Radostina_charmed Admin
Брой мнения : 3156 Age : 29 Сили : Вкаменяване, Взривяване, Клониране, Телекинеза и Очарование Име : Радостинa Любимец от Чародейките : Пайпър Хоби : Да се рова в нета и да гледам Чародейките. Най-големият ви страх : От сярна киселина Учителско име : ~Проф. Пайпър Халиуел~ Registration date : 03.12.2008
| Заглавие: Re: 9.02 The Mists Of Avalon - Part 2 Сря Юли 08, 2009 2:05 pm | |
| Авалон
Лео и Пейдж стоят на тревата и гледат нагоре към евсичко прекрасно, което ги заобикаля. Внезапно Мисти се появява от нищото и изтичва да прегърне Пейдж.
Мисти: Благодаря ти! Благодаря ти много! Прйдж: Миличка, няма никакъв проблем. Мисти: Никога няма да мога да ви се отплатя. Сега виждате ли защо искахме да възстаноеим светът, такъв какъвто беше? Лео: Да, малкото момиченце е много приятно. Мисти: Казвам се Мисти, а тиси? Лео: Лео. Мисти: Все едно. Много съм щастлива! Пейдж: Е, аз съм щастлива, че ти си щастлива.
Фийби и Пайпър отиват при тях. Пайпър изтичва и пада до Лео.
Пайпър: Хей ти!
Пайпър го целува, докато Мисти прегръща Фийби.
Мисти: Благодаря ви! Фийби: О, миличка не беше нищо. Готови сме да го направим отново. Пайпър: Всъщност това е доста добре казано, тези демони могат ли пак да се върнат и да направят всичко това отново? Мисти: Ами преди да започнем да защитаваме книгата ви, можехме да предпазваме това място от злото. Но силата която изгубихме с това беше достатъчна, за да ни победят. Те откриха че могат да го направят преди, така че... Пайпър: Така че могат да го направят отново. Мисти: Да, освен ако не спрем да защитаваме книгата ви. Фийби: Ами тогава спрете. Мисти: Не, вие напавихте толкова много за нас... Пейдж: Мисти, наистина я защитавахте много дълго, но сега някои неща са по-важни. Мисти: Но как ще я защитавате вие? Пайпър: Ще измислим нещо.
Мисти ги поглежда с възхищение.
Мисти: Вие трите сте невеоятни. Благодаря ви за всичко. Фийби: Благодарим ви за всичко, което направихте за нас. Мисти: е отида да кажа на останалите. Ще се видим наоколо.
Мисти започва да тича и изчезва от погледа на останалите.
Фийби: Чуствам се добре. Пайпър: Аз също. Пейдж: Мога да стоя тук цял ден. Лео: По-добре да отидем да проверим момчетата, момичета. Пайпър: Боже, почит забравих! Пейдж! Пейдж: Схванах!
Пейдж телепортира и четиримата.
Сан Франциско
Много гледки от града, за да се покаже че сме в къщи и преминаването на времето.
Имението
Пейдж и Фийби седят на масата на тавана с книгата по средата. Пайпър влиза.
Пайпър: Момчетата заспаха, а татко пътува към дома си. Фийби: Било е добре, че Били му се е обадила, нали? Пайпър: Да, да все едно.
Фийби скрива самодоволната си усмивка.
Фийби: Трябва да й измислим наказание, или нещо подобно, защото тази омраза е нелепа.
Пайпър въздъхва.
Пайпър: Това е утрешен проблем. Пейдж: И Хенри си отиде у дома, за да планира изненада за мен. Пайпър: Светът е хубав. Фийби: Доста буквално в случая с Авалон. Пайпър: Да. Както и да е (тя сяда на масата), само аз ли съм или спасяването на онзи свят кара и вас да се чуствате добре? Фийби: Чуствам се прекрасно. Пейдж: Знам за какво говориш. Пайпър: Мисля си, че може би сме били твърде колебливи за ловът през миналите години. Фийби: Мислех си същото нещо. Искам да кажа, че след като си върнах силите за кратко разбрах колко обичам да съм вещица. Искам да си върна емпатията и левиттацията, колкото може по-скоро. Пейдж: Нарастването на силите и спасяването на невинните беше много яко. Наистина го прпусках. Пайпър: Сега ще трябва ли да се върнам към стария си вещерски начин на живот? Пейдж: Така мисля. Фийби: Съгласна съм. Пайпър поставя ръцете си на книгата, а Фийби и Пейдж поставят техните върху нейните. Пайпър: Чародейки завинаги? Фийби и Пейдж кимват и внезапно забелязват, че трилистникът започва да свети ярко. Фийби: Какво по дяволите? Пейдж: Какво прави книгата? Пайпър: Може би се защитава. Трилистника спира да свеи и трите махат ръцете си. Пайпър: Може би връзката помежду ни е достатъчна, за да я защити. Пейдж: Може би. Те са прекъснати от звъненето на мобилния телефон на Фийби. Тя го вдига. Фийби: Ало... О, Елис знам че казах, че ще дойда, но имах работа. Съжелявам... Искаш ме сега?... Десет часа е... Добре, ще се видим скоро. Фийби затваря. Фийби: Елис ме иска в офиса точно сега, така че не мога да добавя допълнително писмо, преди изданието да иде за печат. Какво и става на тази жена. Пайпър се усмихва. Пайпър: Не знам скъпа. Фийби става. Фийби: Ще се видим по-късно момичета. Пейдж: Ще се видим. Пайпър: Чао. Фийби напуска. Пейдж: По-добре и аз да тръгвам, за да се позабавлявам на изненадата на Хенри. Пайпър: Добре миличка, ще се видим утре. Пейдж става и си тръгва. Пайпър отваря книгата и започва да разгръща страниците, докато не стига до последната, където преди няколко месеца е писано. Пайпър (четейки): "Бяхме истински чародейки..." Тя взима един химикал и написва: "Но не сме приключили все още!" Тя поглежда към това, което е написала и се усмихва. | |
|
Radostina_charmed Admin
Брой мнения : 3156 Age : 29 Сили : Вкаменяване, Взривяване, Клониране, Телекинеза и Очарование Име : Радостинa Любимец от Чародейките : Пайпър Хоби : Да се рова в нета и да гледам Чародейките. Най-големият ви страх : От сярна киселина Учителско име : ~Проф. Пайпър Халиуел~ Registration date : 03.12.2008
| Заглавие: Re: 9.02 The Mists Of Avalon - Part 2 Чет Юли 09, 2009 11:44 am | |
| Апартамента на Хенри
Пейдж влиза и се оглежда. Всички светлини са изгасени, но тя поглежда на пода и вижда листа от рози, водещи до спалнята. Тя ги следва до спалнята и вижда, че водят до банята. Тя влиза в банята и вижда, че листата водят до тоалетната. Капакът на тоалетната е спуснат. Хенри се появява зад Пейдж и поставя ръцете си около нея.
Пейдж: Каква е голямата изненада? Хенри: Капакът на тоалетната е спуснат.
Пейдж се усмихва, а след това се обръща и го целува.
Пейдж: Това е много сладко.
Тя го води до спалнята и го бута на леглото.
Бей Мирър
Фийби седи на бюрото си, пишейки съобщение по телефона си на Пайпър. Те си говорят за всичко, което се е случило. В офисът, близо до този на Фийби, Елис стои на прозореца, гледайки я през щорите. Тя е на телефона.
Елис: Виж, сега тя ми вярва, наблюдавах нея и сестрите й пет години... Знам, че тази година е много важна, но не е така всякаш не правя нищо, опитвам се да я наблюдавам, колкото може повече... Да... Сближаваме се.
Елис поставя телефона долу с твърдо изражение и продължава да гледа Фийби през прозореца. Край | |
|