изправиш срещу мен.
Били: Какво искаш? Никога не съм виждала демон като теб.
Фаустус: Бих искал да остана и да те довърша, но имам задача за изпълнение, а ти не влизаш в плана ми.
Били: Чакай...

Фаустус изчезва в колона от вода преди тя да може да реагира.

Били: Кой беше този?

Изведнъж Били чува глас в главата си, което я изненадва.

Фаустус(в главата на Били): Предай се. Няма да ни спреш.
Били: Млъкни! Пусни я.
Фаустус: Ще те наблюдаваме от сега нататък. Повярвай ми в твой най-добър интерес е да стоиш настрана.
Били: Предполагам че не ме познаваш. Няма да те оставя да се измъкнеш.
Фаустус: Сериозно? Кой съм аз?
Били: Рано или късно ще открия кой си, ще видиш.
Фаустус(смеейки се): Опитай!

Гласът в главата на Били изчезва. Тя отново е сама.

Били(на себе си): Ще видиш. Това е единствения начин да се реванширам на сестрите, заради всичко което им причиних. Дори никога да не ми простят, просто трябва да опитам. Ще го направя сама.

Били сграбчва кутията шоколадови бонбони, които държеше преди атаката и се отправя към имението Халиуел.

11 век. Древния подземен свят
Тронната зала на извора, Вечната нощ

Сега Магнус стои на трона като новия Извор, а гадателката стои до него. Неговите братя, тъмните лордове, отиват към него за последен път.

Фаустус: Направено е, Магнус. Занку беше затворен и никога няма да бъде освободен отново.
Изворът: Добре, какво става с войната на Горния свят?
Лудвиг: Заради поражението на старейшините, демоните са успели да отидат на Горния свят и да се смесят с хората.
Бастиън: Трябваше да ги избием, когато имахме възможност.
Изворът: Какво те тормози? Какво става?
Фаустус: Нещата не се развиват по план. Някак, старейшините са затворили отчянието в митичен артифакт, оформен като кутия.
Изворът: Кутия ли каза? Не би трябвало да представлява проблем да взете тази кутия.
Анес: За нещастие, кутията е била напълно запечатана. За да я защитят старейшините за упълномощили вещица да я пази, като нейна пазителка. Само тя може да отвори кутията, а нейните сили се предават на следващото поколение избрани вещици.
Изворът: Виждам. Чрез този капан балансът ще бъде възтановен и ние ще загубим власта си.

Изворът мисли за няколко секунди, но бързо измисля нов план.

Изворът: Много добре. Сега имам финална задача за вас, братя.
Лудвиг: Каква е? Като източник на всяко зло подземния свят е под твоя команда.
Изворът: Няма да можем да се видим отново.
Бастиън(разтроен): Какво искаш да кажеш?
Изворът: Изслушайте ме. Подземният свят и бъдещите поколения демони не могат да разберат вашето съществуване. Ако бъда победен някой трябва да продължи мисията ми.
Анес: Наистина ли искаш да видиш света разрушен и разпадщ се в ръцете на злото?
Изворът: Да, но се нуждая от помощта ви за това. Трябва да се скриете дълбоко в подземния свят. Никога не се връщайте, докато не ви кажа.
Лудвиг: Много добре, братко. Ще се срещнем тогава, когато времето дойде.
Фаустус: Сбогом, Магнус.

Четиримата тъмни лордове изчезват с помщта на елемнтите им. Изворът остава сам на престола, заедно с гадателката.

Изворът: Кутията, съхраняваща отчаянието ми позволяваше да властвам над хората. Сега тя е защитена от бялата магия. Няма да е толкова просто.
Гадателката: Старейшините очакват вашия ход.
Изворът: Когато освободим отчаянието, ще върнем света към хаоса, така като беше преди. Само трябва да намерим пазителката и да вземем кутията от нея.
Гдателката: Времето е подходящо, господарю. Видението ми ще ви помогне.
Изворът: Не съм притеснен. Всеки извор преди мен е опитвал да предизвика Края на Света и всички са се провалили.
Гадателката: Това е съдба. Уверявам ви че светът ще приключи, когато кутията бъде отворена.
Изворът: Междувременно, аз ще започна набирането на моите четирима конника на Апокалипсиса, точно както са правели и изворите преди мен. Братята ми ще се погрижат за останалото.

Изворът призовава Гримор, който се матеализира до него. Тог протяга ръката си към гадателката.

Изворът: Остави ме. Искам да бъда сам.

Гадателката му се покланя и си тръгва. Когато тя стигнала входа на тронната зала се обърнала и погледнала Извора още веднъж.

Гадателката(към себе си): Съжелявам, господарю. Но вие няма да видите разрушението на света.

След шест месеца
Подземният свят, Храмът на тъмните лордове

Сапфирена буря се развихря в единия ъгъл, от която се матереализира Фаустус. Той отива до центъра на храна, където го чакат братята му.

Бастиън(към Фаустус): Лицето ти.
Фаустус: Какво за него?

Той внезапно се осъзнава и дърпа качулката си, за да покрие лицето си.

Лудвиг: Показа лицето си на вещица. Какво по дяволите си мислеше?
Фаустус: Незначителна грешка. Няма да се случи отново. Пък и тя няма да ни причини неприятности.
Бастиън: За наше добро, надявам се че няма. Имаше ли успех?
Фаустус: Да, тя е ето там.

Фаустус посочва към един от ъглите на стаята, където същото момиче, което бягаше лежеше в безсъзнание. Дрехите й бяха мръсни и изглеждаше че я боли, тя държеше кутията на Пандора с двете си ръце окло нея. Лудвиг отива при нея и размахва ръката си над лицето й, събуждайки я. Тя започва да оглежда мястото на което се намира.

Момичето(объркано): Какво става? Кой сте вие?
Лудвиг: Ти наистина ли си Надежда, пазителката?
Надежда: Защо искаш да знаеш?
Лудвиг(към Бастиън): Сигурен ли си че това е пазителката?
Фаустус: Да. Тя припадна, преди да мога да й взема кутията.

Лудвиг се обръща към Бастиън а след това към Надейда, протягайки ръката си към нея.

Лудвиг: Дай ми кутията.
Надежда: Не, няма. Пък и няма да ти помогне.
Лудвиг: Наистина? И защо?
Надежда: Само аз мога да я отворя. Дори да ме убиеш никога няма да можеш да освободиш това, което е вътре.

Изведнъж Лудвиг я удря с опакото на ръката си. Надежда пада от удара, докато Лудвиг протяга ръцете си и взима кутията от ръцете й. Той се обръща и отива при братята си.

Надежда(слабо): Не, върни ми я.
Лудвиг(към Надежда): Глупаво момиче. Всичко от което се нуждаем вече е тук.

Той дава кутията на Пандора на Бастиън, който я взима и слага ръката си върху капака. За изненада на Надежда Бастиън успява да отвори кутията без нито едно усили, освобождавайки отчаянието от нея. Черен прах излиза от кутията, пълнейки цялата стая с пронизителен звук. Отчаянието изпълва всеки ъгъл на стаята, докато Тъмните лордове обнислят какво са направили.

Лудвиг: Готово. След хиляди години, светът ще бъде погълнат от хаоса отново.
Надежда(уплашено): Не, невъзможно! Как го направи?
Анес: Освобождавали сме отчаянието и преди. То ни познава...
Бастиън: ...и сега то отново ще зарази горния свят, нека да видим какво ще направят Чародейките за това.

Отчаянието се разпространява и изчезва през пукнатини и през тавана на пещерата, правейки си път към горния свят, докато Надежда плаче.


Край на епизода

Епизода публикува: Radostina_charmed
Епизода преведоха: Radostina_charmed и charmed_fenka

А не, това беше много яко искам още

Ще го имаш