Сестрински трусове

Браво Ради много си добра

Мерси

Моля

Сан Франциско
Започва да звучи песента на Haley James Scott-Halo. Виждаме три гледки от хаоса, царящ в
града. След това виждаме Наташа в агенцията как прави някакви изчисления на компютъра, а
Дейвид отива до нея и поглежда работата й с интерес, а след това поглежда към Наташа с малко
тъжно изражение. Следва гледка на Джон, той работи над някакви проучвания. Изведнъж спира
работата си и поглежда към прозореца. Екранът светва за миг, а след това виждаме някои от
спомените на Джон. Първият е как той и Кейт седят на някаква полянка, като тийнейджъри, явно
са си направили пикник, след това тичат през някаква полянка с цветя и явно Кейт печели
надпреварата. Следва спомен как той и Кейт седят на някакво диванче и водят някакъв
разговор, а след това Кейт го прегръща. Екранът отново просветва, но не виждаме Джон, а
Кейт. Явно тя си е спомнила същото. След това се пренасяме на Сабрина. Тя има доста тъжно
изражение, но същевременно и ядосано. Екранът се дели на две. Вече виждаме и Сабрина, и Ник.
Ник също не изглежда особено щастлив. Той поглежда през прозореца с доста тъжно изражение,
очевидно е за кого си мисли. В този момент на екрана остава само Сабрина, а песента
приключва, точно след края на първия припев.
Сабрина: Не мога да стоя повече тук!
Сабрина рязко се изправя и отива при Кейт.
Сабрина: Аз тръгвам.
Кейт: Къде?
Сабрина: В агенцията, сигурна съм, че другите са там.
Кейт: Луда ли си? Ако го направиш се обричаш на смърт.
Сабрина: Не ме интересува. Не мога да остана тук и да не правя нищо. Ти ще дойдеш ли?
Кейт: Не мисля.
Сабрина: Защо?
Кейт: С моя късмет, ще ме удари първата срутена сграда.
Сабрина се усмихва.
Сабрина: Стига, не въвъ всички сгради има кукувички.
Кейт: Сабрина...
Сабрина: Добре, добре. Хайде, ела.
Кейт: Не, не мисля, че има нещо, което може да ме накара да изляза от тук.
В този момент всички момичета сякаш пощуряват.
Някои от момичетата: Шон... Шон О'Браян. Не мога да повярвам!
Кейт и Сабрина поглеждат към стлбите и виждат Шон. Сабрина се подсмихва и се обръща към
Кейт.
Сабрина: Та, какво казваше?
Изведнъж картината се заърта и ни покзава как Кейт и Сабрина се крият зад една колона от
сградата, гледайки Луси и Майкъл.
Кейт: Трябва да се измъкнем без да ни видят.
Сабрина: И как ще стане това? Майкъл е като сензор за движение.
Кейт: Не и ако го разсеем с нещо.
Сабрина: Какво имаш предвид?
Кейт изважда от джоба на черното си, кожено яке си някакви ключове.
Сабрина: Предлагаш да го заключим?
Кейт: Не!
Сабрина: Тогава какво ще правиш с тези ключове.
Кейт: Гледай!
Кейт мята ключовете по един човек. Човекът се обръща и веднага се нахвърля върху този, който е зад него. Майкъл и Луси се втурват да ги разтървават.
Кейт: Добре, хайде!
Кейт и Сабрина избягват от сградата, а след това тръгват към агенцията, без да спират да тичат.

Много е интересно Радинце

Ради невероятна си супер филмче

МХМ

Много ви благодаря Много си ви обичкам

И ние теб

Агенцията

Виждаме Джон на един от компютрите.

Джон: Открих го!

Наташа скача от мястото си и изтичва при Джон.

Наташа: Къде е?

Наташа поглежда адреса изписан на компютъра.

Наташа: Но там почти няма сгради.
Дейвид: Страхотно! Значи ще го открием по-бързо.
Наташа: Не знам. Струва ми се прекалено лесно.
Джон: Не бъди скептична. Може би имаме късмет.
Наташа (към Джон): Помисли малко, човек, който може да направи всичко това да не скрие

местоположението си?
Джон: Тогава какво предлагаш?
Наташа: Ще отидем. Това е единствената ни възможност.
Дейвид: (към Наташа): Може да си права. Затова ще отидат само двама. Останалите ще останат

тук и ще продължат работа.
Наташа: И кой са "останалите"?
Дейвид: Нали не очакваш да посоча себе си?
Джон (към Наташа): Нали не очакваш да избере мен?
Ник (към Наташа): Нали не очакваш да стоя безучастно?
Наташа: Нали не очаквате да полудея с вас?

Дейвид се подсимхва.

Дейвид: Няма как ще трябва да решим въпроса по единствения възможен зрял начин.

Всички гледат Дейвид с интерес.

Дейвид: Ще теглим сламки.
Наташа: Това е зрял начин?
Дейвид: Имаш ли по-добра идея?
Джон (към Дейвид): Не се ли теглеха клечки.
Дейвид: От къде да ти намеря клечки?
Ник: А от къде ще намериш сламки?
Дейвид: Тук гъмжи от сламки. Някои хора пият кафето си със сламки.
Наташа: Че кой пие кафе със сламка?
Дейвид: Луси, Сабрина...
Джон: Кейт.
Дейвид: Да, как можахме да я забравим? Сега Джон ще ни убие.
Джон: Стига де!

Наташа започва да се смее, а Ник се подсмихва.

Наташа: Добре, хайде, кой ще нареже сламките.
Дейвид: Аз ще ги нарежа.
Наташа: Как ли пък не!
Дейвид: Защо не?
Наташа: Ще измамиш. Аз ще ги нарежа.
Дейвид: Да бе! Все едно ти ще играеш честно.
Ник: За бога, аз ще ги нарежа!

Ник грабва сламките и се обръща с гръб към останалите след това им показва вече нарязаните сламки, яийто долни половини се крият в ръката му.

Ник: Хайде, теглете! Който изтегли къса, отива, който изтегли дълга - остава.

Наташа дърпа една сламка, оказва се къса.

Наташа: Страхотно!

След това Дейвид дърпа сламка, оказва се дълга.

Дейвид: Мамка му!

Следва Джон, който издърпва къса сламка.

Джон: Супер!
Ник (гледайки към сламката си): Лош късмет!
Наташа (към Джон): Добре, да тръгваме.
Дейвид: Знаех си, че днес ще имаш късмет.
Наташа: И от къде знаеше?
Дейвид: Четох хороскопа ти.
Наташа: Ох, стига с тези глупости. Кой, вярва в хороскопи?
Дейвид: Пишеше и че те очаква изненада.
Наташа: Казах, че не вярвам на хороскопи!

Наташа отваря вратата, за да излезе и вижда Сабрина и кейт от другата страна.

Сабрина/Кейт: Изненада!
Наташа (обръщайки се към Дейвид): Трябва да започна да вярвам на тъпите хороскопи!

Направих и още една картинка: (нещо като screencap)

Агенцията

Сцената веднага започва с Джон.

Джон (към Сабрина и Кейт): Как може никой да не ви види?
Сабрина: Оооо, видяха ни.
Наташа: Кой?
Кейт: Много от хората, които бяха навън.
Сабрина: Да.
Наташа: Тогава защо никой не ви спря?
Сабрина: Защото не са луди. Хората се борят за места, много ясно, че няма да тръгнат да ни възспират да им освободим.
Наташа: Добре, както и да е. Ние с Джон имаме работа, така че ще ви помоля да не мърдате от тук.

Наташа хвърля предупредителен поглед към Кейт и Сабрина.

Кейт: Къде ще ходите?
Наташа: Дълга история. Просто стойте тук.

В този момент и Дейвид се намесва в разговора.

Дейвид: Щом те ще останат...
Сабрина: Кой е казал, че ще останем?
Наташа: Сабрина!
Сабрина: Добре де, ще останем.
Дейвид: Та, щом те ще останат тук защо да не дойда и аз?
Наташа/Джон: Защото изтегли дълга сламка!
Сабрина: Какви сламки?
Кейт: Ей не е честно ние не сме теглили.

Наташа хвърля гневен поглед към Кейт.

Кейт: Добре де, няма да теглим.
Наташа (към Джон): Хайде, тръгваме!
Дейвид: Ако не се върнате до час тръгвам след вас.
Наташа: Става.

Наташа и Джон излизат. Кейт отива и до диванчето и сяда там, а Ник отива до Сабрина.

Ник: Нали ми беше обещала?
Сабрина: Не е вярно.
Ник: Каза, че ще останеш там.
Сабрина: Да, но не съм ти го обещавала.
Ник: Мислех, че ми даваш честна дума. Ако винаги трябва да ти искам обещания как да ти вярвам?
Сабрина: Нека поне ти обясня.
Ник: Добре, слушам те.

Сабрина кимва и започва да разказва цялата история, но в този момент картината се завърта и се пренасяме при Джон и Наташа. Те вървят по улицата.

Наташа: Трябваше хубаво да им се накарам.
Джон: По-късно ще имаш време.

Наташа забелязва, че Джон не е в особено настроение.

Наташа: А на теб какво ти е?
Джон: Ами, преди имах надежда, че Кейт ще се сшаси, а сега...
Наташа: Вече нямаш.
Джон: Да. Защо й трябваше да се връща?
Наташа: Да, защо й трябваше на Кейт, а Сабрина, кучетата я яли.
Джон: Е, стига де. Знаеш защо давам пример с Кейт. Разбира се, говоря и за Сабрина.
Наташа: Е, поне най-после си призна.
Джон: Какво?
Наташа: Харесваш Кейт.
Джон: Все едно не го знаеше.
Наташа: Друго е да го чуя от теб.
Джон: Да ти го напиша?
Наташа: По-късно.

Наташа и Джон се усмихват, следва лек смях. След това двамата явно пристигат до мястото, от където идват трусовете.

Наташа: Е, как ще действаме?
Джон: Не мисля, че е уместно да се разделяме. И без това няма много сгради.

Пред тях няма никакви сгради.

Наташа: На къде да тръгнем?
Джон: До колкото знам повечето сгради са надясно.
Наташа/Джон: Значи наляво.

Наташа и Джон тръгват наляво.

Раи супер е

Мерси мило

Много е яко Ради

Мерси Михи

Моля

Агенцията

Дейвид и Ник седят на една масичка и пак работят над някакви проекти. Сабрина и Кейт са седнали на малкото диванче.

Дейвид (към Ник): Не мога да повярвам, че ни оставиха тук.
Ник: Спокойно. Те могат да се оправят. Какво да кажа аз?
Дейвид: Сигурен съм, че и Сабрина може да се оправя сама.
Ник: Може. Разбира се, че може да се оправя сама. Но не може да се защитава сама, особено от земетресение.

Пренасяме се при Сабрина и Кейт. Сабрина има много отчаяно изражение.

Кейт (към Сабрина): Неприятности в рая?
Сабрина: Какъв рай? Та аз съм в ада.

Кейт се усмихва.

Сабрина: Добре, не разбирам защо го приема толкова навътре.
Кейт: Просто го е страх.
Сабрина: От какво?
Кейт: Да не те загуби.
Сабрина: Мога да се грижа за себе си.

Отново се пренасяме при Дейвид и Ник.

Ник: Най-гадното е, че ми беше обещала.
Дейвид: Казала ли ти го е в прав контекст?

Пренасяме се при Кейт и Сабрина.

Сабрина (към Кейт): Разбира се, че не! Никога не съм му казвала думата "обещавам".

Кейт въздъхва.

Кейт: Тогава какъв е проблемът?

Отново се пренасяме при Ник и Дейвид.

Ник (към Дейвид): Няма значение дали е казала точно "обещавам". Мислех, че мога да й вярвам.

Сега сме при Кейт и Сабрина.

Кейт: Мисля, че трябва да поговориш с него.

Сега сме при Ник и Дейвид.

Ник: Казах, каквото имах да казвам.

Екранът се дели на две. Първо виждаме Кейт и Дейвид.

Кейт/Дейвид: Значи ще оставиш нещата така?

Сега виждаме Сабрина и Ник.

Сабрина/Ник: Да!

Супер е Раденце Браво на теб Искам ощее

След малко ще го продължа слънчо

Суперр

Браво Радинце

Мерси

Моля

Сан Франциско

Наташа и Джон са се спряли пед някаква съборетина. Наташа я гледа недоумяващо, Джон също.

Джон: Е, не е най-хубавата къща, която съм виждал.

Наташа се усмихва.

Наташа: Стига да можем да го наречем "къща".
Джон: Да хвърлим поглед вътре.

Наташа и Джон влизат в къщата. Внезапно и двамата правят изражения на изненада, много голяма изненада. Те виждат огромна ракета, която е подготвена да се блъсне... някъде. Но никой не знае точно къде. От другата страна има доста компютри и един стол пред тях.

Наташа/Джон: Боже мой!
Джон: Май ударихме джакпота.

Внезапно Наташа и Джон чуват глас зад себе си.

Гласът: Също и аз.

Наташа и Джон се обръщат едновременно в посока на гласа.

Наташа: Професор Томсън!
Професор Томсън: Радвам се, че не си ме забравила Нати.
Джон (към Проф. Томсън): Вие... Били сте вие.
Професор Томсън: Най-после го осъзнахте. Жалко, че няма да можете да кажете на никого.
Наташа: Какво?
Джон: Само опитай да ни спреш.
Професор Томсън: Щом настояваш.

Професор Томсън натиска някакъв червен бутон и изведнъж една метална врата се спуска точно пред Наташа и Джон.

Наташа: Не, чакайте!

Джон и Наташа тръгват към вратата, но за нещастие не стигат навреме и се оказват заключени в малката къщурка. Двамата изглеждат в безисходица. Те се споглеждат и с това сцената приключва.